Реформаторският блок ще бъде трета политическа сила в следващия парламент. Предрекоха го социологическите агенции, които този месец смело пренаредиха пластовете в политическата сфера и за ужас на управляващите партии обявиха, че дясното обединение може да разчита на поне 7% от гласовете на избирателите. По-оптимистичните анализатори дори увеличиха резултата до 8.6 на сто, отбелязвайки, че с малко повече усилия и последователни политики блокът би могъл да мине заветните 9.3 процента. Толкова събраха шестте партии поотделно на последния извънреден вот, когато пред урните застанаха малко над 3.6 млн. души. Разбира се, резултатът няма да изглежда толкова бляскаво при висока избирателна активност, но на фона на сриващото се доверие към парламента и правителството определено не е за подценяване.
Социолозите твърдят, че неформалното обединение между ДСБ, СДС, Движение България на гражданите, Синьо единство, БЗНС и Народна партия Свобода и достойнство става все по-разпознаваемо в обществото. Наистина отчетените 7-8% са почти два пъти повече от първоначално прогнозираните 4 на сто, но реалните гласове, които се крият зад тях, не са особено обнадеждаващи. Ако в евентуалния следващ вот отново участват половината граждани с право на глас (както беше на изборите през май), Реформаторският блок ще получи не повече от 250-300 хил. гласа в своя подкрепа и ще заеме мястото на Атака в настоящия парламент, вкарвайки около 25 свои депутати. В случай че продължаващите почти половин година протести изкарат пред урните всичките над 6.5 млн. избиратели обаче, скромният брой на гласовете в подкрепа на дясното обединение може да се окаже недостатъчен за вход в Народното събрание. В най-добрия случай би му осигурил няколко депутатски места и малко по-висока държавна издръжка, но не и шанс да осъществи на практика амбициозната си политическа програма. Дори да предположим, че подкрепата за блока нарасне двойно преди следващите избори, пак ще е твърде слаба за самостоятелно участие в управлението.
Числата обаче никога не са интересували партиите в Реформаторския блок, поне като самоцел, твърдят активисти. Голямата шестица формира съюз на идеологии, а не на изборни резултати, и ще промени политическия модел у нас с демократични методи, европейски практики и граждански инициативи. За съжаление с това се изчерпва и цялата романтика на бъдещото дясно обединение. Не събираме механично проценти, продължава да повтаря лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева – изглежда, без да си дава сметка, че собствената й партия е далеч по-популярна от Реформаторския блок, към който е присъединена. Според последното проучване на Галъп (направено в периода 31 октомври – 7 ноември) общественото доверие в бившия еврокомисар слабо се покачва, достигайки 10 на сто от анкетираните. С този резултат Кунева изпреварва с 1% лидера на ДПС Лютви Местан и се нарежда точно зад заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Колегата й в ДСБ Радан Кънев, както и Мартин Димитров от Синьо единство печелят симпатиите на 7% от избирателите, а Божидар Лукарски от СДС и Касим Дал от НПСД съответно 2 и 3 на сто. Простите сметки показват, че лидерите на шестте формации вдясно се радват на почти 30% обществена подкрепа, което е почти три пъти повече от популярността на обединението вдясно.
