Новата година ще донесе сериозни промени в българското банково законодателство. От 1 януари у нас ще бъдат въведени Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания, приети този юни от Европейския парламент. Това са директно приложими актове, които поставят нови изисквания към банките у нас.
Броени седмици ни делят от една своеобразна надзорна революция в България. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че 2014 г. ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в нашата регулативна рамка през последните повече от 15 години. Това написа на сайта на БНБ нейният управител Иван Искров в навечерието на професионалния празник на банкерите Шести декември.
Българската банкова система, следваща второ десетилетие консервативна политика, няма да бъде сериозно ударена от промените, коментират обаче банкери. Става дума повече за счетоводни промени. Европа ни догонва, коментират високомерно те.
Нещата обаче не са еднозначни. Ето как стои основният въпрос – този за минималната капиталова адекватност. Тя ще бъде понижена от сегашните 12 процента. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери – т.нар. буфер за съхранение на капитала (2.5%) и буфер за системен риск(3%). След като тези буфери се прибавят в пълен размер към новото минимално съотношение за първичния капитал от 6%, общата капиталова адекватност от първи ред ще достигне 11.5 процента. Заедно с наличния подчинен срочен дълг, признат като капитал от втори ред, общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли, но не чувствително, досегашния ни нормативен минимум от 12 процента.
nbsp;
nbsp;
Предстои надзорна революция
От изказването на управителя на БНБ
Иван Искров пред Асоциацията на банките в България
Броени седмици ни делят от една своеобразна надзорна революция в България. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че 2014 г. ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в нашата регулативна рамка през последните повече от 15 години. От 1 януари в българското законодателство е необходимо да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни тази година от Европейския парламент и Съвета.
Директивата и Регламентът въвеждат на ниво ЕС разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, известно като Базел III. Регламентът е първа крачка към въвеждането на т.нар. Единен надзорен наръчник (Single rulebook), водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС. Прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране е това, че в директно приложим правен акт на ЕС (Регламента) се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление. Това налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база.
Докато Базел III цели подобряване на качеството на капитала и на неговата обвързаност с присъщите рискове, както и повишаване на консервативността на надзорните стандарти на глобално и европейско ниво, в държави като България (където традиционно се практикува по-консервативно местно надзорно третиране на банките) въвеждането на новите разпоредби практически ще доведе до известно либерализиране по отношение на изискванията за капиталова адекватност.
Нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена от сегашните 12 до 8 процента. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери – т.нар. буфер за съхранение на капитала (capital conservation buffer) в размер на 2.5% и буфер за системен риск (systemic risk buffer) в размер до 3% от рисково-претеглените активи. След като тези буфери се прибавят в пълен размер към новото минимално съотношение за първичния капитал от 6%, общата капиталова адекватност от първи ред ще достигне 11.5 процента. Заедно с наличния подчинен срочен дълг, признат като капитал от втори ред, общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12 процента.
В допълнение към това новият режим ще позволява да бъде изискван и т.нар. контрацикличен буфер (countercyclical buffer) в размер от 0% до 2.5%, който зависи от макроикономическата ситуация в страната. В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер.
Друга фундаментална промяна, следствие от необходимостта да бъдат въведени Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания, ще бъде отпадането на няколко наредби, сред които и Наредба № 9, която уреждаше специфичните провизии за кредитен риск. Тези провизии представляваха една особеност на надзорния режим в България, която спомогна за натрупването и съхраняването на капиталови буфери и за запазването на приемлива рентабилност на банковия сектор в периода както преди, така и по време на настоящата криза. На мястото на заделените досега специфични провизии от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции в различна степен. Тук следва да бъде подчертано и това, че банковият надзор на БНБ и занапред ще може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания по Втори стълб, като част от тези изисквания могат да бъдат за сметка на наличните досега специфични провизии за кредитен риск.
Надявам се, че тези фундаментални промени в капиталовия режим, заедно с другите изисквания, произтичащи от новата регулаторна рамка в ЕС, ще бъдат въведени в срок от българския законодател. Описаните съществени изменения и допълнения в Закона за кредитните институции вече са в процес на обсъждане в Народното събрание. Също така е необходимо да бъдат продължени досегашният активен диалог и конструктивната съвместна работа между представителите на банките и банковия надзор на БНБ. Това ще позволи преходът и началното функциониране на новия надзорен режим да протекат гладко, с минимални разходи за банките и при запазване на стабилността и високите капиталови и ликвидни показатели в сектора.
