Пародиен прочит, тежка некомпетентност, зле прикрит отказ за съобразяване с препоръките на Брюксел, направени в доклада по механизма за сътрудничество и проверка – смес от всичко това демонстрира дружно властта след написаното от Европейската комисия. Прокуратурата твърди, че нейните действия са похвалени и насърчени. Във Висшия съдебен съвет се сърдят, че били неразбрани и недооценени. Магистратите от съдилищата пък излизат с номера, че щом някои проблеми, описани в предишния доклад, не са посочени в сегашния, това значи, че са решени.
Естественият отпор на съдебната власт срещу настояванията да се реформира, среща негласно одобрение сред изпълнителната и законодателната власти. Десетина дни трябваха на вицепремиера и правосъден министър Зинаида Златанова, за да измисли поредния фокус. А всеки фокус е измама – внушава нещо, което всъщност не се случва. Вместо тежък срам от продължаващото умишлено бездействие срещу корупционните безобразия в съдебната сфера Златанова ще ни пързаля с поредната съдебна стратегия. Тя щяла да бъде за седемгодишен период, но нямало да е точно нова, а ще е актуализиран вариант на приетата от ГЕРБ през 2010 година. Бойкоборисовите хора пък тогава актуализираха една стратегия от 2008 г., а тя е актуализация на разработка от 2003 година. Пази ни, Боже! И така – назад по веригата. Стратегически подход за продължаване на съдебна реформа, която никога не свършва. А не свършва, защото не е започвана.
Целта на всички е „перфектно правораздаване и висок морал“, както се изрази преди повече от три години тогавашният правосъден министър Маргарита Попова. Какво са пипнали сега могат да ни ориентират констатациите и препоръките в мониторинговия доклад. Стратегията се базирала обаче главно на анализите на експертите от неправителствения сектор. Преди да бъде внесен в Народното събрание, проектът щял да бъде обсъден „по-широко“ с професионалните организации на магистратите и с ВСС – т. е. с онези, които вече от години демонстрират, че разбират реформата като механизъм, работещ в тяхна полза. Щяло да се търси съгласие по „принципните въпроси“, но пък и стратегията включвала повечето „дискусионните въпроси“ от последните месеци.
Всичкото това пустословие е запазена марка за повечето министри на правосъдието от последните години и дава стопроцентно усещане, че нищо няма да се промени. Достатъчно е да знаем кои въпроси, според Златанова, са принципни и кои – дискусионни. Оказва се, че са едни и същи от години. Тя назова два – разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС)на две колегии – но само когато ще се решават кадрови въпроси за съдиите и прокурорите. Както и случайното разпределение на делата в съда да става „централизирано“. Всички съдилища щели да работят с един софтуер, а информацията да е на един сървър във ВСС. „И няма да са възможни манипулации“, хвърля боб Златанова.
Преди няколко месеца тя ни откри и истината: че ако досега съдебната реформа бе провеждана адекватно, мониторингът вече нямаше да го има. Досегашните стратегии били лансирани с голям ентусиазъм и в най-добрия случай – приключвали ги наполовина. Всяко управление искало да решава проблема по свой начин, но съдебната реформа не била като цената на тока или на доматите, ледът бил тънък. И как да не се пука при всеки опит за раздвижване на статуквото ?
Интересно как стратегията хем е почти готова, хем тепърва ще бъдат обсъждани в тесен кръг принципните въпроси, които не само засягат цялото общество, но то има категорично мнение по тях, съвпадащо с констатациите на Брюксел. Сега щели да правят пътна карта: кое, кога и как ще се решава, която също щяла да е налице още този месец. Всичко зависи обаче от прочита на препоръките – ако правителството и експертите ги четат както дяволът чете Евангелието, пътната карта ще доведе до… поредната безпътица.
И няма как да е иначе, щом за всеки проблем се прилагат половинчати мерки. Отсега е ясно например, че за въвеждането на нов софтуер за разпределяне на делата ще се похарчат едни пари срещу съответните комисиони без обществена поръчка и без гаранции за случайност в разпределението. Сървърите щели да бъдат във ВСС, което щяло да предпази системата от манипулации. Това сигурно е по-добре от сегашната система, при която случайното разпределение е поверено изцяло на административните ръководители, но пак изглежда като вкарване на вълка в кошарата. Именно ВСС от години договаря на тъмно параметрите на действащата система Law Choice, отказвайки да оповести кой и на какво основание е оторизиран да я поддържа, както и кой го контролира.
Частичното разделяне на ВСС на две колегии (но с обща камара за основните въпроси и с централен орган по атестиране)пък се предъвква от петилетка. То опира не до качеството на правораздаването, а до кариерните апетити на магистратите. Същото важи и ако двете колегии водят отделни дисциплинарни производства за съдии и прокурори. За никого не е тайна, че зад тези предложения стоят съдиите, които искат никой да не им се меси и да не им поглежда в канчето. Прокурорите пък не протестират шумно единствено, за да заметат под килима настояванията за излизането им от съдебната власт, защото извън нея безобразията им няма да остават така анонимни. В същото време държавното обвинение се страхува, че разделянето на съвета на две колегии може да се окаже първа стъпка към изваждането му от системата, съпроводено от загуба на привилегии.
Не е ясно и в коя колегия ще бъдат зачислени членовете на съвета, които не са магистрати. Твърде съмнително е, че Златанова ще посмее да вкара в стратегията постановка за премахване на парламентарната квота, каквито предложения отдавна има. Това би било и груба грешка, защото ще доведе до пълно капсулиране на съдебните босове, без при това да ограничи склонността им за политическия им слугинаж. Отделно никое народно представителство няма да се откаже от възможността да наложи свои представители – било за да контролират действията на хората от системата, било за да прокарват партийни интереси.
По всичко личи, че за качеството на правораздаването, за отговорността на магистратите и за бедите на жертвите им никой не мисли. Самата Златанова изброи в прав текст, че вижда съществената част от проблемите в това, от което се оплакват самите магистрати – спънки пред кадровото им развитие, битови проблеми в съдилищата и прокуратурите, натовареността им. Проблемите на онези, които плащат от джоба си за услугата „Правосъдие“, са несъществени. То е като с клиничните пътеки на здравната каса. Плащаш си да те лекуват със здравните вноски, но като опре до лечение, трябва да доплащаш, за да не те уморят.
