Три съдебни инстанции у нас отказаха на флейтиста Кристиян Коев да го произведат барон – пълното название на мечтаната титла е в „барон Кристиян фон Коев“. Мотивът на съдиите е, че името, което носи, не е осмиващо или позорящо и няма „важни обстоятелства“, които да налагат смяната му. Това са единствените хипотези, при които законът допуска промяна на нечие име. Освен това добавките „барон“ и „фон“ имат значение на титли, което ги прави недопустими според българското законодателство, добавя специално Върховният касационен съд (ВКС ) в определението, с което отхвърля желанието на Кристиян Коев.
Кристиян Коев е музикант, който от години живее в Италия и е познат по света – съвсем неслучайно го наричат „Златната флейта“, човекът си е безспорен виртуоз. Но сред широката публика у нас Кристиян Коев се прочу най-вече през февруари миналата година по време на протестите срещу мизерията, които събориха правителството на ГЕРБ. Тогава той се превърна в едно от лицата на протеста, което при това отчетливо се открояваше с артистичната си нестандартност и напълно смислени искания към властта. Покрай сблъсъците между полицията и протестиращите стана така, че Кристиян се разписа дори в родния арест – прибраха го за кратко, с което България влезе и в културния световен новинарски обмен. По време на изборите Кристиян Коев се включи в битката за властта като водач на листата на партия „Средна европейска класа“. Но в разгара на кампанията изведнъж взе да призовава хората да не гласуват за него, защото се усъмнил, че партията му е регистрирана като „патерица“ на управляващите. И в крайна сметка се размина с депутатството. След което изчезна от новините.
Надали някой от хората, които обикаляха тогава улиците с плакати и с вувузели , изобщо е подозирал, че редом до него стои барон. Но Кристиян се оказва такъв – удостоен е с тази титла през 2009 година. Благородническият титул му бил даден лично от Великия Командир на Ордена на рицарите тамплиери принц Паул Демидофф Де Сан Донато и от рицарите от Ордена на тамплиерите в Йерусалим, както и от други именити личности. Впрочем оттогава с това име и титла Кристиян Коев пътувал и изнасял концерти по света, така го и разпознавали като музикант, благородническата титла била изписана и на плакатите за изявите му. И логично най-накрая Коев поискал тя да фигурира и в документите му за самоличност.
Само че у нас това може да стане само по един начин – чрез съд. Така се наложило през февруари 2012 г. Кристиян Коев да внесе искане да бъде променено името му на барон Кристиян фон Коев.
Според българския закон обаче това просто не може да стане. Не само защото у нас барони няма. А и защото, за да се смени име, е нужно то да отговаря на строго определени условия: да бъде осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Или в краен случай „важни обстоятелства да налагат това“. Уредбата нарочно е направена така, че промяната в имената да става максимално трудно – за да не се спекулира с това и безконтролно да се „произвеждат“ нови хора, с нови самоличности. Очевадно е, че имената на Кристиян Коев не отговарят на условията.
Отделно „барон“ хич не може да мине и за артистичен псевдоним – врътка, която все пак би могла да бъде допусната. Благодарение на нея Васил се превърна в Азис, водещата Галя стана Гала, а Митьо Крика си добави псевдонима с тиренце към името. Но думата „барон“ не е псевдоним, а титла. А барони в България няма, отсече съдът и буквално „отсвири“ музиканта.
Друг въпрос е, че за тази съдебна музикална форма, която изсвириха три съдебни инстанции на Кристиян Коев, отидоха почти две години – от февруари 2012 до януари 2014-а. Но това е родната действителност, която важи и за простосмъртни, и за барони.
