Без излишни политически декларации и изявления проектът за промени в Закона за кредитните институции бе приет с почти пълно одобрение на първо четене още на първото заседание на Народното събрание след новогодишните празници. Политическият екшън, който обикновено съпътства откриването на всяка парламентарна сесия, сякаш отмести общественото внимание встрани от гласуването на този законопроект. На 15 януари депутатите дадоха 100 гласа за него и само 14 се въздържаха. Процедурата премина толкова бързо, че представителите на БНБ, поканени да присъстват в парламента, не успяха да стигнат навреме. Но това не е беда, защото на първо четене законите винаги се приемат по принцип, а съществените поправки и изменения се обсъждат на второ четене в комисиите и в пленарната зала. Както коментира един от банкерите – трудното мина, предстои по-трудното. А то е да не се допусне при дебатите по същество в проектозакона да влязат текстове, които да вменяват на Централната банка ангажименти, неприсъщи за нея. Става дума за отдавна декларираните намерения на група народни представители, чийто говорител е депутатът от „Коалиция за България“ Румен Гечев, да предложат промени, задължаващи БНБ да се грижи за
правата на длъжниците
При обсъждането на проектозакона Гечев не пропусна да напомни, че идеите за включване на текстове, които да дават повече права на кредитополучателите, не са забравени. Той за пореден път заяви, че броят на таксите, които банките събират от своите клиенти, трябва да бъде ограничен и че те трябва да са пряко обвързани пряко с услугите, които се предоставят. Народният представител отново акцентира върху таксата за предсрочно погасяване на ипотечните заеми. Според него сега тя стигала до 5% в някои банки, което закрепостявало кредитополучателите. Затова било редно да се понижи в разумните граници до един процент.
Гечев повтори виждането си за създаване на законови правила, според които при продажба на ипотекиран имот оценката му да се формира на пазарна основа. Както и да се предвижда възможност длъжникът да може да защити правата си.
Неведнъж е ставало дума, че повечето идеи на Гечев сами по себе си са добри, но само в случай, че засягат единствено гражданите получатели на банкови заеми. По тази причина те нямат място в Закона за кредитните институции, защото ако бъдат включени в него, ще важат и за фирмите. А е абсурдно да се твърди, че един бизнесмен е безпомощен и беззащитен спрямо своите кредитори. Който претендира, че може да върти бизнес, би трябвало да разполага и със собствени правни и финансови консултанти, които да го предпазват от грешки, недоглеждания и неизгодни за него клаузи при сключването на договори за заем или за финансово обслужване с банките.
Ако говорим обаче за
гражданите кредитополучатели
техните права наистина трябва да бъдат защитени. И това е редно да стане със Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Европейският парламент вече прие Директива за ипотечния кредит. Очаква се през февруари тя да бъде одобрена и от Съвета на Европа, след което ще стане задължителна за всички държави членки на ЕС. Тогава и българският парламент ще трябва да приеме закон за ипотечните заеми, който да включва всички необходими защити за получателите на жилищни кредити. Там е мястото и на ограниченията за таксата за предсрочно погасяване и на регламентите за банковите такси, и на много други изисквания, за които говори депутатът Гечев.
При всички случаи БНБ не трябва да бъде товарена с надзора върху спазването на правила за защита на длъжниците. Това би я поставило в
конфликт на интереси
с основния й ангажимент – да следи за стабилността на банките и да защитава правата на вложителите в тях. Тези изисквания към банковия надзор са подробно разписани в Европейската директива за капиталовата адекватност, чиито текстове сега влизат с промените в Закона за кредитните институции. Те включват правилата за формиране на капитала на банките и за изчисляването на различните видове риск, който те поемат. Регламентират се и различните видове буфери, които трябва да се формират за покриването на тези рискове. Създава се законова рамка за условията, при които една закъсала финансово банка може да бъде преструктурирана, което пряко засяга сигурността на вложителите на всяка кредитна институция.
За конкретните ефекти от промените в закона за кредитните институции върху банките, вложителите и кредитополучателите ще може да се говори в детайли едва след като Народното събрание ги приеме окончателно. Това най-вероятно ще стане в края на януари. След това идва ред на БНБ да приеме съответните наредби, по които ще се прилага законът.
