Не смятаме, че Европейският съюз може да се разширява сериозно без политически реформи. Това е урокът от последното по-голямо разширяване с Румъния и България. Без истинска политическа интеграция ние няма да имаме Европа, способна да отстоява собствените си ценности. С тези думи съпредседателката на групата на зелените в Европейския парламент Ребека Хармс мотивира несъгласието си Украйна да стане част от ЕС. Подобно мнение споделя и другият лидер на Зелените и един от най-изтъкнатите оратори в Европейския парламент Даниел Кон-Бендит. На последната парламентарна сесия в Страсбург той разказа как при присъединяването на Румъния и България към ЕС групата му е била помолена да не гласува, тъй като е била наясно, че двете държави не са готови. nbsp;
С приближаването на 1 януари 2014 г. България и Румъния, които не са особено интересни за европейците, влязоха отново в обществените дебати на Стария континент. Конкретният повод за това са не само окончателното отпадане на ограниченията за гражданите им на трудовия пазар в обединена Европа. Проблемите с бедността, корупцията и съдебната система на двете страни са сред често използваните аргументи от привържениците на здраво залостените врати на ЕС пред опашката от държави, стремящи се към членство. Това става на фона на събитията в Украйна, която днес изглежда
по-разделена от всякога между Европа и Русия.
Каква е рецептата за по-нататъшното разширяване на съюза? Даниел Кон-Бендит не вярва в политическия съюз на 28-те страни членки и лансира познатата теза за Европа на две скорости – едно ядро около икономическото пространство и второ – около еврото, което всъщност представлява същинският политически съюз: bdquo;Не можем да се разширяваме монетарно, без да имаме политическите основи за това. И докато не можем да направим тези промени, говоренето за разширяване си е чиста лудост (hellip;) Бяхме много наивни за разширяването и след Маастрихт повтаряхме същата грешка отново и отново. Германският евродепутат стига по-далече. Той предупреждава, че ако Украйна сега бъде допусната в ЕС, това дори би могло да доведе до гражданска война между привържениците на Изтока и Запада. nbsp;
Вероятно и занапред България и Румъния ще бъдат привеждани като пример за държави, които не са успели да разрешат сериозните си проблеми въпреки членството в ЕС. Заради очаквания наплив на работници от двете страни и продължаващата икономическа стагнация София и Букурещ са се превърнали в удобни боксови круши за европейските политици, които отклоняват вниманието от други вътрешни проблеми. Британското правителство вече обяви затягане на правилата за получаване на социални помощи, на което Европейската комисия реагира с предупреждение, че ще следи дали Лондон не нарушава общностното законодателство.
Опасенията за повтаряне на ситуацията след май 2004 г., когато Великобритания беше
залята от трудови мигранти
от присъединилите се тогава към ЕС източноевропейски държави имат известно основание. Заедно с това обаче на повърхността изплуват и различни користни и политически мотиви. През седмицата депутатът от Консервативната партия Питър Боун призова ограниченията за трудовия пазар да бъдат продължени въпреки правилата на Брюксел. Петиция на bdquo;Дейли експрес за ограничаване на работниците от България и Румъния пък призова: bdquo;Присъединете се към Кръстоносния ни поход днесhellip; спрете новите ЕС мигранти да наводнят Британия. Документът на британския всекидневник е събрал над 150 хил. подписа. Евродепутатът Найджъл Фараж, превърнал се в основен говорител на антибългарските настроения на Острова, бе многократно търсен по време на парламентарната сесия, но не пожела да коментира темата.nbsp;nbsp; nbsp;
bdquo;Можем да очакваме затягане на условията за получаване на социални помощи
но не и дискриминация или ограничаване на трудовия пазар, прогнозира за периода след 1 януари 2014 г. евродепутатът от левицата Ивайло Калфин. bdquo;В Европа има свободно движение на хора, включително и на работна сила, но никой договор не предвижда свободно движение в социалната политика. Няма свободен избор на социална система в ЕС, казва той, добавяйки, че bdquo;социалната политика не е европейска, а национална. Калфин обаче признава, че системите на много от страните не са подготвени за очакваната миграция и заради това апелира българите да не се сърдят на Европа. bdquo;Това не е дискриминация към България, категоричен е той. nbsp;
След отварянето на трудовите пазари ограничителните условия за получаване на помощи, които дадена страна членка въведе, ще трябва да важат не само за всички чужденци от ЕС, но и за собствените й граждани. Това означава, че условията, на които трябва да отговарят българите за помощи във Великобритания например, ще са същите, каквито са за всички британци, германци, холандци, французи и пр. bdquo;Българите, които пътуват, за да работят, не са толкова много. Нас често ни залепват заедно с Румъния, а винаги е хубаво да питаме колко точно са българите, настоява Калфин.
Прекалено внимателното вглеждане в реакциите спрямо България донякъде е и
национален комплекс. Дори и да искахме да създадем сериозни проблеми на Европа, щеше да е трудно, тъй като българите са твърде малобройни на фона на останалите мигранти в ЕС.
В едно от внушенията си за България обаче британските таблоиди са по-скоро прави. Все повече хора в активна възраст ще се опитват да напускат страната заради липсата на перспективи. И преди разгръщането на политическата криза България страдаше от висока безработица и от лош стопански климат, но ако 2013 г. вещае нещо, то е, че в следващите години нестабилността ще се задълбочи.
Единственото, от което трябва да се притесняваме, е ситуацията с
вътрешнополитическата криза в България
казва евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. Но според него тя е не само вътрешен, ами и европейски проблем. bdquo;Няма защо да обръщаме внимание на популистки изказвания и закани за орязване на правата на българските граждани, докато сме пълноправен член на Европейския съюз и докато присъединителният ни договор е валиден. Той предлага, ако Великобритания има проблеми с членството си в Европейския съюз, просто да направи референдум за излизането си от него. За същото настоя неотдавна и премиерът Камерън, а самото допитване ще се състои през 2017 година. nbsp;
Ковачев настоява, че основният български проблем е притеснителният образ, с който ни възприемат в Брюксел. bdquo;Не трябва да сме толерантни към антиевропейски кампании, които се водят у нас по същия начин, по който и колегите ни от Европа не приемат, когато в България се дава думата и медийно време на популистки и антиевропейски партии. Той коментира, че правителството в София е зависимо от една ксенофобска партия, която си е поставила цел да спре bdquo;колонизацията на клета майка България от Брюксел. Именно това е огромният скандал, смята Андрей Ковачев. Той критикува собствената си партия ГЕРБ, че е гласувала в българския парламент мораториума за купуване на земя от чужденци. Евродепутатът прокарва паралел между него и антибългарските изказвания на британски политици.
Ивайло Калфин също отрича, че България е най-яркият лош пример в Европейския съюз: bdquo;Имаме проблеми, но всяка една държава в Европа, включително и старите страни членки си имат проблеми. Въпросът е по-скоро български, а не от гледна точка на другите европейци. Ние имаме интерес по-бързо да си стегнем държавата, завършва той.
nbsp;
Димитър Ганев от Страсбург











