Защо президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) влезе в самоубийствена за политическата си кариера война чрез евродепутата Ивайло Калфин? Дали протестите спряха, тъй като Бойко Борисов се бил бръкнал и платил сметката за АБВ, както твърдят някои? Прав ли е Лютви Местан, като твърди, че се задава коалиция „Мишо Бирата“ ? (Повод за размисъл има. В този съюз ДПС лидерът съзря завера между ГЕРБ, реформаторите и проектопатерици „не само от дясното“.) В ход ли е сценарий за основно пренареждане на политическата мозайка в страната? Каква е крайната цел? Бившият премиер да иде на „Дондуков“ 2, а президентът азбукар в отсрещната сградали? Ще позволи ли избирателят да е маша в ръцете на хора, преследващи единствено собствените си цели под прикритието на политици отличници? Вярна ли е информацията на многотиражен седмичник, според която бившият стопанин на Бялата къща кътал пари в чужди банки, че и в офшорни зони, на стойност над 300 милиона? Истина ли са твърденията, че т. нар. енергийно лоби, съставено от радетелите на нестартиралата АЕЦ „Белене“, е главният спонсор на старите нови революционери? Доколко са достоверни писанията, че близки до Борисов от кръга „Котараците“ и оръжейният бос Николай Гигов са разтворили широко кесиите си за бъдещата партия на Първанов? Заклет фен на лявото ли е той, или просто най-сетне разбра, че Станишев го води убедително в БСП и обрътен път към „Позитано“ 20 за Георги няма?
Пушката на сцената, както е писал Чехов, непременно ще пукне. Опасението ни в случая е, че куршумът ще рикушира в героите.
Да се позовем все пак на фактите.
Челният сблъсък дойде в понеделник (13 януари), когато Калфин подаде оставка като ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
Това той направи чрез писмо до лидера Сергей Станишев. „Изправен съм пред абсурден избор между идеите и партийното ръководство, които се оказват все по-несъвместими. Както и досега, за себе си имам ясен и дългосрочен отговор на този избор. Той е в полза на идеите“, написа евродепутатът. И уточни, че целта му е била модерната европейска социална държава да стане факт за българските граждани. Каквото и да означава това.
В неделя, ден преди да гръмне братоубийствената война на „Позитано“ 20, Станишев и Калфин провеждат среща в присъствието на соцапаратчиците Катя Николова и Евгений Узунов. За публиката става ясно, че червеният водач не е обещал избираемо място на Калфин в евролистата на БСП, което предизвикало светкавичната му реакция на следващия ден. Дали е така, преценете сами.
Ето какво обяви в сряда Калфин в телемост от Брюксел: „В неделя казах намеренията си на Станишев. Той се опита да ме убеди да остана. Не съм предател, не съм глезеното дете на партията, казвам си мнението“. Социалистическото ръководство като че ли остана изненадано.
И заваляха коментарите. „Първанов започна битката за БСП срещу Станишев“, „Разцепва ли се БСП?“, „Челен сблъсък при червените“…
Ден по-рано (във вторник)стана ясно, че Първанов ще играе срещу своите на евровота през май. АБВ ще има собствена листа, която ще оглави самият Калфин. Азбукарите нямало да напускат БСП, щели да се явят на изборите за Брюксел в коалиция с други формации.Сиреч, ще ползват една от техните регистрации, тъй като те все още не са партия. Не казват обаче кои са аверите им, че да не ги „думне“ някой някъде по сокаците .
И според Станишев действията на Първанов работят за ГЕРБ и Бойко Борисов. Азбукарите обаче засега тръбят обратното: ГЕРБ е нашият основен опонент. Досега не искали да тревожат партията, обаче дошъл часът за разтревожването й. Неособено разтревожен Станишев отсече: „Целта е да се отнеме първото място на БСП на европейските избори. Няма да допуснем да се руши къща, за да се построи нечия колибка“. Верните нему другари допълниха: „Уставът ни е категоричен, който работи срещу БСП, се самоизключва“. Не е зле тези хора да седнат и пак да си прочетат устава, тъй като там пише, че се самоизключва оня, който играе в алтернативна листа. За Калфин се знае, че не е техен отдавна. А пък самият Първанов съвсем не се е затичал за Брюксел.
В профила си във Facebook депутатът от БСП Георги Кадиев написа: „Напускането на Калфин трябва да ни накара да се замислим къде сбъркахме, какво не направихме. Напускането на Татяна Дончева, на качествени младежи, трябва да ни накара да се запитаме същото. Отнесохме ли се високомерно с тях, унижихме ли ги? Позволихме ли си „приятелски огън“, удари в гръб и лични обиди?“.
Междувременно на заседание на червените депутати във вторник единствен Младен Червеняков се престрашава и предлага да поканят все пак на разговор Първанов и Калфин. Титанът на икономическата мисъл Румен Гечев обаче е категоричен, че няма какво да говорят с тях и че ще премерят сили на изборите. Иронията е, че и двамата бяха министри в кабинета на Жан Виденов, който подаде оставка през 1996 г., след като изгуби подкрепата на парламентарната си група. И след като част от БСП – Николай Камов, Ивайло Калфин, Елена Поптодорова и др., напуснаха партията и основаха Евролевицата, начело с прочулия се след това като футболен мениджър клиент на Темида – Александър Томов.
