Отявлени конфликти на интереси и купища укрити факти са характерни от години за управлението на страната, но това очевидно се приема за нещо нормално, след като не прави впечатление на никого. Дори да бъде установено подобно провинение, последици няма. Да сте чували за някой осъден? Няма и да чуете, защото наредбите, законите и комисиите за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси са като паяжина, в която се хващат само дребните насекоми, докато големите минават през нея безпрепятствено.
Многобройните декларации пред Сметната палата и други институции, попълвани от висшите държавници, пък са само за фасада – в тях рядко се посочва цялата истина, тъй като няма санкции за премълчаването й. Още по-неприятното е, че отговорните органи упорито отказват да говорят публично за тези неща, като разчитат скандалите да утихнат и всичко да си продължи постарому. Точно това се случва и с нередностите около назначените от парламента членове на Консултативния съвет към Сметната палата, за които в. БАНКЕРЪ съобщи още в края на септември. Независимо от настоятелните ни питания вече втори месец ръководството на Народното събрание отказва да вземе отношение по въпроса за конфликта на интереси, в който са се оплели Горица Грънчарова-Кожарева, Миглена Павлова, Мира Петрова, Тодор Шопов и Маргарита Николова. Официално обяснение за мълчанието няма, но всеки сам може да предположи защо се получава така.
Несъмнено председателят на парламента Михаил Миков е в много деликатна ситуация. Последната дама – Маргарита Николова, освен член на Консултативния съвет към националния одитор в момента е и… депутат от Атака. А както е известно, именно хората на Волен Сидеров най-често крепят кворума в пленарната зала. Затова, изглежда, Миков е по-склонен да премълчи нередностите, отколкото да рискува провеждането на заседания в Народното събрание.
Иначе фактите са достатъчно красноречиви. Според Закона за Сметната палата (чл.22, ал.7) членовете на Консултативния съвет не могат да бъдат лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Като народен представител обаче Николова е точно такова лице. Въпреки това тя не е предприела никакви действия да отстрани несъвместимостта и не е декларирала публично настъпилите промени след избирането й за депутат през пролетта. По този начин, предвид функциите и правомощията на Консултативния съвет, тя би могла да повлияе косвено върху евентуални проверки на разходите на партията, в която членува. А може да оказва натиск и при други инспекции на Сметната палата, свързани с Българската национална телевизия, да речем, където е била финансов директор до влизането си в парламента. Да не забравяме също, че одити се правят и за по-минали периоди, а Николова е работила на високи длъжности и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (от 2009-а до 2010-а), Министерството на труда и социалната политика (2007-2009) и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (2006-2007).
Михаил Миков оставя без отговор и въпроса как изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки Миглена Павлова съвместява тази си длъжност с членството в Консултативния съвет, което също е нарушение на чл.22, ал.7 от Закона за Сметната палата. В случая също има конфликт на интереси, тъй като и ръководената от Павлова институция подлежи на одит, какъвто впрочем не й е правен от 2006-а насам.
Около Миглена Павлова има и други прелюбопитни подробности. След избирането й за член на Консултативния съвет тя попълва декларацията пред Народното събрание по чл. 12, т.2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В нея заявява, че притежава акции от няколко публични дружества, но пропуска да спомене това в декларациите си по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, които подава пред Сметната палата като шеф на Агенцията за обществени поръчки. Нелепото е, че тези несъответствия не правят впечатление на никого от проверяващите, които следят за достоверността на въпросните декларации. Същото се случва и с обявените данни за всички останали висши държавници, като президента Росен Плевнелиев, бившия вече заместник-председател на парламента Христо Бисеров и т.н. В такъв случай защо въобще се подават подобни декларации, след като съдържанието им е без значение?
И Миглена Павлова, и още един член на Консултативния съвет – Тодор Шопов, са преподаватели в Университета за национално и световно стопанство, катедра Финансов контрол. Но и двамата не са отбелязали кариерата си като преподаватели в декларациите по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси пред парламента. А висшето учебно заведение също подлежи на проверки от Сметната палата. Точно затова председателят на институцията Валери Димитров стриктно е упоменал в своята декларация, че има трудов договор по съвместителство с ВУЗ-а.
Самият Тодор Шопов безпроблемно пропуска да обяви и други смущаващи обстоятелства, като това, че от 26 април до 24 юни тази година бе член на борда на директорите на Българския енергиен холдинг, а от 16 май до 3 юли бе в борда и на АЕЦ Козлодуй.
Изброените факти очевидно са били без значение за предишните управляващи, но явно не са по вкуса и на сегашните, щом никой не смее да ги коментира. И докато това е така, каквито и закони да се пишат, и колкото и комисии за предотвратяване на конфликта на интереси да се създават, резултат няма да има.
