Събитие номер едно за политическата 2014 година у нас безспорно ще са изборите за Европейски парламент (EП) през май. Основните конкуренти – БСП и ГЕРБ, официално ще стягат редици през февруари. Столетницата – на своя конгрес, партията на Бойко Борисов – на националната си конференция. Лидерите ще сведат до елитите и ще обявят пред народа листите си за ЕП. Партиите ще премерят сили на вота, след което, както обикновено, всички ще се обявят за победители.
Въпросът е кой как ще заслужи доверието на българина. И как опонентите ще го калкулират в стратегиите си. Доколко партньорите във властта ще осребрят всеки глас, дали опозицията ще яхне открито протеста на недоволните, ще съумеят ли политиците ни да направят така, че страната ни да изглежда стабилна. Пред инвеститорите, пред стратегическите ни международни партньори.
След изминалите 12 месеца, през които страната ни се управляваше от три правителства и два парламента, на дневен ред (поне пред прожекторите) ще е отново гласът на хората. Управляващите се кълнат, че изборите за Европа ще са честни. Опозиция и власт редят пъзела от 17-те бъдещи български представители в ЕП, тъй като от това зависело дали ще идем на предсрочен вот за национален парламент още през 2014-а. Тезата, лансирана от ДПС преди повече от месец, бе, че ако Движението заедно с мандатоносителя БСП не вземат повече от половината отредени за държавата ни места за ЕП, ще предизвикат предсрочни избори за национален парламент. Което, впрочем, поне на този етап изглежда почти невъзможно. Защото редовият нашенец все още не оценява евроизборите като събитие, което влияе на битието му. И политическите играчи са повече от наясно с това. Защото, уви, най-бедният европейски гласоподавател продължава да гледа на пратениците на страната ни в Брюксел като на едни хора, които отиват там единствено заради високото заплащане (общо около 16 000 евро на месец). Защото соцлидерът и председател на на ПЕС Сергей Станишев отчита важността на вота през май. И елегантно охлажда не докрай обмисленото от заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев предложение за предсрочен вот с думите: „Изборите за Европейски парламент ще бъдат решаващи за развитието на ЕС. Дали ще се намери баланс между инвестициите и създаването на нова индустриална политика в Европа, така че тя да стане световен индустриален фактор? От изхода на това политическо съперничество ще зависят и процесите от икономическо и социално развитие в България. Казвам го, за да може БСП да бъде активен фактор в процесите, защото тя е не само българска политическа формация с изключително важна и градивна роля в страната, а и защото нейният мироглед се простира и извън пределите на държавата“.
Още един клин между партньорите, които не са парафирали на хартия подкрепата си към кабинета „Орешарски“, се очерта в първия работен ден на новата година. Този път в качеството си на председател на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев подчерта, че въвеждането на т. нар. данък богатство е под въпрос. Идеята доходите над 2700 лв. на месец да се облагат с данъчна ставка от 15% вместо сегашните 10% от 1 януари 2015 г. лансира в празничните дни лидерът на червените Сергей Станишев. Той обясни, че левицата не се е отказала от това си предизборно обещание, но по-високата ставка вероятно ще е по-ниска от обещаните 20% и клони към 15-16 процента. Стана ясно, че досега не са представени изчисления колко допълнителни постъпления ще влязат в хазната, ако новото облагане бъде въведено. Знае се обаче, че хората, които декларират месечен доход над максималния осигурителен доход от 2400 лв., са около 100 000 души. Но не е ясно върху какви суми те плащат данъци. Данък богатство няма шанс дори „Атака“ и двамата независими депутати (отцепили се от ГЕРБ) да подкрепят предложението на левицата. Техните гласове са общо 109 срещу 131 на ГЕРБ и ДПС.
На този фон ГЕРБ се готви за трети пореден вот срещу кабинета. След двата неуспешни – за провал в политиката на инвестиционното проектиране и в политиката на регионалното развитие и благоустройството – сега атаката щяла да е за провал в областта на европейската политика. Бившите управляващи обаче щели да изчакат приключването на преговорите по рамковото споразумение с Европейската комисия за периода 2014-2020 г. в рамките на този месец. Според гербери парламентаристи ръководството на партията е решило да прояви толеранс към екипите, които водят преговорите с Европа, и да внесат вота, след като експертите си свършат работата.
Дори тази хипотеза да не се окаже кьорфишек , почти сигурно е, че поредният вот на недоверие ще е и до болка познатата говорилня от парламентарната трибуна, на която партиите ще демонстрират мускули за пред електората. През това време министрите ще пишат отчети за свършеното, а държавата ще върви по инерция. Протестите по всяка вероятност ще наберат скорост, скрепени с искания за оставка и нищо повече.
