Макар и твърде скучновато и далеч от бомбастичните очаквания, с които беше заредено разследването на аферата “Костинброд”, обвинението срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков се оказа годно да предизвика искри между прокуратурата и съда. Тази седмица двете ведомства си размениха обвинения в некомпетентност, макар и напудрени във формата на разпореждания и протести. И докато ошашавените граждани се чудеха кой е крив и кой прав, юристите вече залагат дали и Желязков няма да се превърне в поредния “знаков оправдан”. Не че това би учудило някого – такива на сметката на СГП и без това има вече предостатъчно.
Само да припомним интригата: ден преди парламентарните избори миналата пролет в склад на печатницата “Мултипринт”, собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, бяха открити 350 000 бюлетини, напечатани в повече. Още в деня за размисъл политиците (Мая Манолова от БСП, а после и други) с охота разтръбиха, че става дума за опит за “мащабна изборна фалшификация”. А прокуратурата започна разследване за престъпление срещу политическите права на гражданите. Не след дълго държавното обвинение даде и безпрецедентната пресконференция в боливудски стил, на която засипа журналистите с още скандални догадки (но догадки!) за това какво е щяло да се случи с намерените бюлетини. Но ясни отговори за това как точно са щели да бъдат вкарани в обращение и кой е щял да се облажи от това така и не бяха дадени. А по всичко изглежда, че няма и да бъдат.
Дни преди Коледа прокуратурата внесе обвинителния акт срещу Росен Желязков – единствения, който все пак се превърна в подсъдим за аферата с бюлетините. В него обаче вече нямаше и намек за организация, чиято цел е била да осъществи “мащабни изборни машинации”. Нямаше и обвинение за престъпление против политическите права на гражданите. Вместо това бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) бе обвинен само за престъпление по служба по чл.282, ал.2 от НК. Защото в качеството си на длъжностно лице в месеца преди изборите той не изпълнил служебните си задължения – не е осъществил контрол върху служителите на администрацията за това как се изпълнява договорът с “Мултипринт” за печат на изборните бюлетини. А конкретните действия, с които е осъществил това престъпно бездействие, според прокуратурата се състояли в това, че Желязков не осигурил строг контрол и отчетност върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък.
От трънката така и не излезе очакваният заек – вместо за изборна далавера, обвинението бе сведено до неупражнен контрол върху изпълнението на сключения договор. Без никаква “пикантерия” и без отговорите, които искаха хората: имало ли е опит за манипулация и кой ги е направил. Но дори и в сегашния си вид отстояването на обвинението се оказа проблемно. В началото на седмицата папките безславно бяха върнати обратно в прокуратурата за “доработване”. Защото според съдията-докладчик Ани Захариева са били допуснати груби процесуални нарушения. В обстоятелствената част на обвинителния акт (б.ред. това е частта, в която се описват престъплението, начинът на извършването му и всички подробности за това какво, кога и как се е случило), не била посочена специалната цел на извършителя, т.е. какво точно е целял, каква облага е трябвало да настъпи от това и за кого. За неизкушените в правото трябва да обясним, че специалната цел е част от състава на престъплението и не се ли докаже тя – това значи, че няма престъпление. А от това логично следва оправдателна присъда. Отделно от това съдията-докладчик е преценил, че има и друго нарушение: не ставало ясно с какви точно действия или по-точно – бездействия, е извършил това престъпление Росен Желязков. Защото на едно място прокуратурата е посочила, че той не е осъществил контрол върху чиновниците, отговорни за изпълнението на договора с печатницата. А на друго – че самият Желязков не контролирал изпълнението. Кое от двете, логично пита съдията? Според нея това е съществено нарушение и води до нарушаване на правото на защита на обвиняемия. Защото на пръв поглед разминаването в думичките е в микрони, но в наказателното право и те са изключително важни. Още повече че прокуратурата е длъжна не само да хвърли обвинение срещу някого, а и да докаже всяка запетайка от него.
Връщането на делото обаче разбираемо вбеси прокуратурата, която още на другия ден оповести, че е протестирала срещу него пред Апелативния съд, защото разпореждането на Столичния съд било незаконосъобразно и неоснователно. За обвинителите гаф няма – специалната цел на престъплението била посочена ясно: да се набави облага за “Мултипринт” ООД. А самата облага се състояла в” спестени организационни и производствени дейности за изпълнение и обезпечаване на договорните задължения” – каквото и да значи това. Освен това нямало и противоречие при посочването на действията на Желязков: отговорните лица за изпълнението на договора с “Мултипринт” от страна на МС са били Веска Янева – шеф на отдел “Административна и регионална координация”, и Иво Цонков – държавен експерт в отдел “Административна и регионална координация”. Но Желязков има контролни функции по отношение на техните действия. С други думи, Янева и Цонков е трябвало да контролират печатницата, а Желязков – тях. Макар че тогава пък няма обяснение защо при това положение само Желязков е подсъдим, а преките отговорници за изпълнението на договора – не.
Тепърва Апелативният съд ще се произнесе дали делото е годно за разглеждане в съдебната зала, или действително трябва да се прецизира. Но в случая по-важното е дали новият шеф на Софийската градска прокураттура Христо Динев ще съумее да обори обвиненията, че тя се употребява за политически цели.
