Непоклатимите от десетилетия приятелски отношения между САЩ и Израел изглеждат сериозно накърнени. Желанието на Белия дом за траен мир между палестинците и Йерусалим не се харесва на управляващите в еврейската държава, а те и не се срамуват да си го признаят. „Единственото, което може да ни спаси, е Джон Кери да получи Нобелова награда (за мир), за да ни остави на мира“, иронизира израелският министър на отбраната Моше Яалон в неофициален разговор, цитиран от в. „Йедиот Ахронот“.
И открито обвини първия дипломат на Белия дом, че не разбира същността на конфликта. Подобни думи нямаше как да не предизвикат истинско дипломатическо цунами. Министър Яалон беше принуден да поднесе извиненията си, след като Белият дом и Държавният департамент осъдиха изявлението му, но думите остават да тежат…
В момента САЩ се опитват да разчистят бъркотията в Афганистан и в Сирия и едновременно с това да стабилизират икономиката си. Това, че Кабул вече не е първостепенен обект на политическото внимание на Белия дом, неминуемо му позволи да насочи повече дипломатически усилия към палестинско-израелския мир. А лабиринтът от компромиси, които са необходими, за да бъде постигнат, продължава да изглежда напълно непроходим. Липсата на адекватно решение за влошаващия се конфликт сериозно подкопава постигането на американските интереси в Близкия изток. Съвсем очевидно е, че противопоставянето на евреи и араби представлява явно предизвикателство пред способностите на щатските дипломати да отстоят собствените си интереси в регион, където високото политическо напрежение и употребата на сила са всекидневие. Конфликтът в Близкия изток подклажда абсолютно нежелани за Белия дом антиамерикански настроения.
Съвсем различна е гледната точка на хората в Йерусалим. Обстановката в района на Близкия изток се промени качествено и израелците са изправени пред нуждата от политическо решение, за да се справят не само с проблемите си. За Тел Авив решението е много по-лесно и ключовата дума в него е оцеляване. На този фон задънената улица в преговорите с палестинците, войната в Сирия и ядрените амбиции на Иран не оставят много време за мислене на Израел.
На свой ред палестинците не са се отказали от желанията си за независима държава със столица Йерусалим. При това част от преговарящите – движението „Хамас“ – не показват никакви намерения да забравят основната си идеологическа доктрина – че целта на борбата им е да бъде унищожен Израел. Връзката на ислямистите от Газа с Техеран е очевидна, макар и непряка. Те защитават любимата теза на Иран, че еврейската държава трябва да бъде изтрита от картата на земята. На този фон евентуален мирен договор между палестинци и израелци би означавал край на политическото влияние на „Хамас“ и заплаха за съществуването на ислямисткото движение, което няма намерение да се примири с този сценарий.
Това не може и няма как да бъде прието спокойно в Йерусалим. Така че не е особена изненада изчерпването на търпението на еврейската държава, в чиято политика националната сигурност има водещо място. При това израелците изглеждат решени да реагират според своите разбирания и със свои собствени средства, без да разчитат повече на международната дипломация. Дори с риск да загубят нечие благоволение. Просто дневният ред на еврейската държава е доста по-различен от всекидневието на останалия свят. Преди много години САЩ обещаха на Израел неограничена помощ в осигуряването на националната сигурност на страната. Оказа се обаче, че терминологията може да загуби част от съдържанието си, а геостратегическите цели да изискват нов подход. Вашингтон очевидно възнамерява да реагира с натиск над своя съюзник, който трябва да се включи в реални преговори с палестинците , и този път решимостта на Обама изглежда непоклатима. Вече се вижда каква реакция породи тя в Йерусалим.
