Хукнахме към демокрацията, но в бързината забравихме да свалим социализма от гърба си. Затова и досега е върху нас – да ни тежи.
Затова и преходът ни от точка А до точка В се проточи, като не само мина през всички останали букви, ами и повтори някои от тях.
Вече не знаем къде сме, колко остава, свършила ли е метаморфозата, без ние да сме разбрали.
Понеже все още не сме превърнали западната цивилизованост във вътрешно присъствие, а само я веем на байраци, за километрични камъни по пътя може да ни служат само до болка познатите социалистически дадености и рефлекси. Ако ги виждаме на всеки километър, значи сме в началото на пътя към капитализма.
Двадесет и пет години минаха. Още толкова ли ще се въртим в кръг, за да измрат и последните, родени в „робство“. Както е направил Мойсей с израилтянския народ, извеждайки го от Египет, преди да му покаже Обетованата земя.
Нека почнем от джоба.
По-точно – не колко е пълен, защото сравненията с „при Тато“ са трудни, а кой го пълни. Националната статистика е категорична – малко повече от половината от доходите на домакинствата идват от работна заплата. Тя формира 52.9% от общия им доход. И през третото тримесечие на тази година работната заплата е основен източник на доход на домакинствата, както е отпреди да влезем в ЕС.
Вторият по значение източник на доход за българските домакинства е пенсията. Относителният й дял е почти без промяна за последната петилетка и съставлява 25.1% от общия доход.
Доходите от социално осигуряване и социални помощи, давани от държавата, имат сравнително малко значение за формирането на общия доход на домакинствата – 2.7 процента.
Като съберем цитираните дялове, оказва се, че доходите на групата на „непредприемачите“ надхвърлят 80 процента. В същото време доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството за третото тримесечие на тази година остават без промяна спрямо същия период на 2012 г. и са 94 лева. Относителният им дял е 7.6% от структурата на общия доход, което означава, че всеки 15-и в България върти бизнес, залагайки личната си предприемаческа инициатива срещу свои или заемни пари.
Отвъд Океана равнищата на частна инициатива са до три пъти по-високи, а средно за Стария континент – поне два пъти.
Значи хората у нас все още са със социалистическото усещане за сигурност при заетостта. Те нямат смелостта да заложат свои пари (или заемни средства), за да изпробват идеите, мечтите и способностите си. Дори и тези, които се решат да прескочат бариерата, се сблъскват със социализъм, който ги тормози и убива.
През последната петилетка, по данни на депутатите от мнозинството, в страната са фалирали една трета от компаниите, т.е. около 100 000 от българските малки и средни фирми, и това е превърнало в безработни над 400 хил. българи. Да не припомняме „демократичния централизъм“ върху държавните компании и терора над частника, за да може чисто по социалистически да има централизирани пари за раздаване.
Тук опираме до един от парадоксите на прехода от последните години – непрекъснатото увеличаване, и то със сериозни темпове на депозитите на гражданите в банките. При увеличаваща се безработица и почти пълна липса на политика по доходите.
Депозитите на домакинствата в България за първи път надхвърлиха 38 млрд. лв. в края на октомври 2013 г., а спестяванията в левове вече са над 20 млрд. лева. Само в рамките на октомври населението е добавило нови 398 млн. лв. на влог в търговските банки, което е втората най-висока стойност от началото на годината. Припомняме, че през февруари новите депозити в банките достигнаха 496 млн. лв., докато през май и април тази година депозантите добавиха едва по 16 млн. и 52 млн. лева. Така от началото на 2013 г. спестяванията на домакинствата растат с 2.254 млрд. лв., а за последните 12 месеца повишението е от 3.26 млрд. лева.
Откъде са парите, доверени на банките?
Та нима българите имат още излишъци над семейния си бюджет? Може би затягането на коланите е по-голямо от нормалното, защото страхът за утре расте. На това ли се дължи фактът, че селските баби, които ядат каквото си произведат и цепят стотинката на две, обади ли им се телефонен измамник, с лекота вадят петте хиляди лева, че и повече изпод дюшека?
Не, те са друг свят. Непрекъснатият ръст на депозитите се дължи на отказ от правене на бизнес. Двете сергии на пазара или малкото квартално магазинче в един момент се оказват губещи. Собственикът им един ден разритва сергиите или удря катанеца на дюкянчето, продава стоката и вкарва парите в банката – да чакат по-добри времена. Това е истинската причина за „забогатяването“ на българите.
