Върховният касационен съд(ВКС) остави в сила доживотната присъда на Илиян Тодоров, подсъдим за двойното убийство пред клуб Соло, което бе извършено през нощта на 18 април 2009 г. Съставът на ВКС с председател и докладчик съдия Татяна Кънчева и членове – Жанина Начева и Теодора Стамболова, напълно споделя изводите на Софийския апелативен съд (САС), както за вината на подсъдимия, така и за наложеното му наказание.
Двойното убийство бе извършено пред заведението, което се намира на метри от Съдебната палата в София. Кирил Въжаров и Васил Александров бяха наръгани смъртоносно с нож в гърба, а приятелят им Кирил Димитров бе ранен.
По време на делото на първа инстанция се разбра, че именно Димитров е предизвикал конфликт между две компании и впоследствие е пострадал. За двойното убийство и опита за убийство, заподозрян бе Илиян Тодоров, който след два дни се предаде в полицията, но още тогава бе изтъкното, че е с променен външен вид – късо подстриган и изрусен.
Делото претърпя пълен обрат, след като на 9 декември 2011 г. състав на Софийския градски съд (СГС) с председател съдия Румяна Ченалова оправда Тодоров. По делото се събраха множество косвени доказателства срещу подсъдимия, но така и не бе открит пряк свидетел, който да потвърди, че именно Тодоров е наръгал пострадалите. В мотивите си съдия Ченалова бе категорична, че са налице само съмнения, подкрепени от доказателства, че Тодоров е виновен, а предположението е непознат на НПК доказателствен способ.
Присъдата бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, според която съвкупният анализ на фактите позволява по косвен път да бъде изведен единствено възможният извод, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението.
На същото мнение бе и САС, който преразпита свидели, назначи и нови експертизи, за да стигне до решение, че събраните косвени доказателства подкрепят единствения възможен извод, че Тодоров е извършил двойното убийство. САС открои 12 факта по делото в подкрепа на извода, довел до осъждането на подсъдимия. Макар да не се доказа безспорно, че ножът на Тодоров е този, с който са наръгани жертвите, той единствен от двете компании е имал нож, носил го е в себе си, сам признава, че го е размахвал по време на конфликта, по дрехите му има кръв от жертвите.
Съдът е изложил убедителни аргументи за наличие на единна и непрекъсната верига от достатъчно на брой косвени доказателства, чиято цялостна оценка води до единствения безспорен извод, че автор на деянието е подсъдимият Тодоров. Вътрешното му убеждение е изградено при спазване на изискванията на процесуалния закон, почива на годно събрани доказателства, които са анализирани и оценени съобразно действителното им съдържание. Съдебният акт е мотивиран с убедителни съображения, които се подчиняват и на правилата на логиката. Липсва процесуално основание за отмяна на присъдата, се казва в решението на ВКС.
Съдът отговаря и на възраженията на защитата за липсата на умисъл за умъртвяване на повече от едно лице, което обвинение води и до толкова тежката присъда. ВКС се позовава на съдебната практика, според която умисъл е налице, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно деяние, като умисълът на дееца е възникнал предварително, по време на убийството на първото лице или непосредствено след извършването му и убийството на второто лице представлява продължение на едно престъпление.
Относно хулиганския мотив на Тодоров, ВКС изтъква, че сблъсъкът между компаниите, който не е продължил и дълго, по никакъв начин не оправдава драматичната намеса на подсъдимия.
