Над един милиард лева годишно получават болниците от здравната каса за извършената от тях дейност по клинични пътеки. Огромната част от тези средства се разпределят на мащабните търгове за покупка на апаратура, на лекарства, за ремонти, за консумативи и медицински инструменти, за горива. Лечебниците активно използват възможностите, дадени им от Закона за обществените поръчки, и съответно страдат от „нездравия“ интерес на държавните финансови ревизори, на министерските контрольори и на служителите на Сметната палата. Проверка след проверка, акт след акт, нарушения за десетки милиони левове откриват всички тези контролни институции в болниците ни. Проблеми със „здравните“ обществени поръчки има на всички равнища – от едва ли не всекидневно променящото се и в много свои части абсурдно законодателство, през недостатъчната квалификация на болничната администрация, до огромните възможности за корупционни практики и пробутване на „свои хора“ в тясно специализираните търгове чрез насочващи условия.
Управителите на лечебни заведения имат не по-малко основания да недоволстват. Доста често те са принудени от обстоятелствата да провеждат процедури за по няколко поръчки едновременно, за които нито една администрация няма достатъчен капацитет. И съответно в тях се отварят много пробойни. Болниците работят под огромно напрежение, защото не знаят до последно колко и кога ще им плати здравната каса. С подготвяната от министър Таня Андреева здравна карта пък много от тях могат да изпаднат „зад борда“ на работещите с обществения осигурителен фонд. Няма да е чудно, ако един от аргументите за това е неспособността им да провеждат успешно обществени поръчки. Ако се съди от проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция, направени през последното тримесечие на 2013-а, над 80% от болниците ни се оказват нарушители. А това говори за сериозен системен проблем. От разкритите непроведени или неоснователно проведени обществени поръчки за 115 млн. лв. над 26 млн. лв. са потънали в 110 опорочени болнични търга.
Инспектираните лечебници чупят още един рекорд – за проведените от тях процедури за доставки и услуги са „отнесли“ от финансовата инспекция общо 631 акта за административни нарушения. Най-големите „отличници“ в неспазването на закона се оказват „Комплексен онкологичен център – Пловдив“ със 190 начета, Многопрофилната болница в Пазарджик със 174 акта и МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ в Лом със 71. Интересното е, че буквално разнищена от целенасочени проверки по почти всичките си договори е ломската болница. В миналото лечебницата бе управлявана от предишния шеф на здравната каса д-р Пламен Цеков и може би затова ревизорите са били любопитни да установят дали тя не е била фаворизирана от правителството на ГЕРБ. В резултат на щателното претърсване са открити 20 непроведени или неоснователно проведени процедури на стойност над 410 хил. лева.
В тази класация абсолютен лидер обаче е „Специализираната болница за активно лечение по кардиология – Велико Търново“ ЕАД (СБАЛК). Нередовните търгове, организирани от шефовете й, са за над 6.53 млн. лева. Съставени са й 24 акта. Около тази болница също има прелюбопитни истории. В началото на 2012-а бившият здравен министър д-р Стефан Константинов издаде разрешение за разкриване на нова структура по инвазивна кардиология в държавната великотърновска болница „Д-р Стефан Черкезов“. Там обаче от години се помещава и въпросната частна кардиоболница. Тя се превърна в трън в очите на управляващите по това време от ГЕРБ и те направиха няколко неуспешни опита да я изгонят. А шефовете на държавното заведение многократно посочиха, че са инвестирали над 2 млн. лв. за строителство и подобрения, а освен това отказват да пратят 80 лекари и сестри на улицата. За подобни „неканени гости“ се готвят и законови промени, но може би с ударни начети държавата по-бързо и сигурно ще им „намери цаката“.
Обобщението на проверките сочи, че най-големите нарушители са многопрофилните болници и структурите, специализирани в кардиология и онкология. По думите на Теменужка Михайлова от Агенцията по държавна финансова инспекция голяма част от проблемите идват от липсата на административен потенциал. Тя допълва, че при проверките на обществените поръчки, възлагани от болниците, се вижда, че са положени усилия, но има и множество пропуски. А болничните управители очевидно са скептично настроени срещу системата за пазаруване чрез търгове.
Да припомним, че неотдавна частните болници скочиха против задължението да провеждат обществени поръчки за покупка на лекарства, консумативи и други стоки, свързани с дейността им. Управителите им посочиха, че това изискване е абсурдно и лишено от правна логика, тъй като здравната каса плаща по предварително фиксирани цени, които нямат нищо общо с харчовете на болниците. „За бюджета на касата няма никакво значение какви разходи е направила лечебницата за предоставяне на услугата, защото ако тя закупи стоки или услуги на най-високата възможна цена, ще нанесе вреда единствено на собствениците“, посочиха и от Центъра за защита правата в здравеопазването в свое становище до Комисията за защита на конкуренцията. КЗК започна производство, което да оцени съответствието на нормативната уредба с правилата за конкуренция при лечебните заведения. Резултатът може коренно да промени правилата на играта в здравния сектор.
