Доверието към държавните институции е на изключително ниско ниво и продължава да се срива, показва социологическо проучване на агенция Алфа Рисърч за декември. Според социолозите доверието към правителството е под психологическата бариера от 20 на сто, а към парламента – на дъното от 10 на сто. в същото време отношенията към президента Росен Плевнелиев и към главния прокурор Сотир Цацаров е силно поляризирано, но в сравнение с предишни периоди неодобрението към тях взема превес над одобрението. С положителни оценки могат да се похвалят единствено омбудсманът Константин Пенчев, еврокомисарят Кристалина Георгиева и кметът на София Йорданка Фандъкова.
В същото време за пореден месец доверието към кабинета остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС, показват социологическите изследвания. Положителните оценки на Министерския съвет са едва 19 на сто, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население – 50 процента.
Нагласите на избирателите продължават да бъдат твърде критични към настоящото политическо статукво. Мнозинството от българите са категорично за предсрочни парламентарни избори. Общо 41% настояват това да се случи във възможно най-кратки срокове, а други 39% те да са заедно с европейските. Едва 19 на сто от гражданите искат сегашните управляващи да завършат мандата си до края.
За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16.5% избиратели. Доверието в лидера й Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19 нас то. Лек отлив на подкрепа се наблюдава и при Бойко Борисов и неговата партия. Спадът е от 16.5% до 15.8%, а одобрението за лидера му от 24% на 21 процента. Реформаторският блок и ДПС все още се намират на близки позиции. Реформаторите обаче разполагат с малко по-висок общ потенциал (6.9%), но зад 6.1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат. Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци ndash; 10 процента.
За най-важното събитие през изминаваща година българите определят гражданските протести срещу правителството на Орешарски, избухнали след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС (26%). На второ място се нарежда оставката на правителството на Борисов (21%) и на трето след него ndash; пристигането на сирийските бежанци (19%), сочат още резултатите. Според Алфа Рисърч определянето за 2013 година като година на протести дава отражение върху цялостната символика на годината. Според 40% от българите думата ldquo;протестrdquo; е емблема на отминаващата година. Другата дума от лексиката на площадите и гражданите е сред символите на 2013 ndash; оставкаrdquo;. Тя е посочена от 27% от анкетираните.
Общата равносметка на годината е една от най-негативните за последните петнадесет години. С 47% отрицателни оценки и едва 11% положителни тя е сравнима с годините на тежка икономическа криза, след които са следвали бурни политически промени, показва още проучването.
nbsp;