У нас социализмът от Дядо Благоев насам е бил винаги жив. Големият учен, бивш централен банкер, Румен Аврамов пише, че още преди Девети Сдружението на кооперациите се било обявило за „независимост, но подпомагана от държавата“. Знаете оня лаф за това кой поръчва музиката, нали? Проф. Тодор Танев от СУ „Климент Охридски“ пък застъпва тезата, че ако след Девети не е била иззета земята, социализъм нямало да има. А помните ли какво направи СДС – първо разруши ТКЗС-ата. За да се унищожи базата на социализма, а оттам и надстройката. Съсипа и двете и плати цената. Със скоропостижния си край.
Но нека се върнем към основната линия на разсъждение. От „непредприемачите“, което не бива никого да обижда, има една група, която се радва на непрестанна обществена неприязън. Става дума за държавната администрация. Апаратът на държавната администрация играе решаваща роля в развитието на икономиката, тъй като нейната структура, визия и качеството на административното обслужване предопределят до голяма степен ефективността на институциите в страната. А от нея зависи бизнес средата в дадена икономика, която е решаваща за нейната конкурентоспособност.
Тук има една важна особеност. Докато частните фирми се самоконтролират благодарение на печалбата, загубата и конкурентния натиск, които създават правилните стимули за повишаване на ефективността от използването на наличните ресурси, в публичния сектор се случва точно обратното. В него провалът е равен на успех, защото ако не се справят с дадена задача, държавните органи обосновават необходимостта от повече пари от държавния бюджет. Пишещият тези редове три години прави длъжностните характеристики на Централното управление на курортното дело на страната – от 1986 до 1989 г., защото, ако ги направи за шест месеца, ще му намерят друга работа.
Концепцията, която е широко разпространена в обществената сфера, а именно – че колкото повече пари получаваш, толкова по-добри ще бъдат резултатите, е грешна. Затова системата трябваше отдавна да бъде сменена – с програмно бюджетиране. То още от 2007 г. трябваше да обхване всички министерства и неговият ефект да се почувства, като се въведат механизми за мониторинг и обективна оценка на дейността на ведомствата. Ефикасност и ефективност! Неща, които западната цивилизация, модерният капитализъм ценят. Само и единствено обективният кастинг на проекти, които ще бъдат финансирани, би премахнал дублиращите се звена, би намалил заетостта във ведомствата. Само тогава би се видяло кои са излишните и процесът на съкращения в държавната администрация би бил прозрачен и справедлив.
Но при нас, 7 години след ангажимента за програмно бюджетиране, такова няма. Напротив, държавата все повече се вживява в ролята на даваща на чакащите доход и затова бюджетът за следващата година се нарича социален. Хранениците на хазната ще бъдат подсигурени с цената на всичко, защото те през четири години са в ролята на ключови гласове. Наред с циганите, топхранениците, са тези, за които се сещат само тогава.
Знаете ли, че има сериозни подозрения, че въпреки клетвите за орязване на чиновниците ефективно намаляване на държавната администрация няма, тя дори май расте?
Системата ни е като гръцката без крещящия блясък в южната ни съседка. Която не увеличаваше не само броя на чантаджиите през последните две десетилетия, но и придобивките. За да се стигне дотам, дъщеря на починал държавен чиновник да получава държавна пенсия до навършване на 25-годишна възраст.
А световният пример е Нова Зеландия, която за десет години успя да намали с 60% броя на държавните чиновници. А от бившия соцлагер – Естония, която само за две години успя да въведе изцяло електронно правителство.
Фантастика, нали? Смърт за социализма, която при нас все се отлага.
Май завинаги.
Челен опит
В момента малката балтийска държава Естония е световен лидер в областта на електронното правителство. Неслучайно нарицателно я наричат „E-stonia“.От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп. Всеки в страната гласува и плаща данъци онлайн. Използвайки специални лични карти, естонците получават достъп до почти всички публични услуги чрез интернет на специален сайт www.eesti.ee. Личната карта на всеки естонец не само го идентифицира във физическия свят, но и работи в електронна среда, позволявайки на хората да имат достъп до почти всяка електронна услуга, включително и до тези на банките, компаниите за комунални услуги и дори да плащат билети за паркинг с мобилни телефони или в градския транспорт. В естонската електронна среда са включени също така полицията и системите на училищата и здравеопазването. Колата на всеки полицейски служител е оборудвана с компютър, има достъп до интернет, както и устройства, свързани с централен сървър, от който може моментално да вземе информация за дадена кола. Родителите пък получават информация за успеха и поведението на децата си през интернет, имайки постоянна връзка с учителите и ръководството на училището. Ако пострадате и се нуждаете от спешна помощ, вашата електронна карта може да даде достъп на лекарския екип до електронния ви здравен картон, който съдържа цялата здравна информация за вас – епикризите, рецептите, рентгенови снимки и т.н.
