Стряскащо е висш мениджър у нас да се раздели с петцифрено месечно възнаграждение в левове, особено ако и първата цифра не е единица. Най-често това е сигнал, че в компанията нещо се случва – променила се е стратегията, има натрупано недоволство на акционерите от работата на висшия мениджмънт, или се е стигнало до сливане или поглъщане.
Някои мениджъри пък биват „изкушени“ с по-добри условия и изтичането на мандатите им е елегантен повод да си опитат късмета на ново място.
В банките с чуждестранен капитал например има неписано правило мениджърите, които не са българи, да не се задържат у нас повече от два мандата по три години. Разбира се, както всяко правило, и това си има изключения, но те са много редки. Все пак да не оставяме усещане за състрадание. Защото състоянието, което са направили някои мениджъри, понякога е достатъчно за да не работят до края на живота си, при това без да понижат стандарта си.
Годината на Змията (2013-а) започна без предсказания за драматични промени по висшите етажи на българските банки. Новините започнаха да прииждат след края на зимата. През април се чу, че надзорният съвет на „Д Банк“ е освободил двама от изпълнителните директори на кредитната институция Пламен Петров и Радка Никодимова. В официалното съобщение на кредитната институция се казваше, че това става по взаимно съгласие. Според банковите среди до взаимното съгласие се стигнало заради недоволството на основния акционер Фуат Гювен от финансовите резултати, от натрупаните проблемни кредити и от незадоволителното управление на риска. Малко по-късно дойде и вестта, че председателят на надзорния съвет Стоян Александров също напуска банката. На въпроса защо Гювен отговаряше без конкретика и с недомлъвки. Александров пък сподели, че той е довел двамата мениджъри в банката и след като към работата им има забележки, е длъжен да поеме отговорността. Оставката на Александров бе гласувана от общото събрание на „Д Банк“ през май. А управлението й остана в ръцете на изпълнителните директори Ангел Геков и Гергана Беремска.
Радка Никодимова отиде в управителния съвет на ИНВЕСТБАНК, Пламен Петров обаче все още не е изгрял на мениджърския небосклон на друга финансова институция. Стоян Александров пък развива бурна академична дейност в УНСС.
Но с това промените не свършиха. През септември „Д Банк“ се раздели и Гергана Беремска. Докато Пламен Орешарски бе в Министерството на финансите, тя бе неотклонно в неговия екип. Последно като началник на управление „Държавно съкровище и дълг“. След като Симеон Дянков оглави финансовото ведомство, Беремска, както и много други експерти, го напусна. При смяната на властта обаче тя е преценила, че отново може да се върне в Министерството на финансите, чиито функции познава най-добре. Сега Беремска е началник на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“. Нейната позиция в „Д Банк“ бе поверена на Гълъбин Гълъбов, който бе привлечен от „Креди Агрикол България“.
Истинската „бомба“ избухна
около великденските празници, когато „Райфайзенбанк (България)“пусна официално съобщение, че председателят на управителният й съвет и главен изпълнителен директор Момчил Андреев я напуска от 30 юни и ще работи извън Групата „Райфайзен“.
Съобщението наистина бе шокиращо, защото Андреев имаше почти 16-годишен стаж като мениджър на „Райфайзенбанк (България)“. Той се присъедини към нея през 1997 г., след което за кратко „отскочи“ в мениджърския тим на БУЛБАНК. Последва втори заход към „Райфайзен“… и така до лятото на 2013-а. Благодарение на Андреев дъщерната австрийска банка израсна от средна за нашия пазар до една от най-големите и влиятелни банки в страната. Именно затова излизането на Андреев от Групата „Райфайзен“ изненада дори надзорния съвет на „Райфайзенбанк (България)“.
