Световните икономики навлизат в 2014-а с различна скорост – едни вече са в подем, други се мъчат в рецесия или в стагнация, и това определя и различията в паричната политика на централните им банки. Федералният резерв, чието управление от 1 февруари ще поеме Джанет Йелън, одобрена за поста от Сената на 6 януари, започна да намалява обема на монетарните стимули в подкрепа на щатското стопанство заради все по-категоричния му растеж. „Бенк ъф Инглънд“ също се подготвя да ограничи паричното предлагане, за да охлади местния жилищен пазар. Европейската централна банка и „Бенк ъф Джъпен“ пък клонят към разширяване на монетарните инструменти, за да се справят със слабата инфлация.
Европейската централна банка остави без промяна
основната лихва на еврозоната – на рекордно ниските 0.25% още на първото за тази година редовно съвещание на управителния й съвет на 9 януари. Депозитите на търговските кредитори в ЕЦБ ще се олихвяват, както и досега, с 0%, а краткосрочната кредитна лихва се запазва 0.75 процента.
Такова решение очакваха всички анкетирани преди срещата икономисти – то отразява сложното положение на европейските централни банкери. От една страна, ЕЦБ проверява балансите на най-големите европейски кредитори, преди да поеме надзора върху тях през ноември. От друга – институцията трябва да разхлабва паричната си политика, за да спре настъплението на дефлацията – две задачи в очевиден конфликт помежду им. Което отрежда на банковия председател Марио Драги нелеката задача да убеди обществеността, че щедрата парична ликвидност няма да отива за запушване на капиталовия недостиг на европейските кредитори. Той обаче подчерта, че ще задържи лихвите ниски продължителен период от време, заради което еврото не успя да се настани трайно над цена от 1.36 щ. долара.
Фундаменталните показатели на еврозоната
които бяха публикувани през седмицата, събудиха противоречиви чувства.
Безработицата в общността се е запазила на рекордно високите 12.1% и през ноември 2013-а за (11-и пореден месец). На територията на общността този показател варира в широки граници. Най-ниска е била безработицата в Австрия – 4.8%, а най-висока в Испания – 26.7 процента. Последните данни за Гърция са от септември – 27.4 процента. Младежката безработица в общността е била 24.2% през ноември.
Особено тревожно е положението в Италия, където регистрираните безработни са достигнали 12.7% от трудоспособното население – най-високият дял, откакто през 1977-а започват да се събират такива статистически данни. До рекордните 41.6% се е качила безработицата през ноември сред младежите на възраст между 15 и 24 години. Италианският премиер Енрико Лета определи безработицата като „истинският кошмар на нашето време“ и периодично призовава европейските държави да приемат обща стратегия за справяне с това бедствие.
Другата лоша новина е понижението на инфлацията през декември – 0.8% годишно срещу 0.9% през ноември. Това е 11-ти пореден месец, в който показателят се задържа под препоръчания от ЕЦБ таван на ЕЦБ от 2% годишно.
Оптимизъм раздвижи продажбите на дребно в еврозоната през ноември 2013-а – 1.4% спрямо октомври и 1.6% в сравнение със същия период на 2012-а. В Германия пък ноемврийските продажби на дребно са се увеличили с 1.5% на месечна база и с 1.6% на годишна. Производствените поръчки в най-голямото европейско стопанство са скочили с 2.1% през ноември 2013-а.
Расте и доверието в икономическата перспектива на региона. Индексът, следящ нагласите на обществеността, е достигнал 100 пункта през миналия месец срещу 98.4 през ноември 2013-а.
„Бенк ъф Инглънд“
също се въздържа да променя монетарната си политика.
На редовното заседание на банковия й паричен комитет на 9 януари стратезите запазиха основната лихва на досегашните 0.5% и оставиха целевия таван на покупките на активи на 375 млрд. англ. лири. Зорки икономически наблюдатели обаче обърнаха внимание, че този път английските централни банкери не са обявили официално, че лихвените проценти ще останат ниски за по-продължителен период от време. Това породи спекулации, че „Бенк ъф Инглънд“ може да смени курса по-рано и съответно качи котировките на английската валута.
Председателят на институцията Марк Карни оповести през август 2013-а, че лихвено увеличение ще последва единствено, след като безработицата в страната се понижи до 7% и ако инфлацията остане под контрол. По онова време банковият паричен комитет прогнозира, че този праг няма да бъде достигнат поне до края на 2016-а. Икономическите условия обаче се промениха и безработните спаднаха до 7.4% от трудоспособното население между началото на август и края на октомври 2013-а. Нещо повече, статистическите данни сочат, че безработицата е била 7% през октомври 2013-а. Тази тенденция означава, че целевите 7% вероятно ще бъдат достигнати трайно още до края на 2014-а, респективно лихвите ще тръгнат нагоре поне година по-рано.
Ускорява се и икономическият растеж на Острова. Според последните прогнози на Markit Economics БВП на страната ще се повиши с 1% през последното тримесечие на миналата година срещу 0.8% през предишното. Икономисти, анкетирани от агенция „Блумбърг“, очакват 2.5% растеж на Великобритания през тази година.
Инфлацията обаче засега се държи прилично – 2.1% годишно през ноември 2013-а, което е най-ниската й стойност за последните четири години и е близка до целевия годишен таван на „Бенк ъф Инглънд“ от 2 процента. Но това може да забави лихвения ръст.
У нас
междубанковият валутен пазар през първите три работни дни на седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1886 млн. евро (3690 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.65% дял от купената и продадена валута.
