Европейският съд по правата на човека в Страсбург започва да прилага от началото на следващата година ново изискване към жалбоподателите, които търсят справедливост от него.
С промяна в правилника на съда, влизаща в сила от 1 януари 2014 г., недоволните от действията на националните власти ще трябва вече много да внимават как оформят документите си за евросъда, тъй като всеки пропуск може да се окаже фатален. Новите изисквания са мотивирани с нуждата от подобряване на ефективността на институцията и с ускоряване на разглеждането на жалбите. Но на практика и ще ограничат достъпа до правосъдие по Конвенцията за човешките права.
Жалбите ще трябва вече да съдържат цялата информация по случая и да бъдат придружени от копия на съответните документи. В противен случай ще бъдат отхвърлени без разглеждане. Попълването на жалбата трябва да стане по определен начин и тя трябва да бъде окомплектована с всички писмени доказателства в нейна подкрепа. Съчетано с изискването те да бъдат изпратени в Страсбург в шестмесечен срок след изчерпването на вътрешноправния ред за защита на съответното право, това ще доведе до отпадане на възможността то да бъде защитено в съда по правата на човека. Ако жалбата е подадена в срок, но не е попълнена според новите изисквания или не е придружена от копия на документите, съдът ще я отхвърля по същия начин, както жалбите, подадени след изтичане на срока.
Обичайна практика сега е жалбите да бъдат подавани в редуциран обем и без да бъдат придружени от писмените доказателства, най-вече за да се спази шестмесечният срок. В много случаи хората са затруднени да реагират бързо по различни причини, включително и заради дългогодишни битки с националните власти. Ако досега те можеха сравнително лесно да пратят в срока предварително писмо до съда, в което да посочат основните обстоятелства, новите правила ще ги принуждават да действат бързо, прибягвайки до адвокатска помощ.
Съдът в Страсбург безспорно е наясно с всичко това, защото обявява и мерки за подпомагане на жалбоподателите. Ще бъде разширен обхватът на информационните материали – както писмени, така и мултимедийни. Те ще се издават не само на официалните езици на Съвета на Европа – английски и френски, но и на езиците на държавите, които са страни по конвенцията. На интернет страницата на съда ще бъде публикуван и нов опростен формуляр на жалба. Подобни мерки са безспорно адекватни, но дисциплиниращият им ефект едва ли ще е по-голям от това, че ще ограничи достъпа до правосъдие. Те обаче са в тон с оплакванията на съдиите от последните години, че са пренатоварени и ако не се вземат мерки, дейността на съда ще бъде блокирана.
Още в отчета на Европейския съд за първото шестмесечие на тази година стана ясно, че той гони бързина за сметка на жалбоподателите. Броят на приключените дела нараства, но при този „спринт“ още по-бързо нараства броят на недопуснатите жалби. Тази тенденция се проявява най-вече за страните, чиито граждани затрупват съда с най-много оплаквания – Турция, Русия, България, Румъния и др. Юристи вече изразиха мнение, че с тези си действия съдът осъществява преднамерена дискриминация и въвежда двоен стандарт, ощетява жителите на държави, чиито права са най-тежко засегнати от незаконосъобразни действия на националните им власти.
Напоследък нещата се влошиха допълнително, тъй като в много случаи съдът не мотивира отказа си да допусне дадена жалба за разглеждане. А понякога дори не изпраща отговор на жалбоподателя. Вместо да изложи съображенията си, съдът изпраща писмо със стандартен текст, в който просто съобщава, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.35 от конвенцията. Съдиите не крият, че понякога просто не им остава време да пишат мотиви. Те имат обаче широки правомощия при преценката на условията за допустимост, тъй като могат да обявят за недопустима всяка индивидуална жалба, която смятат за неоснователна и несъвместима с конвенцията за защита на човешките права. Изрично е посочено, че в тези случай съдът преценява дали не става въпрос за злоупотреба с правото на жалба, както и че може да прекрати процедурата по всяко време.
В резултат на драматичните призиви за подобряване на това съдопроизводство вече бяха въведени други корекции в процедурите – беше допуснато наред със съдебните състави жалбите да бъдат разглеждани от един съдия. Адвокати обаче започнаха да се оплакват, че разпределянето на жалбата към един съдия, вместо към съдебен състав, е сигурен признак, че тя няма да бъде допусната за разглеждане. Статистиката е показателна – в резултат на ограничителните мерки около деветдесет на сто от постъпилите в съда жалби биват отхвърлени, без да се стигне до същинско дело.
