Д-р Димитър Ленков е завършил Медицинската академия в София през 1979 година. До 1996-а работи в доболничната помощ в столицата. После две години практикува професията си в Тунис. След завръщането си развива частна практика. Има над 20-годишен опит в областта на акушерството и гинекологията. През 2009-а е избран за главен секретар на Българския лекарски съюз.
Доктор Ленков, откъде идват проблемите с финансирането на здравеопазването ни?
– У нас битува останалото от времето на социализма разбиране, че здравеопазването може да се финансира на остатъчен принцип. България отделя средства за отбрана, вътрешна сигурност, а за образование, здравеопазване и социални дейности – каквото остане. Това е порочен начин на мислене, акумулиращ проблемите. На последно място сме в Европейския съюз по процент от Брутния вътрешен продукт, отделян за здраве – 4.2% за 2014-а, както и по публични средства на глава от населението. Парадоксално е, че сме най-бедната нация в съюза, а доплащаме най-много от джоба си за лекарства, консумативи и в болниците. Всички са недоволни от системата – пациенти, лекари и специалисти. Но нищо не се прави, за да се промени статуквото. Здравеопазването навсякъде е приоритет, тъй като един инвестиран лев спестява 10, 20 или 50 лв., но финансови министри като Симеон Дянков и Милен Велчев смятаха здравния сектор за апендикс. Като виновници за състоянието на здравеопазването ни бяха нарочени не политиците, а хората с бели престилки. Лекарите „се оказаха“ корумпирани, меркантилни – тези, които не разчитат на Хипократовата клетва да ги храни. Но в магазина не можеш да си купиш килограм месо без пари, защото си лекар. Апелираме за реално остойностяване на медицинските дейности, на прегледите при джипи, специалисти и хабилитирани лица.
Затова ли медиците масово напускат с еднопосочен билет?
– Емиграцията сред лекарите ни на Запад е интензивна. Те търсят по-добри условия за работа и реализация, както и възможност за повишаване на квалификацията. Български медици, работещи във Франция, отделно от платения годишен отпуск получават 10 платени дни за конгреси, симпозиуми и конференции. Ако ние тук искаме да отидем на конгрес, това е за сметка на делничната ни работа. По-високата квалификация, модерните методи за лечение или курс за новостите в дадена област за нас са мираж. Но обществото иска да бъдем на топ ниво. Вече има много райони на страната като Разград, Силистра, Кюстендил, Смолян, Кърджали, в които има недостиг на джипита, останали са по един-двама специалисти. Лекарите са концентрирани в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Не можем ли да внасяме лекари от чужбина?
– А кой и откъде ще дойде в България? Индийците отиват в Англия за десетократно по-високо възнаграждение, както и българите. Единственият изход е да задържим нашите кадри с по-добри условия.
Очаквате ли здравната карта да промени картината?
– Опасяваме се, че тя няма да бъде направена съобразно нуждите на регионите. Трябва да се започне от възрастовата структура на населението във всеки регион. Там, където живеят предимно възрастни хора, е съвсем логично да не бъде създавано акушеро-гинекологично отделение, нали? Здравната карта може да бъде сглобена, когато се дефинират нуждите от специалисти.
Подписахте Националния рамков договор за 2014-а с „особено мнение“. Какво постигнахте и какво не получихте?
– Постигнахме минимално увеличение на параметрите. Общопрактикуващите лекари ще взимат по 50 стотинки повече за диспансерен преглед на пациент с повече от едно заболяване. Увеличи се с 1 лев цената на преглед при специалист в извънболничната помощ и с 50 стотинки за вторичен преглед. Клиничната пътека за раждане бе вдигната от 500 на 580 лв., педиатричните пътеки също нараснаха с 20-30 лв., както и пътеките в тежката хирургия. Това са възможностите на касата. Ние искахме повсеместно увеличение, защото всички пътеки са недофинансирани. Не успяхме с увеличението на парите за патоанатомите, а те са важни специалисти, тъй като откриват грешките ни в диагнозите и операциите. Анестезиолозите също остават с ниско заплащане, а в Западна Европа те вземат 10, 20 пъти по-високи заплати и у нас започнаха да намаляват. Никой не иска да специализира педиатрия, защото няма как да си докара допълнителен доход. Утре няма да има кой да лекува децата ни. Във Видин няма специалист по инфекциозни болести. Ако педиатърът не е сигурен в диагнозата си, родителят е принуден да заведе детенцето си до Монтана, за да се установи дали то има варицела, или скарлатина. Нужна е отговорна държавна политика.
