Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря в Брюксел с лидерите на Европейския съюз. След края на визитата си той за пореден път заяви, че Анкара винаги е била и ще бъде искрена в развитието на отношенията си с общността. Отварянето на преговорните глави е в общ интерес и на Турция, и на ЕС, посочи гостът при първото си посещение в белгийската столица от пет години насам.
Силният човек в Анкара става все по-желан гост за съюза, само че ситуацията у дома не изглежда толкова добра за него. Ердоган и неговата консервативна партия управляват Турция от 2002-ра. От времената на Ататюрк никое друго правителство не е успяло да се задържи толкова дълго на власт. Но в последно време мнозина вече се питат не идва ли краят на ерата на Ердоган. Допреди месец подобен въпрос щеше да изглежда най-малкото неадекватен. Реджеп Ердоган обърна в своя полза дори бурните антиправителствени протести през миналото лято за парка „Гези“ в Истанбул. Той успя да утвърди авторитета и популярността си, или както казва един от привържениците му – „битките само го правят по-силен“.
Антикорупционният скандал обаче, който избухна на 17 декември, силно разтърси управляващите. Турски медии тиражираха изказването „предстои да видим рухването на империята“, приписвайки го на американския посланик в Анкара Франсис Ричардоне. Дипломатът публично отрече да е казвал подобно нещо, но все пак първите сигнали за възможна Турция без Ердоган дойдоха точно отвъд Океана. В Пенсилвания повече от 15 години живее мюсюлманският проповедник Фетхула Гюлен, който беше верен съюзник на сегашния турски министър-председател. Благодарение на силната подкрепа на гюленистите Ердоган спечели три поредни мандата. После между двамата настъпи дълбок разрив и днес те са непримирими врагове. В интервю за „Уолстрийт джърнъл“ Гюлен обвини тези дни турското правителство, че е „преобърнало демократичния напредък в страната“.
Какво точно ще се случи нататък, зависи много от местните избори на 30 март. Поради корупционния скандал рейтингът на управляващата партия спадна, но ако тя спечели изборите в Истанбул, където се очаква кандидатът на опозицията Мустафа Саръгюл да е силна конкуренция на досегашния кмет Кадир Топбаш, и си гарантира 40 на сто подкрепа, това може да се счита за победа за Ердоган. Всичко под този процент ще е началото на края му.
Резултатите от местните избори ще са първият сигнал какво може да очаква Ердоган, ако се кандидатира на президентските избори, които ще се състоят през това лято и за първи път държавният глава ще се избира чрез пряк вот. В по-далечна перспектива това ще е сигнал и за парламентарните избори през 2015-а. Реално погледнато Реджеп Ердоган все още има шансове да стане президент. Огромен плюс за него в момента е, че няма силна алтернатива на собствената му политическа фигура.
