„Движение България на гражданите“ и Реформаторският блок сякаш нямат предостатъчно политически и кадрови трески за дялане, та се вторачиха в лекарствената политика. Хората на Меглена Кунева щели да поискат от президента Росен Плевнелиев да наложи вето на текстове от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приети неотдавна от Народното събрание. По тях дебатите вървят от няколко месеца, но явно чак сега извънпарламентарната формация е разбрала колко „пагубни“ са параграфите, касаещи паралелния износ на лекарства. А тяхната основна идея е да бъде спрян експортът на медикаменти с цел бърза печалба, който може да доведе до изтегляне от българския пазар и дефицит на животоспясяващи илачи.
При т. нар. паралелен износ търговците на едро купуват лекарства, вече внесени у нас на преференциални цени, и ги препродават в други държави с по-висок здравен стандарт. Обикновено по тази схема се изнася за Германия, където те са далеч по-скъпи. Това изкушава прекупвачите да изкупуват цели партиди от аптеките и да ги пласират зад граница. По данни на IMS годишният паралелен износ на медикаменти от България възлиза на 85 млн. лв., но неофициално се смята, че сумата е близо 300 млн. лева. Ето защо приетите от управляващите промени изглеждат напълно резонни. Фирмите, които извършват паралелен износ, занапред трябва да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за вида на медикаментите и количеството на партидите. Съответно държавният орган ще може да забрани експорта на лекарство, ако прецени, че то е в недостатъчно количество за нашия пазар и износът му застрашава живота на пациентите.
Зъболекарят и член на Изпълнителния съвет на „Движение България на гражданите“ д-р Красимир Гълъбов обаче е на мнение, че промените противоречали на чл.35 от европейската конституция, който гарантира свободното движение на стоки в ЕС. Както и на чл.19, ал.2 от конституцията на страната, постановяващ за всички физически и юридически лица еднакви условия за стопанска дейност. (Непонятното е само дали може да се поставят „стоките“ и „стопанската дейност“ над здравето на нацията.) Третият му мотив да сезира президента е „нарушението“ на чл.81 на Директива 83 на ЕС от 2001-а, който възлага осигуряването на лекарствата за местния пазар да бъде на две принципни основи – принципа на пропорционалност и принципа на преследваната цел. Но смисълът на поправките е именно пропорционалното разпределение с преследвана цел недостигът на медикаменти да бъде елиминиран. Твърдението, че има опасност Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България заради законовите промени, е абсурдно. Както и това, че у нас липсва достоверна статистическа информация за количеството лекарства на пазара, здравните потребности и консумацията им. Нали затова има Позитивен лекарствен списък и други всевъзможни регистри. От тази година аптеките вече се отчитат пред здравата каса по електронен път и така в осигурителния фонд влиза пълна база данни какви лекарства се изписват и какво количество от тях се използва и заплаща всеки месец.
Гълъбов каза също, че истинската причина за недостига на лекарства е прекомерният натиск от държавата, който демотивирал производителите и те нямали интерес да поддържат съответните количества на пазара. Само че при целия натиск цените постоянно скачат буквално пред очите ни. Действително, търговците на едро страдат от забавени плащания, но в случая топката е в полето на болниците.
Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер увери, че работната група, реализирала законопроекта, се е съобразила с всички изисквания на европейско ниво. „Проверена е практиката в паралелния износ, действаща в Чехия, Словакия и Гърция. Не мога да си обясня притеснението на „засегнатите“ страни, защото на първо място трябва да се защити интересът на българските граждани. Много ясно са разписани текстовете. Когато има опасност липсата на определен вид медикаменти да застраши живота и здравето на пациентите, тогава ИАЛ има право да предприеме действия. Въвели сме уведомителен режим“, подчерта депутатът от ДПС.