Какво разбирате под „отговорна държавна политика“?
– Неотдавна ни гостува колегата Раед Арафат, който реформира Спешната помощ в Румъния. Според него промяната към по-добро идва с приемственост в работата между министрите на здравеопазването. А в България всеки нов министър зачерква всичко и започва отначало. Нуждаем се от стратегия за развитието на здравеопазването, тъй като направеното сега ще има позитивен ефект след пет-десет години. Липсва ни общественото съгласие какви средства да бъдат заделяни за сектора. Това е скъпа дейност, има апарати, които струват по 1 млн. – 2 млн. евро и след няколко години интензивна употреба се сменят. Партийното мислене е неуместно. Необходимо е да решим дали като в Германия да има 150 здравни каси, по една за всяка гилдия. Или да изберем френския модел с една каса и допълнително доброволно здравно осигуряване. Ако пациентът иска, се доосигурява, ако не – при посещение в болница си плаща 20% от стойността на услугата. Това бързо можем да адаптираме.
Но нали министър Таня Андреева представи нова здравна стратегия?
– Документът е несериозен. В него е записано, че до 2020 г. процентът от БВП за здравеопазване още повече ще намалее. Като приоритети в стратегията са изведени детското и майчиното здравеопазване. А никъде не се казва как младите лекари ще бъдат накарани да станат педиатри.
Здравната каса започва 2014-а с дефицит от 80 млн. лева. Това смущава ли ви?
– Да, при средствата, които се заделят и при съществуващия дисбаланс между осигурени и неосигурени. Държавата е най-некоректният платец на здравни вноски. Питали сме многократно институциите по силата на каква логика има девет привилегировани категории, за които държавата покрива осигуровките? За пенсионерите разбирам, трябва да се грижим за родителите си. Но защо прокурори, съдии и следователи? Те не взимат ниски заплати. Защо служителите в МВР и Министерството на отбраната, и то не на 8%, а половината вноска? Да се плаща за полицаите „на терен“, но те са 16 хил. от 62 хил. души в МВР. Останалите са разни служби, чистачки, телефонистки, секретарки… От къде-на къде те се ползват с привилегии? Съгласен съм за военнослужещите от професионалната армия да се грижи държавата, те са отговорни за националната сигурност. Но чиновниците да си плащат. Оттам ще дойдат липсващите пари в касата. Парадоксално е, че НАП не може да събере парите от здравни вноски. Неотдавна се разбра, че неосигурените са към 1.3 млн. души, милион от които живеят в чужбина. Останалите са тук, но нямат възможност да плащат. Тогава Министерството на труда и социалната политика да осигурява трайно безработните. След това да мислим за нов двустълбов осигурителен модел. Осигурителите обаче станаха застрахователи, а това е конфликт на интереси. Осигурителят е длъжен да поеме всички, а застрахователят събира здрави пациенти с най-малък риск за изплащане на обезщетения. Кой ще вземе възрастни с тежки заболявания, струващи 20 хил. лв. на месец?
Какво мислите за предстоящата реформа в Спешната помощ?
– Най-добър е румънският модел. Там освен линейките и болничните звена спешна помощ оказват и екипи към пожарната. Включени са хеликоптери, развита е телемедицината, специалисти диагностицират в реално време и казват на парамедика какво да направи. Колегите са готови да ни предоставят ноу-хауто. Няма нищо по-скъпо от човешкия живот. Вместо да купуваме спартани кугъри и корвети , да инвестираме парите в медицинска техника. В Румъния има седем спешни центъра с хеликоптери, които при пътно-транспортни произшествия поемат пациентите и им гарантират адекватна помощ. Защо те могат, а ние – не? Не се налага лекар да отива на адрес, за да измери кръвно. Това е злоупотреба със здравен потенциал, тъй като може да бъде направено и от фелдшер. Телефон 112 е под шапката на МВР, обажданията се приемат в шест центъра от неквалифицирани хора и се предават до 28 спешни звена. Диспечерите не могат да преценят за секунди какъв екип да изпратят – сестра, парамедик, лекар или реаниматор? Тук се къса връзката, затова системата трябва да се обедини.