Какво (не) ни каза президентът
В полунощ навръх Нова година държавният глава Росен Плевнелиев отчете, че България изпраща трудна година. В речта си към нацията той индиректно отдели подобаващо място на недоволните. Например с думите: „От 2013 г. нека вземем онова, което я осмисли, а именно – демонстрирания от българите огромен човешки и морален потенциал и съзидателната гражданска енергия. Тази енергия днес е навсякъде и зависи от всички нас да я използваме градивно, в интерес на нацията. Активното гражданско общество успя, защото наложи дебата за справедливостта в държавата и обществената чувствителност към действията на политиците. За всички вече е ясно, че не властта, а почтеността, отговорността и добрите резултати правят политиците силни „.
Какво друго означава това освен мощно рамо на протестиращите срещу кабинета, рамо на ГЕРБ, която изстреля Плевнелиев в сградата на „Дондуков“ 2? Дали думите на президента са откровен призив за обединение въпреки констатацията му, че разделението ни отдалечава от верния път. И как да тълкуваме изреченото от президента: „Да върнем политиката на ценностите, като се вслушаме в гласа на обществото и последваме гражданите, които отварят нова страница в демократичната история на страната и слагат край на безразличието и оцеляването поединично. Прогресът е колективно усилие. Само заедно можем да изградим демокрация от европейски тип и справедлива държава с просперираща икономика“ ?
Президентът безспорно е прав, че хората у нас искат достойна работа, доходи и справедливост в родината си, а не еднопосочен билет за чужбина. Прав е, че на страната ни днес повече от всякога са необходими работещи институции и социално отговорна икономика. Прав е, когато казва, че трябва да закриляме хора, бягащи от ужаса на войната. Прав е също така, че различията помежду ни не трябва да се превръщат в бариери. Всичко това обаче изглежда като едни добри пожелания .
Да, правителството е това, което трябва да осигури общия социален комфорт на хората. Остават обаче съмненията. Защото, ако ролите на власт и опозиция бяха в друга конфигурация, от президента щяхме да чуем поне, че освен мир на страната ни днес спешно е нужна и работеща изпълнителна власт, под чиито прозорци не кънтят неаргументирани искания за оставка.
Зад кулисите на партийните централи
И през 2013-а почетният председател на ДПС Ахмед Доган събра партийния елит на коледно парти в Боянските сараи. Ясно и категорично им постави основната цел – победа на изборите за ЕП. Целта – запазване на сегашните три мандата и спечелването на още един. Според присъствали на сбирката лидерът Лютви Местан е наблегнал на идеята, че Движението и БСП трябва да получат повече от половината за страната ни места в Брюксел, че това е залогът и да се стабилизира кабинетът „Орешарски“.
Логично, като се имат предвид и острите отношения между ГЕРБ и ДПС, въпреки че Бойко Борисов периодично прави метани на Ахмед Доган, хвалейки го като един от наистина най-добрите политици на прехода у нас. Червените обаче едва ли са преглътнали факта, че протестите през лятото на миналата година тръгнаха заради амбициозната кадрова политика на Движението. За нея Станишев и „Позитано“ 20 трябва да вземат мерки. И това ще е танц на ръба на бръснача. Защото колкото и люспи да се нароят в парламента, подкрепата на ДПС винаги ще е нужна. Извинението на Станишев за възродителния процес едва ли ще е достатъчно.
Има и още нещо. Прогнозите, според които ако постигнат набелязаното на евроизборите, БСП и ДПС ще поискат предсрочен вот изглеждат почти нереални. Дори само заради знаците, които България ще излъчи пред своите партньори. Отделно проучване на Българската стопанска камара в края на 2013 г. показа, че бизнесът очаква през 2014-а да има ръст на икономиката у нас. Че предприемачите ще увеличават персонала си, ще разчитат на износа и на новите проекти като „Южен поток“. В изследването е акцентирано, че ако мегапроектът се реализира, ще бъдат разкрити поне 5000 нови работни места. Половината от тях за специалисти.
От своя страна ГЕРБ иска властта, но структурите й не са в кондиция. Верни на Борисов депутати твърдят, че мястото на формацията им в политиката задълго ще е в опозиция. Личностите, с които Борисов проби на политическата сцена, вече смятат престоя си в парламента за губи време. Някои от тях са склонни да продължат, но само ако Цветан Цветанов остане зад борда. Факт е, че на този етап от парламентарната група на герберите си тръгват хора, близки до бившия МВР шеф. Това обаче не е достатъчно. Може би това е и причината за най-абсурдната предколедна версия относно бъдещето на Борисов. Щял да вземе булка и да се откаже от политиката. Мераци, зад които се твърди, че стоят вече бивши активисти на ГЕРБ. Което обаче не изключва версията Борисов да командва парада в партията си от къщата в Банкя.
А извън новите кандидати за слава на политическата сцена, извън битките за автентичното дясно пред страната ни се задава ново предизвикателство. Великобритания отвори трудовия си пазар. Оказа се, че страшно за британците няма. А за българите и България?
Въпросът е с кого, с какво и как ще защитим държавността у нас. За да не се сбъдне една от най-мрачните прогнози: заради демографския срив да погубим България.
