Реформаторският блок и ГЕРБ пак се увлякоха в кандърми за синхрон в действията. Нали са позиционирани вдясно и се дублират в политическите си искания, та все се засичат по общия път към властта. И за да не се настъпват твърде болезнено, решиха да дадат още един шанс на взаимния диалог. След серията гербаджийски реверанси реформаторите изненадващо прогледнаха за възможностите на своя партньор и най-сетне склониха да му подадат ръка.
„Сега топката е в полето на ГЕРБ“, заложи на спортната терминология заместник-председателят и едно от главните действащи лица в блока Петър Москов. Това на практика означава, че ако лидерът Бойко Борисов каже своето „Да“, за двете формации вече ще може да се говори и в единствено число. Разбира се, рано е да се чертае съвместна коалиция, но реформаторите определено ще имат повод да се похвалят, че са намерили съмишленик за изпълнението на своите искания. Петте десни формации в прясно създадения политически съюз настояват за оставка на кабинета през февруари, избори две в едно през май, програмно правителство, което да работи година и половина, да подготви страната за избори за Велико народно събрание и за създаване на нов политически договор.
„Търсим обществен консенсус и съвместни действия с всяка организация, която иска тези неща. И ГЕРБ е част от тази палитра“, призна очевидната истина ръководството на Реформаторския блок, давайки официален старт на бъдещите преговори.
От тези дискусии всъщност ще зависи дали партиите действително ще споят действията си в общ проект, или за дълго ще останат политически опоненти. По думите на Москов съдружието има шанс, защото ГЕРБ все по-убедено следва програмата на Реформаторския блок. Ледовете са започнали да се топят, когато Борисов изяви готовност да сътрудничи за падането на сегашната власт и няколко пъти публично поиска оставката на премиера Пламен Орешарски. Но най-висшата проверка за истински синхрон в политическите възгледи на новите партньори била последната позиция на ГЕРБ и настояването Народното събрание да изчака с избора на нов главен съдебен инспектор, докато не се изясни дали оспорваната кандидатура на съдия Веселина Тенева действително е компрометирана.
На този фон поканата за един валс действително изглежда изкушаваща и дори обещаваща при липсата на всякакво движение в политическия сектор. Танцуването по двойки обаче никога не е било лесна работа, защото при липсата на синхрон някой може да се озове на земята. На пръв поглед ГЕРБ няма какво да губи, стига Бойко Борисов да успее да превъзмогне обстоятелството, че най-важните политически решения преди предстоящите евроизбори няма да зависят само от него. Иначе ще трябва да смени партньора, но без особени гаранции, че ще постигне онова парламентарно мнозинство, което толкова много желае. За „новаците“ вдясно пък ще е истинско предизвикателство да запазят и дори да увеличат привържениците си, подавайки ръка на тези, срещу които също протестират. За да се застраховат срещу нежелани подхлъзвания , им е необходима подкрепа, каквато трудно намират дори сред електората си, съдейки по скромните социологически прогнози за около 7% привлечени гласоподаватели.
„Можем да реализираме нашите цели и без ГЕРБ, но ще е по-трудно, защото зад ГЕРБ стоят стотици хиляди хора“, не скриха ръководствата на десните формации и неохотно признаха, че в така създалата се ситуация просто нямат друг шанс.
А може би всичко е добре подготвен сценарий, с който и протестиращите, и избирателите да свикнат, преди да застанат пред урните през май? Нищо чудно да се окаже, че партньорството отдавна е договорено, и то срещу конкретни „награди“ за заслужилите. Да не забравяме все пак, че вратата бе оставена открехната именно за партията на Борисов.
