Лихвите вървят надолу, независимо че все още има банки, които предлагат по дългосрочни депозити в евро и левове около 6 процента. На подобни лихви могат да се радват само граждани, които държат спестявания над 25 хил. лв., и то в продължение на цяла година, без да ги пипат. А ако се вгледате в статистиката на БНБ, това не е масовият вложител. Масовият вложител държи в банките не повече от 5 хил. лв. и тези пари са на едномесечни или тримесечни влогове. А при тях лихвата е два до три пъти по-ниска. И перспективата е да продължи да пада. Според БНБ средният лихвен процент по левовите депозити на фирмите в края на 2013-а е 2% и за една година е намалял с 1.12 процента. По фирмените спестявания в евро лихвата е 2.22% годишно и също има забележим спад в сравнение с 2012-а.
По-важно е обаче какво се случва с парите на гражданите в банките, защото каквото и да си говорим, именно приливът от депозити на населението през изминалите години даде възможност кредитните институции да поддържат изключително висока ликвидност и стабилност дори в ситуацията на задълбочаваща се криза и растящи разходи за провизии по необслужвани кредити. Най-общо казано, лихвите по влоговете на населението също падат. За една година по левовите спестявания те са се свили с 0.81% и в края на 2013-а са 3.97% годишно, а по тези в евро спадът е с 0.65%, като средната лихва по тях е 3.61% годишно. Прогнозите съвсем не са оптимистични.
„Лихвите по депозитите ще продължат да намаляват“, каза Кристофор Павлов – главен икономист на „УниКредит Булбанк“. „Ако имате левов депозит в банка, то най-вероятно получавате годишна лихва в размер около 4 процента. През новата година не бихте получили повече за спестяванията си. Дори е възможно обратното – очаква се новите сключени договори за депозити да бъдат с по-ниска лихва“, предупреждава Павлов. Според негови колеги, ако приливът на депозити продължи, а платежоспособните клиенти не увеличат търсенето на кредити, лихвите по влоговете на гражданите до края на 2014-а могат да паднат до 3% годишно както за спестяванията в левове, така и по тези в евро.
Именно конкуренцията за привличане на платежоспособни клиенти накара банките да продължат да намаляват и лихвите по корпоративните заеми. В края на 2013 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро в лева спада спрямо 2012 г. с близо 1% – до 7.10% годишно. Леко увеличение – с 0.07%, бележат кредитите, договорени в евро. Средният лихвен процент по левовите кредити над 1 млн. евро намалява с 2.66 – до 6.70%, а по тези, договорени в евро – с 1.07 – до 7.1 процента. Някои експерти смятат, че ако конюнктурата в търсенето и предлагането на корпоративни заеми не се промени през 2014-а, в края на годината средните лихвени равнища по левовото кредитиране може да се сринат до 6-6.5% годишно. Според банкери дори и сега платежоспособните компании с големи обороти могат да вземат заеми с годишна лихва от 5-5.5% годишно.
При заемите за гражданите също ще има поевтиняване, но то няма да е толкова чувствително, както при фирмите. Прогнозите са, че годишният процент на разходите – това са лихвите плюс всички такси и комисиони, по потребителските кредити през 2014-а ще се движи около 12%, а по тези в евро около 10 процента. За жилищните кредити годишният процент на разходите ще е между 7.5 и 8 процента.
Сбъдването на тези прогнози обаче до голяма степен ще зависи от промените в законите, засягащи кредитирането, които депутатите предстои да приемат. Ако в тях бъдат вкарани текстове, ограничаващи правата на кредиторите, цената на заемите може въобще да не падне, а да си повиши с процент – процент и половина.
