Е, върви ни откъм четвърта власт и това си е! Че и на другите три какво им е? Ама били написали онези брюкселски чантаджии едно-друго в някакъв си критичен доклад. Кой както ще да го чете. Един ще кара между редовете, друг отзад-напред. И какво от това?
В еврочиновниците е проблемът! Те изобщо не виждат очевадното – че властта и медиите у нас работят в условия на взаимна прозрачност и забележително единство. И още – те не просто работят, ами направо се обичат. И то как се обичат? Инстинктивно, първично, животински – като при всяка истинска любов.
Пример – зарадвалите окото на зрителя, данъкоплатеца и избирателя есемеси на Люба Кулезич до експремиера Бойко Борисов, дясната му китка Цветан Цветанов и спецпрокурора Светлозар Костов. Споделеното е тайно, защото е съкровено – възлюбените на Кулезич ползвали СИМ-карти на чуждестранен оператор, за да не бъдат засечени у нас и любовта им да бъде опорочена от хорски клюки. При това любов, която не е наивна, а зряла, пълноценна и дори държавническа.
Люба на Бойко: „Бойко, шапка ти свалям за края на АЕЦ „Белене“. Удържахте! Дано да си добре. Знаеш ли как се ядосах вчера, че съм те тревожила, а ти си бил вече в болница…много ми се иска да успееш, но да си здрав.“
Какъв размах, каква дълбочина на чувствата, каква поетична фигура – сваляне на шапката пред изхода от локвата „Белене“! Ами покаянието за причинените на болен Бойко ядове и тревоги. Тази жена е разкошна. Тя е не само обичлива, тя е майчински предана.
„Интересно ми е, скъпи Бойко, дали забелязваш как твои довереници, твоите предпочитани довереници – от вида „Ники Бареков“ или „Мадам В.“ преобръщат палачинката на скорост. Гледката не е ли уникална и незабравима? Знаеш ли защо те подкрепям аз, която те приех трудно? Уверявам те, не за келепир. А защото всичко и всеки друг в момента е гибел и катастрофа. Но ти разви ли инстинкт за истински съюзници? Те невинаги ласкаят егото ти. Но в трудни моменти не са помияри. Ех, Бойко, най-опасното нещо за управника са помиярите. Ще имаш още шанс да го видиш. Но ще го разбереш ли?“ Не еSMS, а любовно признание!
Ще го разбере, обещаваме ти Люба. Помиярите са опасни за управника. Но инстинктът му е като техния – затова се оправя с тях. Едни разгонва, други захранва в политическия зверилник, но колкото и да го хапят, все оцелява. И егото си не забравя, че за едното любовно его живей.
Ето и част от разголеното его на Бойко пред Люба , след като преди година я набиха: „Мисля те“ . Ден по-късно мисълта е развита: „Съжалявам. Това са първични животни. Обичам те!“
Те първични, но и той от първичен инстинкт отбира. Люби Люба, въздигнала го в единствен спасител от всеобщата гибел и катастрофа. Тя и затова му е отдала чувствата си – за да не катастрофира житейски и да не погине журналистически. Но то не значи, че е за келепир, а защото така прави един истински съюзник. Иска си дела от плячката, което невинаги ласкае егото на победителя.
Широко е сърцето на Кулезич и ней подобните медиатори. В него има място и за Цветанов, и за Станимир Флоров, и за Светлозар Костов. Помага за рейтинги, пръска „свястна светлина“, адмирира съдебни успехи. И обича, преди всичко обича. Но ядоса ли се, става страшно. А тя се ядоса страшно след публикуването на чувствата й.
Ще сезирам главния прокурор, тук има престъпление. Тези есемеси са манипулирани. Това е фашизъм, репресия и рекет срещу журналисти. Аз съм преследвана, репресирана, бита. Опитват се да ме изкарат прислуга на ГЕРБ, но аз си кореспондирам така с политици от всички партии“, тръшка се Кулезич. Кротко бе, Люба, дай го по-любовно. И започни с последното – че поначало така обичаш и други хора от други партии.
Вярно, утре може да е всеки друг, но как пък за беля на теб се случи? И може ли например да се случи на колеги, които от самата поява на обичния ти Бойко съзряха в него гибел и катастрофа? Щото, Люба, той не е само по нежните послания. Добре знаеш за цветистите телефонни псувни и свирепи закани. Първично и животинско, нали, Люба?
