За българина банкоматът си остава предимно касичка, от която тегли пари при нужда. Това е масовото поведение пред машината, въпреки че тя вече предлага редица опции, които улесняват живота, пестят време, средства и усилия. До този извод стигнахме след среща с Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ. По предварителни данни, оповестени само за „БАНКЕРЪ“, от 45 млн. броя транзакции, извършени чрез банкоматите през миналата година, само 0.6% са за плащания на сметки, въпреки че тази опция съществува от години. През банкомат могат да се платят всички битови сметки, дължими суми към мобилни и интернет оператори, но хората или не знаят, или изпитват някакви съмнения, за да ползват АТМ-а за подобни улеснения. Запитахме Цеков дали пък постоянната заплаха от източване на банкови карти не е причината хората да се задържат максимално кратко време пред устройствата и да не смеят да вкарат в банкомата лични данни и номера на сметки. Той отговори, че е възможно това да влияе, но едва ли в голяма степен. Основното било ниската осведоменост на населението.
Българинът рядко посяга към банковата си карта и за плащания в търговската мрежа през търговски (ПОС) терминал. Едва 17% от транзакциите за миналата година са били с такова предназначение. Огромната маса от транзакциите с банкови карти – 82%, е за теглене на пари от банкомат. Това закостеняло разбиране за банковата машина поне засега е неразбиваемо.
Цеков обаче е оптимист. Той смята, че е наложително да се разширят възможностите на банкоматите и да се води „пропаганда“ на тези екстри. Не можело повече да се разчита само на тегленето на пари, още повече че и по това сме на едно от последните места в Европа. За последните две години средно 12-14 пъти годишно се „вади“ карта, за да се вземат пари от банкомат. Това било стотици пъти по-ниско от средностатистическото за Европа.
Ето как Цеков обясни нуждата от промяна в мисленето: „Ако се увеличи броят на добавените услуги от АТМ, това ще се отрази благоприятно на банките от финансова гледна точка и ще им позволи да изплащат по-бързо банкоматите, реализирайки по-сериозни допълнителни приходи. Защото именно ниският брой транзакции води до високи такси за транзакциите. Банките по принцип държат ниски таксите за транзакции с техни карти през техни банкомати, за чужди карти обаче цените рядко са под 0.90 – 1.20 лева.
В страната има около 3.5 млн. банкови карти, но по разпространение на банкомати и ПОС терминали сме доста над средното ниво за Централна и Източна Европа (изпреварваме страни като Полша и Румъния) – т.е. банките са си свършили работата по отношение на носителите и инфраструктурата. Единствено разнообразяването на функциите на банкомата ще докара интензивния етап в развитието на платежната индустрия след вече успешния екстензивен стадии.“
Попитахме го какво още може да се добави към сегашния портфейл на допълнителни услуги. Цеков каза, че на Запад през банкомат може да се купят билети за градския транспорт, за влак или за метро. Банкоматът „плюе“ билета през процепа, от който пуска разписката за извършената операция. В някои страни вече е възможно да се плащат данъци и осигуровки през АТМ. Вкарва се ЕГН-то на длъжника, а след това и референтният номер на данъка или осигуровките и транзакцията е факт. Без разтакаване до НАП и плащане на такси за платежни нареждания.
Цеков вижда известен отпор у банкерите тези нови приложения да се развият. „Проблемът е по-скоро организационен, а в много по-малка степен софтуерен или въпрос на инвестиции в хардуер“, казва той.
Това, че българинът е пристрастен единствено към тегленето от банкомата, го показва статистиката.
Чужденците използват картите си у нас повече за плащания на стоки и услуги, отколкото за „смучене“ на пари в брой. Около 4.5% от транзакциите с чужди карти са през ПОС, а 3% – през банкомат. Докато 5% от нашите карти в чужбина са били използвани през банкомати, а само 2% – за плащания през търговски терминали.
Сметки
Един банкомат струва средно 20 хил. евро, или 40 хил. лева. Масово възприеманата амортизация е 10 години, или 120 месеца. Това означава, че от стойността му месечно се отчислява сума около 330 лева. Ако една транзакция е 20 ст., за да се изпълни „месечният план“, са необходими 1650 транзакции месечно, т.е. по 55 транзакции дневно. Едва ли има банкомат, който да поема такъв трафик, освен ако не е на централно място, смята Цеков. Но дотук говорим само за възвръщане на разходите за покупката и инсталирането на банкомата. Освен тях има и разходи за обслужването и зареждането му, профилактика. Ето защо банките държат ниски или нулеви такси за теглене с тяхна карта от техен АТМ, но вдигат от четири до шест пъти таксата за обслужване на чужда карта.