Но да се върнем към седмицата. Напрежението на червения връх се прехвърли и върху местните структури, номинирали Калфин за водач на евролистата. След обрата на мача повечето се отказаха от него. Направиха си „харакири“, обяснявайки колко дълбоко са сбъркали.
Заподозрени бяха и депутати, които можело да напуснат групата на „Коалиция за България“. Бившият кмет на Севлиево Йордан Стойков, който тръгна с Първанов и АБВ още през 2010-а. Засега другите нарочени за отцепничество – Атанас Зафиров от Бургас и Кирил Добрев (София област)- отричат промяна в позициите си.
А някои стигат дотам, че жалят за Румен Петков. Той пък, горкият, хем не е депутат и е опозиция на ръководството, хем като председател на плевенската БСП на евровота трябва да работи едновременно за червените и за АБВ.
Георги и Бойко в един глас срещу лъжата
Под гръмкото заглавие „Бойко и Николай Гигов плащат на Първанов“, седмичникът „Галерия“ публикува разследване, според което основни радетели на АБВ са именно тези двама души. Редакционният екип „гръмна“ още една „бомба“: разполагал със запис от среща в Банкя между Борисов, Гигов и Румен Петков. От него ставало ясно, че АБВ е тяхна обща кауза. На лентата Борисов обяснявал как ще поеме финансирането на кампанията на АБВ за евроизборите. Събеседниците добавяли, че другият благодетел е Гигов. Като договорката била БСП да бъде превзета отвътре и Първанов да я оглави. След което да се направи обединение с ГЕРБ и правителство на националното спасение. В бъдещия кабинет щели да командват хора на Генерала и на социалиста. За цвят щели да вземат и някой друг реформатор. Борисов имал мечта – при сбъдването на този сценарий да смачка своя бивш кумец и настоящ враг Николай Бареков, който пък тренира да измести Сидеров в идния парламент и да стане патеричката на БСП и ДПС.
В четвъртък до обед Първанов и Борисов заговориха на един глас. Всичко това било лъжа! И… тръгнаха със сигналите си до Главна прокуратура.
Президентът Първанов сухо отсече: „Не знам къде е къщата на Борисов в Банкя. Ще съдя редакцията на този вестник“. Обаче не си спомни откога точно не са се виждали с Бойко Борисов.
Граждани написаха в социалните мрежи : „Много му личи, че е сгоден за Бойко!“.
Борисов пък, за когото в нета се твърди, че сам канел на кафе в дома си и пускал камерите да се оправят, препоръча действия на прокуратурата: „Не мога да разбера как месеци наред се говори, че нашето правителство подслушвало, за нито един никъде не излезе запис, освен от моя дом. Затова сега отивам при прокурора, в деловодството да си внеса жалбата и се надявам този път извършителят да бъде задържан, наказанието е 10 години затвор“.
Борисов отрече заговор с Георги Първанов и хвърли обратно топката в полето на „обръчите от фирми“, т.е. на Доган.
БСП и ДПС вероятно имат стратегия срещу хипотезата на героите от седмицата.
Но ако един ден гореописаният сценарий се сбъдне дори в някаква по-друга форма, на днешните управляващи ще се наложи да отговарят на много въпроси.
Например, защо едни и същи хора, семейни приятели, печелят обществените поръчки?
Тъй рекоха недоволните
Ария на клеветата, не детска песничка
Георги Първанов, пред „Нова телевизия“
– Основен опонент на АБВ е ГЕРБ.
– Война в БСП няма. Казвам го като доскорошен върховен главнокомандващ.
– Решенията се взимат на друго място, ръководството на БСП е в тежка зависимост.
– Вотът на хората беше подменен.
– Политическият дебат е прекъснат, АБВ иска да даде шанс за оздравяване на БСП, за национална политика.
– Нямам лични амбиции за ръководството на БСП. Искам да помагам на партията да се промени.
– Чета нихилистични прогнози, но на европейските избори АБВ ще вземе 2-3 и повече депутати.
– Ще обявим листата си, след като видим останалите.
– Не съм ревнив, не съм обидчив.
– Готови сме и за парламентарни избори две в едно.
– С Ахмед Доган не съм се виждал отдавна.
– Със Станишев се виждаме. Той говори от трибуната, аз долу от редовете.
– Компроматът с партийната книжка на Стефан Софиянски беше детска песничка, сега сме свидетели на ария на клеветата срещу мен.
Хората са с чувство за цинизъм във властта
Ивайло Калфин във второ писмо до Станишев
Защо българските граждани не вярват в институциите?
– Защото страната ни непрекъснато сменя посоката и се движи бавно напред.
– Защото нямаме национални приоритети, национална кауза, не сме консолидирани зад една цел.
– Защото много политици и партийни лидери направиха от политиката бизнес, докато накрая станаха зависими от бизнеса.
– Защото чувството за онеправданост и цинизъм във властта обзема все повече българи.
Можем ли да кажем, че само другите са виновни, а ние не сме?
Каква е цената на компромисите, които се правят – заради коалиции, заради бизнесмени с много власт и пари, заради лични конфликти и амбиции?
Днес управлението връща ли доверието на хората?
При успех и двете листи – на АБВ и БСП, ще работят в една и съща парламентарна група в Европейския парламент – тази на социалистите и демократите.
Не се сърдя дори на най-острите мнения.
Не съм наивен и знам с какво се заемам. Знам какви са рисковете, които поемам!