От новината за оставката на Андреев покълнаха различни слухове. Според един от тях той се оттеглял заради предстоящото тогава напускане на Херберт Степич от директорския борд на „Райфайзен Банк Интернешънъл“, който от дълги години се смяташе за негов ментор. Степич бе човекът, управляващ дъщерните институции на Групата „Райфайзен“ в чужбина, в това число и в България. Твърди се, че той безусловно е заставал зад гърба на Момчил Андреев, подкрепяйки го в политиката за българския пазар. Без да се впускаме в други подробности от битово естество, ще кажем, че слуховете, обвързващи напускането на Андреев с това на Степич, изглеждаха най-достоверни. А и приближените до Андреев подозираха подобно развитие в последните месеци от управлението му.
Друга версия, която за кратко се завъртя по медиите, бе, че Андреев се оттегля от банката, защото бил поканен да стане вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски. Тя обаче бързо бе опровергана от живота, а и самият Андреев приемаше тази версия с нескрита усмивка.
В действителност мандатът на шефа на българската „Райфайзенбанк“ изтичаше през лятото и той реши да не подписва нов договор, който при евентуално предсрочно прекратяване би го лишил от редица бонуси. За „БАНКЕРЪ“ Андреев сподели, че е време да започне да работи за себе си и че е достатъчно състоятелен, за да си позволи сам да си бъде господар. Факт е, че до момента той не е започнал работа за друга банка, финансова институция или фирма.
Единственото доказателство за присъствието му в корпоративния живот у нас е дружеството с ограничена отговорност „Ем Ай Ей“, на което той е едноличен собственик.
Месец след като Андреев напусна, надзорният съвет на „Райфайзенбанк (България)“ назначи за негов наследник
австриеца Оливер Рьогл
Мениджър – пунктуален и консервативен при оценката на риска. Първото нещо, което Рьогл направи, след като започна работа у нас, бе да преоцени обезпеченията по заемите, предоставени от „Райфайзенбанк (България)“ и да задели по тях повече провизии. Мотивите за това бяха чисто пазарни, тъй като около мениджърските промени кредитната институция бе претърпяла загуби от продажбата на някои ипотекирани в нейна полза имоти. Освен това точно в средата на годината политиците от „Коалиция за България“ започнаха гръмогласно да лансират какви ли не революционни идеи за промени в законите, които, ако бяха осъществени, щяха да нанесат значителна загуба на банките.
Пред в. „БАНКЕРЪ“ Рьогл не скри, че има определени резерви към бързината и коректността на българското правораздаване в областта на удовлетворяване на вземанията на кредиторите. По тези причини желанието на новия шеф на „Райфайзенбанк (България)“ да се презастрахова срещу бъдещи загуби е напълно разбираемо. Но пък по-големите провизии означават по-големи разходи, които на свой ред доведоха дотам, че за първи път от много години насам банката отчете загуба. Точно с нея Рьогл ще трябва да се пребори през 2014-а, за да оправдае гласуваното му от Групата „Райфайзен“ доверие.
Голямата изненада по банковите върхове дойде в средата на годината от парламента. Тя беше свързана с
избора на нов шеф на „Банков надзор“
През 2007-а този пост бе поверен на Румен Симеонов, който бе дългогодишен служител на надзора още от създаването му през 1990-а и бе преминал през всички нива на тази структура. Банковото съсловие бе сигурно, че Симеонов ще бъде номиниран от управителя на БНБ Иван Искров за втори мандат като подуправител на БНБ и ще бъде успешно преизбран от Народното събрание. Но събитията се развиха по съвсем различен начин.
На 10 юни Искров внесе в парламента кандидатурата за началник на управление „Банков надзор“, но вместо името на Симеонов в документа бе записано това на Цветан Гунев. Причините за тази рокада в последния момент за мнозина е загадка и до днес. Обяснението на Симеонов пък бе лаконично: „Стигат ми над двадесет години в „Банков надзор“. Финансисти разчетоха хода така: управителят на БНБ предлага, но друг решава. Затова е добре тези кандидатури да са взаимноприемливи както за шефа на БНБ, така и за управляващото мнозинство в парламента. Очевидно Гунев е бил точният човек.
