Докато българските депутати продължават да умуват как да овладеят безобразно високите лихви на фирмите за бързи кредити, кой да отговаря за тях и кой да ги следи, Великобритания реши да наложи таван на лихвите и на всички разходи по обслужване на бързите заеми. Донякъде идеите на Любомир Христов, Румен Гечев и Йордан Цонев, представени по време на заседанието на Комисията за взаимодействие с гражданските организации (19 ноември), много приличат на това, което британските им колеги планират да въведат в законодателството.
На фона на нарастващото обществено недоволство и критики от всички политически сили на Острова британското министерство на финансите обяви, че планира да ограничи разходите по бързите заеми. Със задачата да контролира този свободен и нерегулиран пазар е натоварена Агенцията за финансово управление (Financial Conduct Authority – FCA), която от април следващата година поема регулирането на сектора. Промените ще бъдат заложени в изменението на Закона за банковата реформа, който в момента се обсъжда в британския парламент.
Финансовият министър Джордж Озбърн определи като дълг на FCA да използва правомощията си и да определи горна граница не само на лихвите, но и на всички такси по обслужването на заема. Озбърн определя това като логичната стъпка и подчерта, че по този начин управляващите не правят обратен завой и не се отклоняват от принципите на свободната пазарна икономика.
В продължение на години няколко бивши финансови министри на Обединеното кралство оказваха съпротива на определянето на рестрикции в индустрията с бързи заеми. Мотивът им бе, че мярката не е необходима или че изчакват информация за функционирането на този бизнес.
През последните месеци обаче индустрията попадна под сериозен обстрел след разследването на Комисията по конкуренцията, която откри редица нередности в бранша. Съществуват и доказателства, че някои компании, сред които и най-голямата в страната Вонга (Wonga), са предлагали краткосрочни заеми на млади хора под 18 години.
Близо 2 млрд. паунда е стойността на сектора с високолихвени бързи заеми на Острова, като според някои изчисления стойността му се е удвоила от финансовата криза през 2008-2009 г. насам. Фирмите за краткосрочни кредити, или т. нар. payday lenders -тъй като осигуряват пари до деня на заплатата, обикновено предлагат сравнително дребни суми за кратък период, но на висока цена. В някои случаи годишните лихвени проценти достигат почти 6000 на сто.
Британското правителство иска да постави таван не само върху лихвените проценти, но също така да ограничи размера на наказателните такси. Всичко това се прави, за да имаме банковасистема, която работи за трудолюбивите хора, и да се уверим, че вече няма да бъдат предлагани абсолютно скандални такси и неприемливи практики, подчертава финансовият министър Озбърн.
Гражданските организации на Острова приветстваха решението на управляващите, но някои критици на правителството изтъкнаха, че фирмите ще намерят други вратички, за да компенсират загубите си. Ръководителят на FCA Мартин Уитли обаче предупреждава, че ограничаването на процентите, условията по заемите или рекламното съдържание няма със сигурност да доведат до ограничаване на поведението на кредиторите. Освен това липсата на достъп до кредитиране може да принуди потребителите да използват по-малко реномирани доставчици на финансови услуги.
В другия край на света регулаторите също се опитват да се справят с извънредното покачване на онлайн краткосрочните заеми. Така например в Австралия от тази година бе въведено ограничение на месечната лихва от 4 на сто и авансова такса в размер максимум от 20 на сто. Въпреки това австралийската Комисията по ценните книжа и инвестиции посочва, че новите ограничения не спират апетита на нелегалните фирми и те намират вратички за заобикаляне на новите закони.
