„Това го искат хората.“ Крилата следкризисна мисъл, която се използва винаги когато се предлага нещо в интерес на определена политическа каста. По-правилно е да се каже с речевата стилистика на Цветанов, която се възприе като норма: „Това, което го искат хората, е…“ По-убедително е.
Говоренето от името на народа е абсолютно. То не включва „Това го искат нашите избиратели“ или „Това го искат бедните“, или „Това го искат богатите“. С ерихонските тръби на политическата инициативност за социална справедливост целият народ се свиква под съответния цвят знамена.
Ето вижте как го прави фронтменът на БСП Румен Гечев. „Водени са неофициални разговори между БСП и ДПС за въвеждане на данък „богатство“. Тепърва ще дискутираме темата и в по-тесен, експертен състав, преди да подложим предложението на гласуване в парламента“.
Това обаче се оказа солова изява, нищо върху нещото. Часове преди Гечев шефът на парламентарната комисия Йордан Цонев (ДПС) предупреди, че в ДПС не са съгласни с прогресивното данъчно облагане. В програмата на ДПС няма такова изискване, каза Цонев по-късно и пред „БАНКЕРЪ“. И уточни, че е нормално социалистите да припомнят своята програма, но това няма как да стане без подкрепата на неговата партия. „Такава стъпка няма да бъде предприета, това го разисквахме още по програмата на програмния кабинет и още тогава се изяснихме, че не се предвижда увеличаване на преките данъци“ – добави той. – „Ние сме най-последователните борци за десятъка, отне ни две години, докато го наложим, би било глупаво сега да искаме да го махаме, при положение че няма никакви причини за това. Този данък ни гарантира висока събираемост, необосновано е да си играем на социалност, може да платим висока цена“, обясни Цонев за „БАНКЕРЪ“.
„Както в БСП, така и в ДПС има различни мнения по въпроса за прогресивното данъчно облагане, но темата не е политическа, а рационална“, каза по-късно Гечев. В полза на прогресивния данък той изтъкна, че в повечето страни по света е така.
Цонев обаче е още по-рационален: „Предизборната програма на ДПС не предвижда увеличение на преките данъци. Подкрепата ни е дадена за програмата на кабинета, в която липсва подобно намерение“.
Е, да, де, г-н Цонев, ама защо не сключихте коалиционно споразумение с възродителите си и да се знае, че това правителство е коалиционно, вместо да се пише за експертно със задкулисно кадрувани експерти на фона на публичната безотговорност на подкрепящите го. Тогава щеше да има коалиционна програма на кабинета „Орешарски“, по която ще се работи стъпка по стъпка и усилията щяха да бъдат прозрачни, ясни и предсказуеми. А не да се излагате като кифладжии кой кого ще надговори, за да спечели повече сърца.
Всеки, който краде, е престъпник, нали? А тези като вас, които крадат общественото време. Времето за реформи и целеустремено съзидание, времето за единение и обществен консенсус по наистина значимите за нацията проблеми.
От средите на ДПС „БАНКЕРЪ“ научи и още нещо интригуващо. Имало идейни поддръжници за въвеждането на данък „Лукс“. Това щял да бъде не данък върху доходите, а данък върху луксозното потребление, така както съществуваше той при соца. Тогава, за да си купиш кожено палто, неруски часовник, кола от „Кореком“ или златна сиджимка се плащаше акциз. Който ни обясняваха, че отива директно за субсидиране на цените на бебешките пюрета и на детските дрешки и обувки.
И, докато нещата изглеждаха що-годе ясни – социалист иска по-високи данъци, както го искат всички социалисти по света, а либерал настоява консервативно да се запази доброто статукво, за да не се изложи държавата на риск, сега нещо пак се обърка. То у нас отдавна няма дясно и ляво политическо мислене, има само конюнктурно мотаене около центъра. Няма как, категоричната политическа позиция никога не е била стабилно иманентно присъща на бедните държави. В най-богатите пък няма даже и синдикати (САЩ) или те могат да решат проблемите си с властта за броени часове на масата на преговорите (Германия).
За похлупак на всички тези бобени гърнета можем да припомним една испанска поговорка: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“.
Защо изстраданото (с години пестене) кожено палто да е луксозно потребление? Важно е дали си платил данъците си върху парите за него, а не за какво си ги изразходил – за кожено палто, за книги, за тунквани вафли или за шотландска ракия.
За всяко общество е важна данъчната събираемост. Нетният доход (след данъци) е разполагаемият доход на населението. Защо искате да отнемете конституционното право на частна собственост, защо искате да бъркате в джоба на човека от негово име.
Та, какво искат хората на Лютви Доган? Не данък „Богатство“, а данък „Лукс“? Не данък висок доход, а данък върху луксозното потребление. Не по врат, ами по шия.
И това, което иска Гечев – си е чист социализъм. Властовите партньори на практика обезсмислят лишенията на второ поколение българи, ликвидирайки с тезите си вярата му в демокрацията и пазарната икономика. След четвърт век уж праволинеен преход към демокрация, да се окаже, че сме се движили в кръг?
Но, млъкни, сърце. И за политическата власт важат природните закони. Всеки цвят на слънце избелява!
ПРЯКА РЕЧ
Емил Хърсев, финансист:
„През миналата година са събрани 210 млн. лв. повече в сравнение с предходната от плоския данък. Ръстът на постъпленията е по-голям от ръста на доходите и ръста на брутния вътрешен продукт, което е феноменално. Този данък доказа здравата си финансова логика и е глупаво да се променя.“
Георги Ганев, икономист и програмен директор в Центъра за либерални стратегии:
„Плоският данък е едно наше предимство, което много ясно се налага. Още в годината, когато беше въведен, въпреки че данъчната ставка реално се намали наполовина, бяха събрани повече пари, отколкото преди това. Ако пробие идеята на Гечев, фирми и граждани ще намерят начин да избегнат по-високите плащания.“
Бисер Манолов, шеф на икономическия екип на ДБГ:
„Пълен икономически абсурд е БСП да отменя плоския данък и необмислено да въвежда прогресивно подоходно облагане. Това неминуемо ще доведе до спад на събираемостта на данъците.“
Димчо Михалевски, депутат от „Коалиция за България“:
„Преходът от плосък към прогресивен данък трябва да се случи заради по-голямата социална справедливост. Но преди това да стане, държавата трябва да изпълни две предпоставки – да смаже контрабандата и да изсветли икономиката. Без тях промяната ще се превърне във вредна кауза.