Цветан Гунев също е професионалист с дълъг стаж в БНБ. Започнал е кариерата си в управление „Банков надзор“ заедно с Иван Искров и Румен Симеонов още през 1990-а, изкачвайки последователно всички стъпала на административната йерархия в тази структура. Последната длъжност, която заема, преди да бъде избран за подуправител, е началник на дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции“.
Спокоен, диалогичен и познаващ в детайли банковия сектор и неговите проблеми, именно на Гунев ще се падне отговорността да въвежда и прилага новите европейски правила за капиталова адекватност и да извърши на практика онази надзорна революция, за която говори управителят на БНБ Иван Искров в края на 2013-а.
Първото важно решение, което Гунев трябваше да вземе като върховен банков надзорник, бе да разреши покупката на МКБ „Юнионбанк“ от Първа инвестиционна банка. Това стана на 19 септември 2013-а. На тази дата БНБ разпространи официално съобщение, с което обяви, че подуправителят на Централната банка, ръководещ управление „Банков надзор“ Цветан Гунев е разрешил на ПИБ да придобие всички акции с право на глас на МКБ „Юнионбанк“. Изрично бе подчертано, че това придобиване е част от процесите на консолидация в българския кредитен сектор, които БНБ винаги е подкрепяла. При одобрението на сделката подуправителят е взел предвид, че след приключването й ПИБ ще погълне МКБ „Юнионбанк“. В документа подробно бе описано и какво ще е новото ръководство на закупената банка. Оповестено бе, че управителният й съвет ще бъде увеличен от трима на петима членове и в него като изпълнителни директори ще влязат двама представители на ПИБ – Павел Яначков и Милка Тодорова. Те заедно с другите трима изпълнителни директори Мария Илиева, Анна Аспарухова и Васил Трифонов трябваше да подготвят вливането на „Юнионбанк“ в ПИБ.
Процедурата по покупката и смяната на караула в „Юнионбанк“ бе проведена точно според разпорежданията в заповедта на Цветан Гунев. В края на годината обаче именно
от „Юнионбанк“ дойде новината
за поредните мениджърски рокади. Дългогодишните шефове на кредитната институция Анна Аспарухова и Мария Илиева се оттеглиха от управлението.
Аспарухова бе доайенът в мениджърския екип на банката, тъй като постъпи в нея още през 1996-а, когато тя бе собственост на българската „Юнион Груп“ на братята Иван и Светослав Радеви и съдружниците им Емануил Манолов и Емил Иванов. Анна Аспарухова обаче е позната в банковия сектор още от 1994-а, когато работеше във вече несъществуващата СИРБАНК.
Със седемнадесетгодишния си мениджърски опит в „Юнионбанк“ именно тя бе човекът, който познаваше в детайли всичките й плюсове и минуси. Неслучайно на нея и на Светослав Молдовански от ПИБ бе възложено да оглавят екипа, работещ по най-важната част от консолидацията на банката с нейния купувач – интегрирането на информационните системи. Затова напускането на Аспарухова бе доста изненадващо. Около него се появиха доста спекулации, но когато си заемал длъжността заместник-председател на управителния съвет на една банка и новите й собственици не ти предложат същата или по-висока позиция (а това невинаги е възможно), е нормално да търсиш друга реализация. Още повече че Аспарухова не трябваше да чака дълго, тъй като почти веднага бе поканена да заеме по-висока длъжност в друга кредитна институция – главен изпълнителен директор на „Д Банк“. Оферта, която тя не се поколеба да приеме.
