Голяма каша забърка държавата с политиката си спрямо пияните шофьори. Това е най-масовото престъпление, заради което българите се превръщат в подсъдими. В проекта за нов Наказателен кодекс, пуснат от правосъдното министерство в навечерието на Коледа, съставителите му са променили изцяло уредбата. И става ясно, че занапред ще бъдат наказвани само „рецидивистите“ – тези, които контролните органи са спипали поне два пъти да карат на градус. А тези, на които им се случва за сефте, ще се отърват от присъди, независимо колко пияни са били. И все пак далеч повече хора ще седнат на подсъдимата скамейка с обвинения, че са престъпници – не само заради будещи почуда пиянски постижения, а и със скромните и декриминализирани в момента 0.5 промила алкохол.
Проблемът как ще бъде наказано шофирането на градус вълнува твърде много хора – според отчета на прокуратурата за първото шестмесечие на миналата година 37% от всички дела са били срещу извършители на т. нар. „общоопасни престъпления“. А основният дял от тях се пада на „транспортните“ престъпления: шофиране без книжка, каране в пияно състояние и причиняване на тежки катастрофи, включително и след употреба на алкохол. Освен това сигурно няма шофьор в България, който с ръка на сърце да се зарече, че никога, ама никога не е сядал зад волана след наздравица по някакъв повод. Така че как ще бъде третиран този вид престъпления на практика засяга всеки с книжка в джоба. Особено сега, когато се обсъждат новите правила в Наказателния кодекс (НК).
От проекта е изчезнал прословутият чл.343б на сегашния НК, според който всеки, заловен да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, се наказва с лишаване от свобода до една година. Без значение дали шофьорът е блъснал някого, пресякъл е кръстовище на червено или не е направил нищо и просто мести колата пред блока – достатъчно е само да е бил на градус. Престъплението бе формално, а разкриването и доказването му зависеха само от показанията на дрегера или от кръвната проба. Затова делата по обвинения по чл.343 б, ал.1 за шофиране в нетрезво състояние са сред най-често срещаните в съдебните зали.
Сега се предлага нов текст, който също предвижда наказание за такива водачи, но въвежда едно допълнително условие: на съд ще ходят само тези, които са заловени повторно да кормуват „на градус“, т.е. след като веднъж вече са били наказвани за същото, без значение с каква санкция – само с глоба или с присъда. Вероятно като контрапункт на тази „аванта“ в проекта се предвижда наказанието да е по-високо от сегашното: предлага се то да скочи от една година на три години лишаване от свобода.
Условието за „повторност“ на нарушението на практика декриминализира инцидентното шофиране на градус, което в момента носи всекидневно на десетки водачи глоби или пробации, наложени от съда. Очевидно целта на законодателя е да бъдат наказани само „рецидивистите“.
Въпросът е обаче доколко мярката е съобразена с обществените настроения, които по тази тема са поляризирани точно толкова остро, колкото по въпроса дали да се пуши по кръчмите. Ясно е, че срещу предложението ще наскачат всички майки и бащи, чиито деца бяха безжалостно пометени по пешеходните пътеки именно от пияни или надрусани водачи. За тях дори мисълта, че някой може да седне пиян зад волана и да не влезе в затвора за това, звучи неприемливо. Зачернените семейства без уговорки възприемат подобно поведение едва ли не като умишлен опит за убийство. От друга страна пък, е твърде пресилено изряден иначе шофьор, за пръв път дръзнал да подкара кола към дома след едно предпразнично питие в офиса, да бъде заплашен с решетки, даже без да е навредил никому.
Има и друго: от години вече юристите дискутират дали шофирането в нетрезво състояние изобщо има място в Наказателния кодекс като самостоятелно престъпление? Или е административно нарушение, или най-много „простъпка“, за каквито също е ставало дума по време на, изглежда, нескончаемите реформи на наказателния закон. Така че е очевидно, че сблъсъкът на мнения наистина ще бъде кървав.
Има още една новост: по досегашния ред водачите с „алкохолно съдържание“ между 0.5 и 1.2 промила отиваха на съд само в един случай – ако вече са били осъждани за същото, присъдата е четена от съд и е влязла в сила. Занапред се предлага не само осъжданите, а и дори само наказаните с глоба от КАТ слаби пиячи също да се изправят пред Темида наравно с рекордьорите по градуси. Разликата ще е само в срока на наказанията – „малко“ пияните ще лежат до една година, а за другите – до три. Очевидно е, че това ще направи доста повече шофьори клиенти на правосъдието, защото на практика тези, които дръзват да седнат зад волана наистина пияни до козирката, са единици. А че масово се пие и се кара – е ясно.
Доколко даденото в новия НК разрешение на проблема с масовото шофиране на градус у нас е логично и справедливо тепърва ще се дискутира. Защото така и не става ясно с какво един шофьор с 3 промила алкохол, каквито случаи вече има десетки, е по-безопасен за пешеходците на пътя от „рецидивиралия“ му колега, който е хващан няколко пъти, но все с по 0.5.
Едно е безспорно отсега: и тези правила ще хранят рекета по пътищата. Защото всеки пиян шофьор ще се съгласи да бутне 50 кинта на катаджията, ако така ще може да отърве дрегера, а вече и затвора.
