Гърция иска в спасителния фонд на страната да останат пари, които да използва за запълване на дупката в бюджета си. Според информация на „Ройтерс“ страната води преговори с международните кредитори – Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка (т. нар. „тройка“), размерът на капитала, който трябва да поддържат четирите най-големи банки в страната, да бъде по-нисък от изискуемия.
По информация на банкери и високопоставени служители на финансовото министерство в Атина разговорите между гръцките власти и „тройката“ са за това, дали изискваното съотношение на капиталовата адекватност (Tier 1) може да бъде понижено от 9 до 8 процента. По-ниският коефициент ще означава, че банките ще се нуждаят от по-малко пари и ще спестят разходи на Гърция сега, но потенциално ще направят по-трудно привличането на нови частни инвеститори. По този начин гръцкото правителство иска да измъкне част от средствата, които са останали в „Гръцкия фонд за финансова стабилност“ (Hellenic Financial Stability Fund – HFSF) и да намали дефицита във финансите си през тази и следващата година. По изчисления на Международния валутен фонд дупката в бюджета ще бъде около 11 млрд. евро.
Четирите най-големи гръцки банки – Национална банка на Гърция (НБГ), „Пиреос Банк“, „Алфа Банк“ и „Юробанк“ в момента са подложени на тестове от Централната банка на Гърция и независими консултанти. Проверките трябва да определят дали вложените 28 млрд. евро за рекапитализация им през лятото на 2013-а са били достатъчни, в случай че се наложи банките да поемат бъдещи удари и да се справят с тях. Към момента фондът разполага с около 8 млрд. еврокапитал , за да покрие евентуален недостиг в балансите им. Четирите кредитни институции са от системно значение за Гърция, тъй като контролират близо 90% от банковия пазар в страната. През миналата седмица гуверньорът на Централната банка Джордж Провопулос заяви, че гръцките банки най-вероятно ще се нуждаят от допълнителен капитал, след като бъдат публикувани стрес тестовете в края на януари. Освен това банките може да се нуждаят от допълнителни средства след приключвнето на проверката от ЕЦБ през ноември.
Необслужваните заеми съставляват близо 30% от кредитните портфейли на гръцките банки, главно заради рецесията, която сви икономиката на страната и повиши безработицата до близо 28 процента. При предходната проверка на балансите през 2012-а, се оказа, че при неблагоприятен сценарий за развитие на икономиката съотношението на капитала от първи ред на гръцкия банков сектор спрямо поетите от него кредитни рискове няма да надхвърли 7% – доста по-малко от изискуемите 9% по европейските регулации. Централната банка на Гърция нае консултантската фирма BlackRock да провери качеството на активите на банките и да разкрие потенциалните от необслужвани кредитни загуби до 2016 година. Резултатите ще помогнат на властите да определят дали банките имат достатъчно капитал, за да издържат още две години на рецесия при „неблагоприятен сценарий“.
Според някои прогнози „Алфа Банк“ и „Пиреос Банк“ няма да имат нужда от допълнителен капитал. Ако „Национална банка на Гърция“ (НБГ) продаде турската „Финансбанк“ (Finansbank), тя също ще може да повиши капитала си, без да се налага да прибягва до парите на HFSF.
Международните кредитори биха могли да се противопоставят на всеки опит от страна на Атина да използва за други цели парите от фонда за банковия сектор. Това обаче ще ограничи възможностите на страната да запълни дупката в бюджета си и да стабилизира икономиката си.