Малко по-различна е съдбата на другата напуснала „Юнионбанк“ мениджърка – главната изпълнителна директорка Мария Илиева. Банкер от кариерата, тя стана част от висшите управленски банкови среди през 1995-а като главен счетоводител на „БНП-Дрезднербанк България“ (сега това е българският клон на „БНП Париба“). Шест години по-късно тя и Людмил Гачев стават изпълнителни директори на „Ейч Ви Би Банк България“. След сливането на банката с БИОХИМ през 2003-а Илиева вече е изпълнителен директор на консолидираната „Ейч Ви Би Биохим“. През 2006-а работи по т. нар. тройна консолидация – вливането на „Ейч Ви Би Биохим“ и ХЕБРОСБАНК в „УниКредит Булбанк“. Малко преди приключването на този процес Илиева напуска „Ейч Ви Би Биохим“, за да поеме предложения й пост на главен изпълнителен директор на МКБ „Юнионбанк“. С опита си в банковите сливания тя би била ценен кадър за обединението на ПИБ и „Юнионбанк“. Но напрежението в този процес и натрупаната умора са си казали думата. „Преживяла съм три консолидации и мисля, че това ми стига. Смятам дълго да почивам. Поне до края на март няма да се занимавам с предложения за нова работа в банковия сектор“, заяви за „БАНКЕРЪ“ Илиева. В началото на януари Милка Тодорова оглави УС на „Юнионбанк“.
За разлика от описаните дотук три случая,
смяната на ръководството на Българската банка за развитие
– (бившата Насърчителна банка) бе очаквано. Тъй като това е държавна банка, чиито акции са почти 100% собственост на Министерството на финансите, всяка смяна на управляващите води до избор на нов мениджърски екип. В първата половина на септември надзорният съвет на кредитната институция взе решение да освободи изпълнителните директори Илия Караниколов и Христо Карамфилов и назначи на тяхно място Димо Спасов и Билян Балев.
На 11 септември се проведе и първото заседание на променения управителен съвет. От стария управителен съвет остана само главният изпълнителен директор Асен Ягодин, който обаче веднага бе разжалван до обикновен член на съвета. Реалната власт в банката бе съсредоточена в ръцете на Спасов и Балев, а начело на екипа като главен изпълнителен директор застана първият. Фактът, че двама дилъри оглавяват банка, която трябва да провежда държавната политика в областта на малките и средните предприятия, е необясним за много банкери. По принцип позицията главен изпълнителен директор се дава на хора, работили в областта на кредитирането, и по-точно на корпоративното кредитиране. Но това са правила, които невинаги се спазват, дори в частните банки.
По-обезпокоителна бе неяснотата около състава на самия директорски борд. Известно време се смяташе, че заради опита си именно в кредитирането в мениджмънта на банката ще бъде запазен Асен Ягодин, при все че не е обичайна практика обикновен член на управителния съвет да отговаря за най-важния ресор на банката (наред с този за управление на риска). Тези илюзии бяха разбити след месец, когато Ягодин срещна пълната свобода. Няма съмнение, че той си плати за това, че бе поставен там от финансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков. Но това е политическата цена, която плаща всеки мениджър, предпочел по-високия пост в държавната структура пред частния сектор. И Ягодин знаеше, че поема такъв риск…
Пред новите членове на ръководство на банката сега стои задачата наистина да покажат, че имат потенциала да я развиват в услуга на бизнеса, а не че са поредните политически назначения. Печалният факт обаче е, че успехът на ББР зависи не само от уменията на мениджмънта й, но и от политическата воля както на правителството, така и на управляващото мнозинство в парламента. А у нас, когато банкирането зависи от политиката, резултатите рядко са добри.
Годината приключи с
промени в управителния съвет на „Креди Агрикол България“
След напускането на Гълъбин Гълъбов през септември в края на декември стана ясно, че оставка е подал и друг изпълнителен директор – Галя Димитрова. В „Креди Агрикол България“ тя отговаряше за услугите за граждани и за малки и средни предприятия. След нейното напускане тези два сектора са поверени на изпълнителния директор Деляна Пешева, която ще продължи да следи корпоративното банкиране.
След близо двадесет и две години работа в банковия сектор, от които две в „Креди Агрикол България“, Галя Димитрова явно е решила да излезе от кръговете на висшия банков мениджмънт. Финансисти твърдят, че от 2014-а тя работи за голяма компания от енергийния сектор.
