Базелският комитет за банков надзор реши да облекчи изискванията на новата наредба за коефициента на задлъжнялост на банките, включен в комплекта от нормативи „Базел III“. Той бе приет, както е известно, през есента на 2010-а. Корекциите се отнасят единствено за начина на изчисление на банковите активи и за счетоводните практики, но определено са поредният реверанс на финансовите регулатори към кредитните институции, след като вниманието се измести от ограничителните мерки към пътищата за стимулиране на икономическото възстановяване. Без тях банките би трябвало да набавят допълнителен капитал от порядъка на 200 млрд. щ. долара, а в момента предлагането на кредити и икономическият растеж все още не са стабилизирани.
Промените са одобрени на 12 януари от контролния съвет на Базелския комитет – Групата на управителите и на шефовете на надзора (GHOS), чийто председател е президентът на Европейската централна банка Марио Драги. Решението им не е окончателно – предложения за „настройки“ и всякакви други корекции ще се приемат до 2017-а, за да може коефициентът да влезе в сила през 2018-а, съобщи GHOS след срещата в Базел.
Целта на коефициентите на задлъжнялост е да сведе до минимум риска за банковите баланси и да предотврати срив на финансирането на световното стопанство. Той измерва колко капитал трябва да заделят банките като процент от общата сума на балансовите си активи. Коефициентът е фиксиран на 3%, въпреки че надзорници от САЩ, от Великобритания и от други страни са поискали по-високо съотношение, твърдят запознати с дебата източници.
Базелският комитет потвърди на 12 януари, че минималният коефициент за задлъжнялост остава цитираните 3% от банковите активи, без да се взема предвид колко рискови са инвестициите им. Освен това от 2015-а нататък кредиторите ще трябва да публикуват данни за мерките, които предприемат, за да се доближат до тази стойност на коефициента, който става задължителен през 2018-а.
Промените са основно в три направления. Първото е, че ще се допуска „ограничено компенсиране (netting)“ на финансови транзакции с ценни книжа (като например репо-сделки или финансови деривативи), в случай че са изпълнени някои „специфични условия“. Така тези финансови инструменти ще бъдат включени в банковите активи на нетна, а не на доста по-голямата брутна база. Това ще обезсмисли зачестилите напоследък финансови „фокуси“, чрез които кредиторите прехвърлят срещу комисиона някои типове активи (например заеми) на компании със специално предназначение, за да не надхвърлят тавана на задлъжнялост. Промяната е добре дошла за щатските банки, защото техните счетоводни правила им позволяват да остойностяват финансовите производни на нетна база, докато в Европа това става по брутната им стойност. Европейските кредитни институции пък вече няма да са в неизгодни позиции в сравнение с отвъдокеанските си конкуренти.
Другата положителна корекция е ревизирането на правилата за оценка на някои задбалансови дейности. Тя ще засегне основно операциите за търговско финансиране, които някои банки предприемат, за да облекчат международния търговски обмен и да стимулират растежа.
Третата поправка засяга публикуваното миналото лято изискване банките да държат достатъчно количество леснопродаваеми активи, за да оцелеят при евентуален 30-дневен срив на кредитните пазари. Промените на въпросната мярка, позната като коефициент на ликвидно покритие (LCR ),разширява възможностите на кредиторите да използват заеми от националните централни банки, за да изпълнят норматива.
Базелските надзорници отхвърлиха и доста претенции на банките към тях. Една от тях е да бъдат изключени от формулата за пресмятане на коефициента на задлъжнялост някои нискорискови активи. Мотивът е, че колкото повече изключения се допуснат от правилото, толкова по-безполезен ще стане индикаторът за надзорниците и инвеститорите. Докато при по-прости и уеднаквени процедури и счетоводни практики те по-лесно ще могат да сравняват показателите на банките.
Базелският комитет публикува на 12 януари и осъвременен проект на друг ликвиден норматив, познат като нетен стабилен коефициент на финансиране (NSFR).Той изисква от банките да подсигуряват средства за дългосрочните кредити от източници, които няма опасност „да пресъхнат“ по време на криза. Регулаторите ще събират мнения за съдържанието на NSFR до 11 април и ще приключат работата си по него до края на тази година. И този норматив ще стане задължителен през 2018-а.
