Напоследък промените в лекарствения сектор валят като дъжд. След като премиерът Пламен Орешарски призова за „оптимизиране“ на лекарствената политика и въвеждане нацентрализирани търгове за медикаменти, правителството енергично откликна на призива му. Първо бе публично обявен пакет от мерки, с които държавата ще съкращава милиардните разходи за здравеопазване. Съвсем логично голяма част от новородените рестрикции се отнасят именно до търговията и разпространението на лекарства. Занапред нови медикаменти ще влизат в Позитивния списък веднъж годишно, като изключение ще се прави само за илачите без аналог на пазара. Регистрираните на ниска цена ще изпадат от списъка, ако производителите им не осигурят необходимите количества до три месеца. Болниците ще загубят правото си да закупуват лекарства от фирми по Закона за обществените поръчки, ако крайната цена е по-висока от тази, административно определена от здравната каса. Договарянето на отстъпки от стойността на онкомедикаментите ще стане задължително, на търговете ще участват само компании, приели това условие. Специално контролно звено пък ще дебне лекарите дали не предписват медикаменти на строго подбрани компании, както и за незаконни продажби по интернет.
Да не забравяме и плана за реформиране на създадения през април 2013-а Национален съвет по цени и реимбурсиране. Той ще стане дирекция към Министерството на здравеопазването. Председателят му проф. Татяна Бенишева неотдавна се похвали, че звеното вече е счупило всички рекорди, като е намалило цените на 840 лекарства. Едновременно с това промените в Закона за лекарствата, които временно получиха „черен печат“ от президента Плевнелиев, целят да наложат ограничение на паралелния износ. Но явно всички тези мерки не са достатъчни, та кабинетът в лицето на вицепремиера Даниела Бобева обеща до края на мандата си да направи и електронна борса за лекарства. Идеята е цените на медикаментите да станат обществено достояние на всички, а здравните заведения да купуват лекарството от даден вид, което е с най-ниската стойност. Естествено, този модел не е гениална наша изработка, а действа, но само като част от лекарствената политика в държави като Германия, Дания, Холандия и Швеция. Нарича се електронен бидинг и има за цел да стимулира конкуренцията сред компаниите, които се борят продуктите им да попаднат в списъка на 100% заплащаните от съответния държавен здравен фонд.
В нашата страна обаче подобен регулаторен механизъм, изглежда, е обречен на пълен провал. В България цените на лекарствата в Позитивния лекарствен списък се формират, като се съпоставя най-ниската стойност, която производителят предлага за същия продукт в 17 държави членки на Европейския съюз. Цената се проверява на всеки шест месеца и ако има намаление при някой от илачите, то автоматично се въвежда и у нас. Проблемът е, че ние също сме референтна страна за други еврочленки и всяка корекция на нашия пазар ще засегне далеч по-големи пазари от нашия. Ето защо немалка част от фармацевтичните компании ще скочат като ужилени, а никак не е изключено и да си тръгнат, ако някой обяви публично на каква стойност продава на наша територия. Както потвърди и Бенишева, производителите и търговците на едро са готови да договарят отстъпки и да намаляват цените например чрез контракти за допълнителни количества. Но в никакъв случай не са съгласни да видят името си, изтипосано в публичен сайт. По простата причина, че „прозрачните“ ставки стават достъпни за другите ни референтни държави и това води до верижнонамаляване на цените. А никой голям производител не иска да губи милиарди заради най-малкото лекарствено „пазарче“ на Стария континент. Това в особена степен се отнася до генериците. Председателят на Европейската генерична асоциация Ейдриан ван ден Ховен ни предупреди неотдавна, че не е подходящо непрекъснато да водим по цените на „заместителите“ с тези в останалите страни от ЕС, тъй като има риск от удряне на „дъното“ и изтегляне на медикаменти от производителите. По думите на ръководителя на IMS Health д-р Кунчо Трифонов преди година това се е случило със 196 препарата. Под заплаха са още десет, липсата на които може да остави хиляди раковоболни без адекватна терапия. Така че интересите на фармабизнеса е необходимо да се пипат с „кадифени ръкавици“, а не с резки и силови движения.
Що се касае до оригиналните медикаменти, заплащани от касата, с малки изключения производителите им няма как да бъде вкарани в схема за пазарна конкуренция. Просто защото такава не съществува. Ако ще да качиш цените и на „Стената на плача“, ефектът от всякакви регулаторни похвати ще е нулев. Отстъпки за лекарствата без аналог се постигат само с тежки преговори и заявки за големи количества. Тук е мястото да се каже, че в Германия, от която уж вземаме пример, биха си хвърляли шапките до тавана, ако постигнат нашите цени. Неслучайно голяма част от паралелния износ на лекарства от България, който официално се оценява на 85 млн. евро годишно, се насочва именно натам.
