Излишната сложност е характерна черта за европейската политика от много време насам, а опитите тя да бъде опростена почти винаги завършват неуспешно. Така се случи и с амбициозния проект за създаване на Европейски банков съюз. Повече от 18 месеца страните членки се опитваха да постигнат съгласие за компонентите на новата централизирана система за контрол на европейските банки, а претенциите на отделните държави оплетоха бъдещия банков съюз в лабиринт от условности и правила.
Компромисното решение, което европейските политици изтъкват като „съдбоносно постижение“, бе постигнато от финансовите министри на страните от ЕС в малките часове на 19 декември и представлява няколко свързани помежду си споразумения. Те регламентират какви са процедурите за преструктуриране или затваряне на изпаднали в криза кредитни институции.
Единният механизъм по преструктуриране на банки ще бъде оглавен от съвет по преструктурирането, с достъп до общоевропейски фонд, в който ще са парите за рекапитализация на проблемните банки. Но, както знаем, дяволът е в детайлите. Общият фонд с капитал от 55 млрд. евро ще бъде напълно изграден през следващите десет години. Дотогава, в случай че една банка, закъса, първо ще бъдат използвани средствата от националния фонд на съответната държава, в която тя се намира. Ако парите се окажат недостатъчни, страната може да поиска заем от фонда по преобразуване от друга държава членка или в краен случай да се обърне към Европейския механизъм за стабилност, но с цената на строги условия и правила.
Механизмът дава свободата на страните членки да покрият разходите по преобразуването на банки и чрез средства на държавния бюджет, ако парите в националния фонд се окажат недостатъчни. Въобще, през следващото десетилетие предстои да бъдат изяснени точните детайли и правила, по които ще работи новият фонд, като това може да наложи и промени на европейското законодателство.
След влизането в сила на механизма (от 2016 г.) единствено надзорният орган към Европейската централна банка ще може да предлага коя кредитна институция да бъде затворена. Ако ЕЦБ установи, че банката има проблем, ще изиска от съвета по преобразуване да изготви спасителен план, който ще трябва да получи одобрението на Европейската комисия. „Банките ще поемат първия удар. Вторият ще трябва да бъде понесен от инвеститорите, акционерите и притежателите на облигации в банките. А третия ще поеме фондът, който е финансиран отново от самия сектор.“ Така холандският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум обобщи финалния вариант на проекта за втория стълб от банковия съюз.
Скоростта и прозрачността обаче са изключително важни в такива ситуации, тъй като крахът на една банка със системно значение може да предизвика ново сътресение на финансовите пазари и паника сред вложителите. Шефът на ЕЦБ Марио Драги изрази опасенията си, че процесът по вземане на решения е прекалено сложен и неефикасен и може да затрудни и забави възможността за действие, когато това е необходимо. „Всеки знае, че тези решения трябва да се взимат мигновено… не може да чакаме повече от сто човека да дебатират дали една банка е жизнеспособна, или не“, заяви Драги по време на изслушване в Европейския парламент в понеделник (16 декември).
„Когато сравнявам това, което договорихме с първоначалното предложение, съжалявам за някои неща“, заяви след срещата европейският комисар Мишел Барние, който отговаря за финансовата регулация.
Решението получи одобрението на Съвета на ЕС по време на срещата на върха на 19 и 20 декември и предстои гласуване в европарламента, за да влезе в сила. Присъединяването към Европейския банков съюз не е приоритет за България, заяви премиерът Пламен Орешарски в Брюксел, където участва в редовното заседание на Европейския съвет. „Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме всички екстри от това, че сме вътре. А когато част от екстрите останат само за страните от еврозоната, няма голям смисъл“, коментира Орешарски.
Сигурно засега е само едно: че това не е банковият съюз, който Европа си представяше, когато оповести плановете си преди година и половина. Очакванията в дългосрочен план все пак да има напредък, тъй като през следващите 10 или 20 години неговата структура ще бъде завършена напълно.
