Една от основните опасности за Европейския съюз в момента е, че по-слабите икономики забавят своето развитие, което води до желанието на техните граждани да се преселят в по-устроените райони на континента. Но колкото повече европейци се разселват, толкова повече нараства чувствителността към свободата на движение, а оттам и подкрепата за националистическите формации.
В интерес на истината досегашните управници на общността сами заложиха препятствието, с което се сблъскват. Разширяването – една от най-амбициозните и основни политики на съюза в осигуряването на мир и всеобщо благоденствие – навлезе в критична точка с оттеглянето на Украйна от споразумението за асоцииране през ноември, но получи неочакван тласък с насроченото подписване на споразумение за реадмисия с Турция. Неясна засега остава перспективата пред държавите от Западните Балкани, за които еврокомисарите представиха доклади, очертаващи сериозни недостатъци по пътя към бленуваното членство.
Във всеки случай 2014-а ще донесе значителни промени в управлението на ЕС. В края на май стотици милиони европейци ще бъдат поканени да изберат новия парламент. Много е възможно вотът да доведе до ново мнозинство в законодателната институция, а то ще определи и новия председател на Европейската комисия и съответно новите еврокомисари. Очакванията са донякъде тягостни, тъй като националистическите и популистките партии имат сериозен шанс да получат голяма подкрепа. Маргинални досега, тези формации вероятно ще съставят собствена парламентарна група. Съществуват опасения, че в най-добрия случай тя ще измести от третото място по численост в пленарната зала групата на либералите – АЛДЕ, а според най-мрачните прогнози това ще е най-големият блок на мнозинството.
Кампанията за изборите вече бе открита под мотото „Действай, съдействай, въздействай“. Според изчисленията тя ще струва 16 млн. евро. Новото в нея е предварителното номиниране на кандидати за следващ председател на Еврокомисията и предвидените дебати с тях. Първи беше представен единният претендент на социалистите – досегашният ръководител на Европейския парламент Мартин Шулц (Германия). Либералите пък издигнаха кандидатурата на досегашния председател на парламентарната им група и бивш белгийски премиер Ги Верхофстат. През март ще бъде посочен и човекът на Европейската народна партия, която неотдавна претърпя удар с кончината на дългогодишния си ръководител Вилфрид Мартенс.
В новия парламент 12 държави, сред които и България, ще изгубят по едно място, за да се отвори пространство за представителите на новоприсъединилата се от 1 юли Хърватия, както и за да бъде спазен общият брой на евродепутатите, определен в договора от Лисабон. Единствено Германия ще изгуби три евродепутатски мандата.
Освен с определянето на нов председател на комисията и нови комисари изборите за Европейския парламент са свързани и с излъчването на нов председател на Европейския съвет на мястото на оттеглящия се в пенсия белгиец Херман ван Ромпой. Друг съществен залог е мястото на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, заето досега от британската баронеса Катрин Аштън.
Предстоящият вот ще се състои от 22 до 25 май, съгласно решение на Съвета на Евросъюза, прието на 14 юни 2013 г. след консултация с евродепутатите. Обикновено изборите продължават четири дни, тъй като гласуването във Великобритания и в Холандия става в четвъртък, а в повечето от другите страни – в неделя. Новоизбраният парламент трябва да се събере на учредителна сесия на 1 юли.
Иначе широкото икономическо възстановяване и устойчивото зарастване на раните, отворени от държавния дълг и секторните финансови кризи, биха били най-добрата оздравителна рецепта за Европа през новата година. Няма да е излишно и някое дипломатическо постижение на международната сцена. Общественото доверие в правителствата и ЕС се срива от около шест години. Причините за този спад е необходимо да бъдат проследени още по-назад във времето. Но със сигурност някои събития през 2014-а ще са мерило за постигнатия прогрес и пропуснатите възможности. Голямо нарастване на подкрепата за популисти, противници на установения ред, антиевропейски политически движения, съчетано с нов спад на избирателната активност, ще е лош признак. Наред с това лидерите на съюза ще се стремят да предотвратят конфронтацията между новоизбрания парламент и националните власти при избора на председател на Еврокомисията. Един спор около този избор, според много европейци, би събрал в себе си всичко, което е мрачно и безсмислено за общността.
Устойчивостта на две от най-старите държави на Стария континент – Великобритания и Испания, ще бъде изпитана през септември с референдума за независимост на Шотландия и подобен вот в Каталуния, стига кабинетът в Мадрид да не го блокира. Какъвто и да е резултатът, значителен брой шотландци и каталунци ще декларират официално, че политическите институции в Лондон и в испанската столица вече не отговарят на техните нужди.
В еврозоната, в която с присъединяването на Латвия вече членуват 18 от 28 страни членки на ЕС,много политици и граждани все още се примиряват с реалността, че в един валутен съюз политическите решения не могат да бъдат изключителен национален въпрос. В страни с висок дълг – като Гърция и Испания, но също така във Франция и Италия, които протакат реформите, се налага схващането, че обществото зависи от милосърдието на безпощадни външни сили – Германия или глобализацията, банкерите или Брюксел. И когато това общество не изпълнява предписаните отвън правила, бива наказвано. Поради всичко това разделението в Европа на север и юг надали ще се стопи през 2014-а. Дори стабилният икономически растеж и създаването на работни места няма да са достатъчни през следващите дванадесет месеца, а и в по-далечна перспектива да възстановят доверието в европейската политика. Като цяло би било полезно, ако гласовете на националните парламенти имат по-голяма тежест в ЕС. Не съществуват магически решения, но изпълването на демокрацията със съдържание ще е едно добро начало.
