Египтяните се върнаха пред изборните урни. В страната се проведе двудневен референдум за нова конституция. Пренаписаният основен закон в държавата включва забрана на религиозните партии и прехвърля повече власт в ръцете на военните. Това беше първият вот в Египет от юли насам, когато армията свали бившия вече президент Мохамед Moрси. Ислямистите не са оттеглили подкрепата си за него и спазиха обещанието си да бойкотират референдума. Въпреки това анализаторите бяха убедени, че новата конституция ще бъде приета.
Какъв беше залогът в този референдум и как Египет стигна дотук? Както често се случва в региона, външният вид може да излъже, а възприятието невинаги отговаря на действителността. Технически управлява цивилното временно правителство, одобрено от военните. Да не забравяме, че преди юли миналата година Египет имаше своя първи демократично избран президент и това беше ислямистът Мохамед Морси от движението „Мюсюлмански братя“. Но много египтяни не харесаха Moрси. Те мислеха, че той е вреден за икономиката. Смятаха, че се ръководи от ислямистки схващания. Имаше народно въстание, което предизвика свалянето на Морси от могъщата армия. Според други това си беше класически военен преврат.
Така или иначе Мохамед Морси определено отпада от политиката. В Египет управлява временно правителство, но мнозина смятат, че основен двигател на процесите в страната са висшите военни, особено главнокомандващият армията генерал Абдел Фатах Ал-Сиси. Той определено е най-популярният човек в страната тези дни. Снимката му е навсякъде и напоследък има все по-ясни сигнали, че той може да се кандидатира за президентския пост. Ако генералът направи това, най-вероятно ще спечели, но правозащитни организации се опасяват, че това може да отдалечи Египет от демокрацията за сметка на доминирана от военните автокрация .
Най-големите поддръжници на този режим в Кайро са три държави от Персийския залив: Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт. Не трябва да се забравя, че веднага след свалянето на Мохамед Moрси те се намесиха и обсипаха Египет с пари – 12 млрд. щ. долара, голяма част от тях в брой. Тези монархии никога не подкрепиха „Мюсюлмански братя“ или революцията от 2011 година. Те винаги са твърдяли, че братството има по-широк дневен ред, който да доведе до създаването на ислямистки халифат. Според мнозина обаче истинският страх на монархиите беше, че братството все пак носи всички черти на демократично движение, което един ден може да застраши техните недемократични режими.
Египтяните гласуваха за последните изменения на конституцията. Това се случи само малко повече от година, след като те вече бяха одобрили нов основен закон. Всичко това започна тогавашният президент Мохамед Морси, но когато го свалиха, допълненията на конституцията бяха спрени. Новите изменения са изготвени от 50-членен съвет, който включва само двама ислямисти и нито един член на „Мюсюлмански братя“. Анализатори твърдят, че конституцията е подобрена в частта, където става въпрос за свободата на изразяване и правата на човека. Но критиците отговарят, че тя дава твърде много власт на военните, и то без никакъв граждански контрол. Военните, например могат да одобряват сами министър на отбраната. Правомощията на армията всъщност нямат граници. Конституцията също дава огромна свобода за действие на генералите, които могат да пращат цивилни във военни съдилища – нещо, срещу което много египтяни се борят от десетилетия.
