Политиците обожават да манипулират обществото с темата за държавния дълг. Когато са на власт, те твърдят, че вземат нови пари назаем, за да върнат кредитите, натрупани от техните предшественици. Когато са в опозиция, любимият им рефрен е, че управляващите трупат дългове, които бъдещите поколения ще трябва да връщат. Във всички тези приказки има известна доза истина. Но всяка полуистина е много по-близо до откровената лъжа. Приказките, че нови заеми не бива да се вземат, защото щели да легнат на плещите на бъдещите поколения, са първобитен популизъм и граничат с финансовата олигофрения.
Специалистите знаят, че държавният дълг съществува, кажи-речи, от момента, в който се е пръкнала държавата. Без него тя не може да се развива и да осъществява основните си функции. Причината е, че държавните приходи винаги са по-малко от финансовите нужди на управляващите за развитието на страната в административно, социално, външнополитическо, икономическо и военно отношение. Затова държавният дълг и държавното управление винаги вървят ръка за ръка.
И в този смисъл важните въпроси са какъв е размерът на дълга, каква е цената за обслужването му, как е структуриран като падежи на главниците и лихвите, какви са възможните източници за рефинансирането им и до кои от тях държавата има реален достъп. С други думи, всичко опира до правилното управление на дълга. Неслучайно един от Маастрихтските критерии е държавният дълг да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт на държавата. И през последните години всички станахме свидетели до какво води тяхното неспазване.
Специално
за България държавният дълг не е проблем
и не се очертава да бъде. До такива изводи води тригодишната програма на правителството. Както спомена наскоро финансовият министър Петър Чобанов,
държавният дълг в края на 2013-а е 14.1 млрд. лв. – с 300 млн. лв. по-малко, отколкото през март същата година. Това е крайният резултат, независимо от апокалиптичните прогнози на опонентите на правителството и на президента Росен Плевнелиев при актуализацията на държавния бюджет в средата на 2013-а.
Всички те твърдяха, че увеличаването с 1 млрд. лв. на размера на дълга, който държавата може да емитира през годината, се прави с неясни цели и тези пари щели да бъдат откраднати. Както се видя, въпросните средства нито бяха откраднати, нито бяха профукани безцелно. Те послужиха да се погаси държавен дълг, емитиран от правителството на ГЕРБ, и да се увеличи фискалният резерв.
Почти същата трагикомедия разиграват в момента политици, тв водещи, че дори и финансово неуки сценаристи с онези 4.4 млрд. лв., които според Закона за бюджета правителството ще емитира като
нов държавен дълг през 2014-а
По тази тема най-точни и, разбира се, най-меродавни отново са обясненията, които вече от месец дава финансовият министър Петър Чобанов. Според тях 3 млрд. лв. ще бъдат използвани за рефинансиране на стар дълг. 1.7 млрд. лв. от него са задълженията по глобалните облигации на България, чийто падеж настъпва през януари 2015-а. Други 1.3 млрд. лв. ще отидат за погасяване на стар – най-вече вътрешен дълг, който падежира през 2014 година. За финансиране на бюджетния дефицит ще бъдат използвани 1.4 млрд. лева. Ако той бъде по-малко от планирания, спестените пари ще отидат във фискалния резерв. Така по чисто фискална линия държавният дълг през 2014-а ще нарасне до 15.5 млрд. лева. Допълнително
увеличаване обаче ще има по линия на инвестициите
Според тригодишната бюджетна прогноза правителството планира да усвои няколко заема. “Външното финансиране през 2014 г. от официални международни финансови институции като Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка ще е в размер на 384.8 млн. лева. По структурния програмен заем засъфинансиране на европейски проекти между Република България и Европейската инвестиционна банка през 2014-а се очаква да бъдат усвоени около 160 млн. евро. Включена е възможност в рамките на 2014 г. да се проведат преговори с ЕИБ за сключване на ново споразумение за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро, за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС, за периода 2014 – 2020 г., при условие за последваща ратификация”, пише в прогнозата на правителството. Според нея след осъществяването на всички тези проекти държавният дълг през 2014-а ще нарасне общо с 3.4 млрд. лв. и в края на годината ще достигне общо 18 млрд. лева.
През следващите две години – 2015-а и 2016-а,
държавните задължения ще се повишат с 2 млрд. лв.
Причината за това е както погасяването на стари дългове, така и финансирането на различни проекти, свързани с икономическото развитие на страната. Планирано е подписването на рамков заем от ЕИБ за финансиране на малки проекти в аграрния сектор в размер до 150 млн. евро. Пак със същата банка правителството ще сключи инвестиционен кредит за 300 млн. евро по проект “Транзитни пътища VI”. Парите от този заем ще бъдат използвани за реконструкция и модернизация на пътната мрежа.
Третият планиран кредит е с китайската Ексимбанк. Неговият размер ще е до 200 млн. евро за финансиране на българо -китайски инвестиционни проекти в производството, инфраструктурата и технологиите.
Освен инвестиционните заеми в периода 2015-2016-а ще бъде емитиран и нов дълг за погасяване на вече поети задължения по облигационни емисии. Във всички случаи през 2016-а правителството ще трябва да пусне облигации за близо 1 млрд. евро, за да осигури необходимите средства, с които през 2017-а да плати петгодишната емисия с номинал 950 млн. евро, емитирана от финансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков.
По най-общи изчисления след всички взети заеми и направени погашения общият размер на държавния дълг в края на 2016-а ще достигне 20 млрд. лв., или 22.1% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Дори и при това повишено съотношение страната ни ще си остане сред държавите в Европа с най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт. По-важното е обаче, че обслужването на тези задължения
няма да увеличи тежестта
върху държавния бюджет. От началото на 2014-а до края на 2016-а лихвените плащания постепенно ще нарастват от 663.2 млн. до 780 млн. лв. годишно. Но като дял от брутния вътрешен продукт те ще продължат да стоят в рамките на 1 процент. С други думи, разходите по обслужването на дълга няма да представляват риск за хазната, за разлика от средствата за поддържането на пенсионната система и социалните помощи, здравната система и образованието.