Компанията Fiat се договори за покупката на втората половина от Chrysler, което ще позволи на италианците да влязат в десетката на най-големите производители на леки автомобили в света. Американската компания се върна към живота след криза и фалит именно благодарение на италианските си мениджъри, така че завършването на сделката беше въпрос на цена и време. С действията си в САЩ Fiat даде пример на другите европейски компании как трябва да се работи в условията на стагнация на пазара в родината им.
Италианците решиха да инвестират в бизнеса на Chrysler , когато състоянието на компанията бе доста критично. През 2007-а немският концерн Daimler-Benz AG, с който американският производител се обедини през 1998-а, продаде 80% от акциите си на фонда Cerberus Capital Management. Сумата на сделката беше 7.4 млрд долара. Да припомним, че през 1990-те години Daimler плати за Chrysler 36 млрд. долара. Впоследствие политиката на немския концерн се оказа едва ли решаваща за състоянието на американската компания. Daimler не глезеше предприятията в САЩ с инвестиции и съкращаваше талантливи инженери, които би трябвало да се опита да задържи с всички сили. Новият собственик пък, който не бе особено компетентен в автомобилното производството, не успя да се справи с вече създадената ситуация.
В резултат на това през 2009-а продажбите на Chrysler паднаха под един милион автомобила. За сравнение, през 2005-а този показател достигаше 2.3 милиона. Рязкото влошаване на ситуацията в компанията съвпадна с финансовата криза от 2008-а, от която пострадаха и други американски производители на автомобили.
През април 2009-а Chrysler подаде заявление за началото на процедура за банкрут по член 11, който предвижда защита от кредиторите и възстановяване на дейността на компанията. Производителят получи финансова помощ от правителството и реши да сключи сделка с Fiat, който плати да първия пакет акции на Chrysler не с пари, а с технологии и управленски опит. А Fiat имаше сериозни постижения в мениджмънта. От 2004 г. италианската компания се ръководи от Серджио Маркионе, който още преди това започна мащабна реорганизация в компанията. Резултатите от нея се изразиха в още по-активно развитие на задграничните пазари и намаляване на дела в Европа, както и в ликвидиране на загубите – през 2005-а компанията за пръв път от много време излезе на печалба.
Впоследствие италианският производител купуваше акции на Chrysler на малки дялове от американското и канадското правителство. Контролът върху Chrysler премина официално в ръцете на Fiat през юли 2011-а, когато италианците притежаваха 53.5 на сто от акциите на компанията. Останалите 41.5% от ценните книжа притежаваше пенсионният фонд на профсъюза на работниците от американската автомобилна промишленост (UAW Retiree Medical Benefits Trust). През май същата година Chrysler се разплати изцяло с американското правителство, което предостави на концерна общо 7.6 млрд. долара финансова помощ.
Малцина вярваха в реорганизацията, осъществявана под контрола на италианците, но Маркионе си свърши работата. Под негово управление американският производител започна да предлага наистина популярни автомобили. Инженери от Fiat отстраниха техническите недостатъци на колите на Chrysler, като наред с това промениха дизайна и интериора им. Продажбите на компанията за 2012-а достигнаха почти 2.4 млн. автомобила, надвишавайки нивото отпреди кризата. Нещо повече, Маркионе успя, както и в случая с Fiat, да превърне Chrysler отново в печеливш производител. И накрая, италианците организираха рекламна кампания, която успя да промени отношението на американците към собствените им автомобили. Важна роля за това изигра клипът на рапъра Еминем, роден и израснал в Детройт.
Италианците преговаряха с UAW Trust за придобиването на останалия дял от акции от 2011-а, когато Fiat получи контрола върху Chrysler. Двете страни обаче така и не можеха да се споразумеят за цената – фондът ги оценяваше на 10 млрд. долара, докато Fiat предлагаше около 4 милиарда. В началото на 2014-а от Fiat съобщиха, че е постигнато съгласие за покупка на останалите ценни книжа на американския производител срещу 4.35 млрд. долара. Инвеститорите на пазара оцениха светкавично уменията на италианските мениджъри. На 2 януари, още в първите минути на търговете на миланската борса, акциите на компанията поскъпнаха с 15 на сто.
