Кой, кой, кой? Въпросът стана хитов след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС през юни миналата година. За шест месеца Конституционният съд (КС)се произнесе три пъти по казуса. Последно го направи миналата седмица, отнасяйки поредната порция ругатни. Корят го, че е зависим, политически пристрастен, че бди над олигархията. Някои даже обявиха, че руши конституционния ред, вместо да го крепи. Истински вампир за парламентарната демокрация!
Преиграването е фрапантно, но в истерична обстановка малцина го забелязват. Конституционният съд нито има главната роля в този сериал, нито е кръвопиецът, за който го представят. Нещо повече, съдът като цяло се справи със ситуацията. Аргументите са както в мотивите, които малцина четат, така и извън тях – в подминаването на ключови конституционни принципи.
Кой стартира сериала „Пеевски“? Не КС, а Народното събрание. Негова работа е да издигне и гласува кандидат за шеф на ДАНС, преценявайки ползите и негативите от този избор. До този момент никой не беше повдигнал въпроса редно ли е Пеевски да бъде избран за депутат? А ако го беше повдигнал, той би звучал глупаво. Не само защото няма пречка за това, а и защото и преди Пеевски Народното събрание е обитавано от невероятни представители на политическата фауна.
Сериалът се завъртя едва с отказа му да поеме ДАНС (след протести)и след декларираното от него желание да остане в парламента. И стана драматичен, когато се откри възможност да бъде лишен и от двете позиции. Последва ответен парламентарен ход – беше отменено предходното решение и работата опря до Конституционния съд. Отначало той беше колеблив, но все пак успя да хване вярната посока. Вместо да подходи формално и да приеме, че настъпилата несъвместимост прекратява автоматично депутатския мандат на Пеевски, КС реши разумно, че всеки попаднал в подобна ситуация трябва да получи разумен срок да прекрати тази несъвместимост, като се откаже от единия от двата поста. И едва ако не го направи, съдът да се намеси.
Още тогава съдът изложи и мотиви, които бяха определени като „политически“. Мнозинството съдии изтъкнаха довода, че прекратяването на правомощията на народен представител не засяга само неговите интереси, а и тези на избирателите, които представлява. Автоматичното прекратяване на депутатския мандат без преценка на отделния случай не само води до ревизия на волята им, но би поставило много новоизбрани народни представители в безизходно положение. Обичайно е до обявяването на резултатите от парламентарния вот те да заемат някакви други длъжности, които биха ги поставили в несъвместимост с депутатския мандат, ако не се откажат предварително от тях. Обосновано ли е обаче да го направят, преди да узнаят резултата от вота? В третото си решение по казуса „Пеевски “ съдът е далеч по-единен. Осем от единайсет съдии са на мнение, че решението, с което парламентът отмени избора на Пеевски за шеф на ДАНС, не е противоконституционно. Припомнено е, че още преди 20 години съдът е изяснил силата на парламентарните решения съгласно конституцията. Първо, те са правни актове със задължителна сила за всички органи и граждани. Второ, в основния закон няма разпоредба, която да забранява Народното събрание да отменя или изменясвоите решения. Трето, това че определено решение е взето и са настъпили правните му последици, не ограничава правото на парламента да го измени или отмени.
Обобщено – Народното събрание може да отменя или изменя свои актове, когато прецени, че е нужно. Преди казуса „Пеевски“ го е правило два пъти – през 2009 г., когато отменя решенията си за избор съответно на управител и подуправител на БНБ, и през 2012 г., когато отмени решението си за избор на Венета Марковска за конституционен съдия. И в двата случая отменителните решения бяха приети за легитимни. КС признава обаче, че парламентът не може да отменя решенията си „неограничено и безусловно“, а с преценката за всеки отделен случай. Съдът не може обаче да лиши народното представителство от това право, защото първият текст в конституцията е следният: „България е република с парламентарно управление“. Едва след него е принципът: „Цялата държавна власт произтича от народа“. Дали народът припознава определен депутат за изразител на народния суверенитет, не е конституционен проблем. За това си има избори, а когато гласува, гражданинът не бива да спи!
