Рекордна по отношение на държавните харчове се оказа иначе неспокойната 2013 година. Въпреки смяната на правителствата изпълнителната власт, общините и администрацията са живели доста по-нашироко от 2010-а, 2011-а и 2012-а. Направените от тях разходи за строителство, доставки и услуги са нараснали с над 33% – до близо 7.96 млрд. лв., и на практика са надхвърлили нивата от предкризисните времена. За сравнение – през 2012-а възложените договори по обществени поръчки са били за малко под 6 млрд. лева. Година по-рано сумата е 5.8 млрд. лв., а за 2010-а са отчетени най-ниските нива – едва 4 милиарда. Заедно с увеличаването на разходите обаче нараства и броят на установените нарушения при проведените процедури.
През 2013-а се наблюдават и едни много интересни „подскоци“ в броя на подписаните договори през различните месеци. Докато за предишни периоди контрактите са се сключвали сравнително равномерно, то през миналата година има ясно изразени пикове през февруари, април, юли и декември. Което, разбира се, не е никак случайно – февруари беше последният месец от управлението на ГЕРБ, април – на служебния кабинет, а през юли заработи реално сегашното правителство. Колкото до декември, тогава по традиция се подписват договори „на килограм“, особено в полуработните дни между Коледа и Нова година.
Най-много средства са отишли за поръчки, свързани със строителството. Независимо от данните за продължаващ спад в този сектор, държавата го е подпряла с почти 4.1 млрд. лв. – около 40% над резултата за 2012-а. През 2010-а пък, когато бяха подписани договорите за изграждането на магистралите „Тракия“ и „Марица“, по това направление са изразходвани само 1.42 млрд. лева. Тоест, през 2013-а са похарчени в пъти повече пари за инфраструктурни обекти, отколкото при управлението на Бойко Борисов, който се хвалеше най-вече с изграждането на пътища, метро, спортни зали и т.н.
Другия голям дял от държавните разходи са заели доставките. За горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна техника и други през миналите 12 месеца властта е пръснала над 2.9 млрд. лева. През предишните две години за такива неща са давани по около 2.3 млрд. лв., а за 2010-а сумата е била 1.8 милиарда. Чувствителното увеличение на чиновническите харчове в тази сфера не може да бъде оправдано с поскъпването на купуваните стоки, тъй като инфлацията за последните три години е изключително ниска. Което на практика означава, че администрацията просто сериозно е разхлабила колана.
Същото може да се каже и за договорите за услуги като почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори… Тези нужди на държавните служители са стрували на бюджета над 1 млрд. лева. През 2012-а сумата е била 924 млн. лв., а през 2010-а – 834 млн. лева.
Естествено, по-големите разходи за публични търгове не могат да се приемат като знак за съживяване на икономиката. Повишението в най-голяма степен се дължи на еврофондовете, ефектът от които стана наистина видим за широката общественост едва през миналата година с пускането на новите участъци от магистралите. Благодарение на средствата от оперативните програми държавата и общините сериозно попълват дупките в бюджетите си и имат възможност да отделят повече пари за нови проекти. Така стоят нещата поне на теория. Но на практика положението е малко по-различно. В повечето случаи особено министрите продължават да бавят разплащането на изпълнените договори, което поставя пред сериозно изпитание бизнеса. Съдейки по най-актуалните данни на финансовото министерство, дълговете на държавата към фирмите не само не намаляват, а дори се увеличават. За последната година ръстът им е сериозен – от 111 млн. лв. през септември 2012-а на 152 млн. лв. към 30 септември 2013-а, което е скок с цели 37 процента. За разлика от централната власт, общините постепенно намаляват просрочията си и от 176 млн. лв. те вече дължат 162 млн. лева.
Дали през последните три месеца на 2013-а правителството е успяло да стопи задълженията си, или напротив – да ги увеличи, ще разберем едва в края на февруари, когато се очакват обобщените годишни данни. Дотогава обаче може да погледнем колко прозрачно държавните пари пълнят частните джобове? Отдавна вече не е тайна, че от средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас така се изродиха, че вече са основният законен начин за източване на хазната. Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност… са само част от похватите за „правилното“ разпределение на държавните милиони. Множеството проверки на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция недвусмислено показват, че тези нарушения продължават да нарастват. В над 60% от случаите се установяват административни грешки, а в между 70 и 85% от търговете, провеждани от общините, прегрешенията са свързани с опит за манипулиране на самата процедура. Конкретните резултати за 2013-а все още не са оповестени, но и няма никакви основания да очакваме промяна. Още повече че разпределените пари този път са били значително повече и изкушенията, и възможностите за злоупотреби също.
Едно от най-често срещаните нарушения, които допускат възложителите, е умишленото разделяне на обществените поръчки, за да се намали прогнозната им стойност и в крайна сметка да минат по по-облекчения ред – без търгове. Нерядко също така се смесват критериите за подбор с тези за оценка на офертите, въвеждат се неясни и неточни методики за класиране и т.н. Някои протоколи на комисиите за оценка и класиране на кандидатите въобще не са мотивирани, нищо че именно в тях трябва да бъде записано защо е избрана една фирма, а друга е пренебрегната. Отделно са дискриминационните условия и необоснованите ограничителни изисквания към участниците.
Освен подобни „хитрини“ институциите прилагат и множество извънзаконови похвати за предопределяне на изхода от конкурсите. Основната вратичка, през която се пресяват претендентите и се ограничава до минимум конкуренцията, са минималните финансови и технически изисквания – т. нар. критерии за подбор. Правилата за тяхното определяне са изключително „разтегателни“ и позволяват всевъзможни схеми, които да разчистят пътя за желания изпълнител. Поставянето на конкретни условия за технически възможности, финансови резултати, квалификация и опит са най-лесният начин да се нагласи който и да е конкурс. Сега, с подготвения от вицепремиера Даниела Бобева проект за изменение на Закона за обществените поръчки, се очаква повечето от тези пролуки да бъдат запълнени. При все това обаче изглежда ще продължи да действа най-аматьорският начин за „завъртане“ на дадена поръчка – когато в обявлението й не се посочат всички критерии и минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидатите или не са описани конкретните документи, с които се доказват тези възможности. По този начин, поради непълнота на документите и неизпълнение на заложените условия, с лекота се отстраняват неудобните участници.
