Обещанието си е обещание, особено когато е дадено предизборно. Тази максима трябваше да си припомнят депутатите в пленарната зала, преди да гласуват намаляването на партийните субсидии в държавния бюджет за догодина. Без особено желание, но притиснати от обстоятелствата, законотворците направиха компромис с първоначалното си намерение и изпълниха ангажимента, поет както пред избирателите, така и пред коалиционните партньори на политическия семинар в Боровец преди седмица. Мнозинството постигна съгласие да намали с 1 лв. държавната издръжка на политическите формации и затвори главата ldquo;партийно финансиранеrdquo; с чувство за изпълнен дълг.
Никой не обича да му намаляват парите, опитаха се да обяснят общата апатия депутатите, но все пак си писаха шестица за труда. Атака не успя да се пребори за предложението си държавните субсидии изцяло да отпаднат, но въпреки това не попречи на гласуването в пленарната зала. ГЕРБ се въздържаха, но не се възпротивиха, а ДПС, които единствени не подкрепяха промяната в закона, превърнаха гласуваното решение в положителна реклама за цялото правителство. На практика обаче намалението на субсидията със символичните 8.3% почти няма да се усети в партийните каси, а общата сума на спестените пари ще се загуби сред милиардите в държавния бюджет…
Какво показват сметките?
Вместо по 12 лв. на спечелен глас всички партии, получили поне 1% от гражданския вот, вече ще взимат по 11 лева. Това означава, че догодина ГЕРБ, за която гласуваха малко над 1 млн. души на последните избори, ще се прости с 1.08 млн. лв. от годишната си субсидия и вместо 13 млн. лв. ще взима около 11.9 милиона. На свой ред Коалиция за България ще се раздели с 942 541 лв. (колкото бяха бюлетините в нейна подкрепа през май)и догодина ще се издържа с почти 10.4 милиона. Субсидията на ДПС ще се свие от 4.8 млн. на 4.4 млн. лв., а тази на Атака – от 3.1 на малко над 2.8 млн. лева. Шестте извънпарламентарни формации пък ще загубят общо около 481 хил. лева.
Като теглим чертата, се оказва, че цялата разправия е за твърде скромните 3.15 млн. лв., които хазната ще спести от харчовете догодина. Партийната издръжка ще глътне почти 35 млн. лв. през 2014-а, а до края на мандата през 2017-а ще набъбне до над 142 млн. лв. (виж таблицата). Ето защо се откъсва трудно от джоба на партийците.
Решение с кауза
Със спестените пари няма да оправим държавата. При положение че обсъждаме нов реактор за няколко милиарда … Но е важен сигналът, който изпращаме, за да върнем доверието в Народното събрание, обяснява Георги Кадиев от Коалиция за България. Председателят на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев пък обяви, че дебатите по темата са несъстоятелни, защото партийната субсидия не е лукс и не е разход за българското общество. Ако субсидията отпадне, ще се върнат обръчите от фирми, заплаши Цонев и отбеляза, че намаляването й с 1 лв. може да е нищожно, но все пак е някакво намаление.
Опонираха му конкуренти от извънпарламентарните формации, според които орязването на държавната издръжка няма да има положителен ефект, докато сумите не се свият поне наполовина. Привърженици на подобна мярка в редиците на ДПС и БСП не липсват, но те така и не успяха да прокарат новите текстове в Закона за политическите партии преди няколко месеца. Мотивът на мнозинството тогава беше, че не е добре издръжката да се орязва преди предстоящия вот за Европейски парламент, защото може да попречи на предизборната кампания и да се отрази негативно на резултатите от гласуването.
Проблемите остават
Основният проблем на съществуващата нормативна база е, че стимулира политическите формации да гонят 1% на изборите, вместо да създават трайни политики. Лесно е – правиш 50 хил. гласа, взимаш 600 хил. лв. годишна субсидия и до края на мандата ти е все тая какво става в държавата, издаде разковничето депутатът от левицата Георги Кадиев. И дори пресметна, че купуването на гласове в тази ситуация напълно си струва инвестицията, защото се избива в края на мандата. По този начин малките партии могат да съществуват безпрепятствено от вот на вот, без да поемат абсолютно никакви ангажименти, получавайки в замяна достъп до властта и няколко милиона в рамките на мандата.
На свой ред големите формации почти нямат административни разходи, но затова пък са открили чудесен начин да увеличават предоставените им субсидии. Финансовият отчет за 2012 г. на бившите управляващи от ГЕРБ пред Сметната палата още в началото на годината показа, че партията съхранява 28.6 млн. лв. на депозит, който й носи малко над половин милион лева годишен приход. В същото време отчетените разходи са били почти 15.3 млн. лв., само 4.5 млн. от които са описани като административни. Управляващите от ДПС са разполагали с 8.7 млн. лв. в банка и доста по-скромни постъпления от лихви, а левицата е успяла да отдели едва 2 млн. лв. на депозит. И двете формации обаче се успели да се вместят в общи харчове от порядъка на 10-12 млн. лева.
С други думи, парламентарно представените партии спокойно биха могли да се издържат и с по-малко пари от хазната, стига да поискат. Статуквото обаче създава комфорт, от който трудно се отвиква, особено когато е в ръцете на законотворците. В този ред на мисли депутатите биха подкрепили орязване на партийните субсидии само ако са сигурни, че на власт след тях ще дойде конкуренцията.
Слава Аначкова
nbsp;
Рекордьори
nbsp;
България може да е малка държава, но основните творци на законодателството й са сред най-добре платените експерти в Европа. Доклад на Асоциация Прозрачност без граници неотдавна установи, че партиите у нас получават между седем и десет пъти повече от колегите си на Запад.
В Словения формациите се издържат главно с приходи от партийни фирми и дарения. Пари от държавата получават единствено за организиране на предизборна кампания, като сумата се определя в зависимост от резултатите на предходни избори – по 0.30 евро за всеки привлечен глас на парламентарен вот и 0.10 евро за президентски избори.
В Хърватска партиите разчитат основно на постъпления от членски внос, като всеки партиен функционер внася до 1% от месечната си заплата. Ако някой дари повече от три месечни заплати за година, средствата се декларират пред органите за финансов контрол.
В Германия системата е малко по-сложна, но най-общо партиите прибират по 0.85 евро за първите четири милиона гласа и по 0.70 евро за всички следващи. Изискването е да са спечелили поне 0.5% от гласовете на евроизбори и за Бундестаг.
Във Франция ежегодно се отделят по 80 млн. евро за финансиране на политическите сили. И макар това да е с три пъти повече от средствата за българските им колеги, във Франция живеят девет пъти повече хора.
