През последните години обществените процеси в България са твърде динамични, което прави всяка прогноза твърде рисковано начинание. Все пак, политическите анализи на в. „БАНКЕРЪ“ успяха да уловят някои от най-съществените тенденции в политическия живот на страната, въпреки че някои от предвижданията преди година или девет месеца звучаха твърде нестандартно. По-нататък ще очертаем основните „сбъднали се“ прогнози на „БАНКЕРЪ“, като се спираме само на процесите на макросоциално ниво.
За съжаление съотношението „лоши-добри новини“ е три към едно в полза на негативните сценарии. Нека започнем с лошите. Първата потвърдена макрополитическа прогноза бе лансирана още в края на 2012 г. и конкретизирана в навечерието на предсрочните парламентарни избори през май. Тогава предвидихме, че страната навлиза в период на
трайна, системна нестабилност
Развоят на събитията потвърди хипотезата, че инстинктивната защитна реакция на политическата класа през февруари-март – да ускори изборите, преди протестиращото гражданство да се е организирало – ще се окаже стратегически провал. Прогнозирахме, че новият парламент ще събере „познатите грешници“ (макар и доста обезсилени) и ще генерира напрежение, особено предвид липсата на каквито и да било ефективни стъпки за решаване на проблемите на обществото.
В този смисъл направихме извода, че периодът на нестабилност, в който навлиза страната, е обективно обусловен и не може да бъде избегнат по начина, по който са свикнали да мислят и да се договарят българските политици.
Посочихме, че първата и най-важна стъпка за стабилизиране е да се инициира сериозен и мотивиран от почтени намерения публичен разговор по ключовите приоритети на България. Убедени бяхме, че само наистина обединяващи приоритети, обсъдени и приети от обществото, а не от шепа сключили сделка политици могат да послужат като солидна основа на едно действително полезно програмно управление и че всичко останало ще бъде моментна договорка, неустойчива и неспособна да обедини усилията и жертвите на хората. За нещастие в края на годината България е много далеч от подобно развитие.
Втората негативна прогноза, потвърдена от развитието на събитията, бе за
изостряне на проблемите
пред страната и обществото, предизвикано от липсата на добре обмислени, решителни реформи, които на свой ред са невъзможни без достатъчно широко доверие и обществена подкрепа. Независимо от декларираните добри намерения процесите в икономиката, енергетиката, социалната политика, сигурността се отличават с ниска степен на управляемост. Нестабилността и острата съпротива на обществото, породени от някои печалноизвестни кадрови и структурни решения, сковават инициативата на публичното управление и го тласкат към конюнктурни стъпки, към социална политика „назаем“, без да се адресират корените на проблемите.
Както предвидихме още през март при анализа на предизборните намерения и програми на основните партии, от щедро разпръснатите (но и бързо ревизирани) ангажименти останаха само трохи. Това създава обективни предпоставки за разрастване на социалното недоволство и повторение на събитията от началото на 2013 година. Прогнозата, че правителството няма ресурс да потушава избухващите нови и нови огнища на социален протест, е в процес на сбъдване. Не се предприемат никакви реални мерки за осмисляне и овладяване на демографската криза и обезлюдяването на големи райони от страната. Нашите предупредителни констатации в това отношение бяха подкрепени от анализи на авторитетни международни институции, но българската политическа класа остана невъзмутима.
Третата негативна прогноза бе за задълбочаване на безизходицата
пред партийно-политическата система
Изострянето на политическата криза е потвърдено от множество факти, независимо от усилията на партийно контролираните агенции за изучаване на общественото мнение и мозъчни тръстове. Продължава предвиденият от нас процес на спад на доверието към всички системни партии, участвали в конструирането и реализирането на българския преход. След прогнозирания провал на ГЕРБ се потвърди и неспособността на БСП и ДПС да предложат реална алтернатива. Въпреки различията в стила на политическо поведение те – поне досега – не показват, че са качествено по-добри от предшествениците си. И ако БСП вероятно отново ще плати данък на своето лицемерие и раздвоена „дясно-лява“ идентичност, то ГЕРБ са напът да станат жертва на постоянството в примитивизма.
На практика бе ликвидиран като реална сила десният сегмент на политическия спектър. Изборното поражение на традиционната десница бе подсилено от ограничения хоризонт пред Реформаторския блок. Надеждата на мнозина – новият проект „България на гражданите“ – се превърна в разочарование. Възможността той да постигне някакъв частичен успех остава, но бъдещата му позитивна перспектива е възможна само при радикални промени в стратегията, лидерството, селекцията на елита и предлаганите политики. Което – поне засега – остава чисто теоретична възможност.
Тезата ни за тоталната изчерпаност и непродуктивност на политическия елит на прехода бе категорично потвърдена от неспособността на новия парламент да изработи цялостна стратегия и пакет политики за решаване на проблемите на страната и от провала на обещанията за истинско програмно и експертно правителство. Неадекватността на системните партии пролича особено ярко в отказа им да ограничат привилегиите си и в имитацията на реформи в изборното законодателство. Тъжно и страшно е, че единственият въпрос, по който има непоклатим консенсус в българския парламент, това са заплатите на депутатите и субсидиите на партиите. Потвърди се предвиждането ни, че относително по-приемливите сценарии за изход от политическата криза няма да се осъществят и все по-актуални ще стават по-тежките варианти.
Минус за всички основни политически играчи е основателното впечатление за съвпадение на интересите им от фиктивно, имитационно използване на сериозните демократични механизми, следователно за решимостта им да лишат обществото от участие и контрол при взимането на важни за него държавни решения.
На този мрачен фон оптимизмът за новата 2014 г. идва от сбъдналата се (макар и все още оспорвана от някои) прогноза за
засилване на активността
на все по-широки обществени слоеве и все по-силен граждански натиск за „ревизия“ и поправяне на пороците на прехода, за смяна на наложената олигархична, псевдодемократична система и за извеждане на моралните критерии като водещи в публичния живот.
Още през януари ние предвидихме, че протестите няма да стихнат скоро, нито ще бъдат залъгани с една или друга изкупителна жертва. Очаквахме, че партиите и политиците на прехода няма да изчезнат за една нощ и най-вероятно ще запазят позиции в следващия парламент. Но генералната ни преценка – че „динозаврите на прехода“ са обречени, изглежда все по-вероятна днес. Февруарските искания остават актуални по една проста причина – че ако системата остава непокътната, а само сменя акционерите си, тя ще продължи да генерира същите последици.
Смисълът на научнообоснованите анализи и прогнози е те да бъдат чути, разбрани и приложени. Нашият основен извод, че България има огромна нужда и е в отчайващ цайтнот с оглед излъчване на управление, което да назове, аргументира и реализира действителните приоритети на нацията, остава в сила. Ясно е, че това животоспасяващо управление трябва да стъпва на сериозна експертиза, но то не би било възможно, ако не предложи стратегическа политическа перспектива. То трябва да генерира доверие и да „раздаде надежда“ (по Джани Родари) на мнозинството българи.
Точка първа в дневния ред на България остава непроменена – изходът е не просто в нови избори, а в решителна промяна – колкото и докогато трябва, за да се промени статуквото. Това е единственият що-годе добър и относително демократичен вариант. Да не забравяме, че има и други, и те съвсем не са въображаеми.
Александър Маринов
