Доц. д-р Татяна Буруджиева-Ваниотис е депутат от БСП, началник на кабинета на председателя Сергей Станишев. Избрана е като водач на листата на „Коалиция за България“ в Разград.
Буруджиева е доцент по политическите и доктор на философските науки. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийския и НБУ. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Г-жо Буруджиева, през 2012 г. казахте, че заради войните в БСП страната ни отново ще има дясно управление. Какво обаче става днес в ляво?
– Войните в една партия винаги крият риск. Но като политолог мога да кажа, че до изборите има достатъчно време, за да се ориентират гражданите. Важно е да се знае, че в Европейския парламент (ЕП) народните представители извън партийните фамилии, които са общо пет на брой, са лишени от много права. Така че всичко зависи от българския избирател.
Тоест, ако допуснем, че АБВ успеят с един евродепутат, той ще бъде извън европейската левица?
– Нека го кажем така: ако Реформаторският блок вкара свой представител, той ще бъде част от Европейската народна партия (ЕНП), но излъченият от АБВ няма да е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Какъв е прочитът Ви на доклада за борбата с корупцията в страните членки на общността?
– България винаги е била сред нарочените страни. Сега се вижда, че всичко, което е правено години наред от много правителства, започва да дава резултати. Крачка напред сме в сравнение с предишното правителство. Но няма как да избегнем тревожната констатация, че предишен министър-председател е прихванат в разговор за натиск върху съдебната система. Имам предвид СРС-та от дома на Бойко Борисов в Банкя. Помним показния арест на бившия военен министър Николай Цонев, акцията в дома на нашия колега депутата Борислав Гуцанов, който впоследствие осъди държавата в Страсбург. Те бяха използвани за сплашване на бизнесмени, на политици.
Сега обаче от ГЕРБ твърдят, че откакто сте на власт, от министерствата са уволнени над 4200 чиновници, че бизнесът се чувства некомфортно, бави се и електронното правителство.
– В този смисъл ние действахме на принципа на Бърза помощ в политиката. Премахнати бяха над 70 режима, които затрудняваха бизнеса. Електронното правителство е наш приоритет. Но то може да заработи тогава, когато имаме единна информационна мрежа между институциите. Първата огромна крачка е да се синхронизира информацията между НАП, митници и полиция.
В края на 2013 г. правителството на два пъти обяви сериозни европейски средства, за които различните министерства имат възможност да кандидатстват в сектора на информационните технологии. В местната власт имаше проблеми с обслужването на едно гише, които са решени. Нещата се поотпушиха, но трябва да се върви с друг темп, защото има много за компенсиране.
Амбицирани сте да въведете по-ниски такси във висшето образование. Ректорите обаче твърдят, че ако това стане, ще трябва да режат преподавателските заплати, които и без това са ниски. Каква е стратегията ви в тази посока?
– Ясно е, че няма как да се балансира бюджетът на дадено висше учебно заведение, ако се орежат възможностите, които те получават през таксите. В тази област имаме социален пакет с два приоритета.
От една страна, трябва да се облекчат студентите и техните родители, защото цената на образованието не може да бъде пречка пред децата на България да учат. От друга – ще предложим законодателни промени, които да променят заплащането в държавните вузове. Все още обсъждаме как точно да стане това, но лично аз поддържам предложението един асистент да започва работа със заплата, която е над средната за учителите – тоест около 700 лева.
Това означава, че академик може да получава 2000 лева?
– Да. Даваме си сметка, че това ще работи и за ограничаване на академичния туризъм вътре в страната. Хората преподават в по няколко университета най-вече за да могат да си допълнят доходите. И няма ректор, който е в състояние да ги спре. Смятам, че голяма част от колегите ще преустановят тези си усилия, което ще повлияе за установяване на действителната картина на вузовете. Говори се, че университетите са много, че не можем да им направим реална оценка. Истината е, че трябва да създадем подобен тип механизми и стимули, които да подпомогнат системата сама да се намести. Но това ще изисква време – поне две-три години. В образователната система не трябва да се действа урбулешката.
След приемането на тези две мерки висшите училища ще могат да формират бюджета си така, както държавата е предвидила за финансиране на образованието. Вие сте и срещу алкохолния туризъм. Имахте идея книжките на пияните шофьори да се взимат до живот…
– Законът за движение по пътищата се обсъжда в момента. Всички си даваме сметка обаче, че рестриктивни мерки са предвидени и в сега действащия. Но те често пъти не се прилагат. Ако имаме общи регистри, в които ясно е описано как даден шофьор кара пиян и в същото време след употреба на алкохол е проявил домашно насилие, ние няма да се чудим за наказанието на този човек. Защото ще е ясно, че той е алкохолен рецидивист. Много важно е как да се дозират наказанията.
Що се отнася до туризма, тук също предстои законова промяна. Вече имаме предложения от специалисти в бранша, водим разговори и с Министерството на икономиката, тъй като този ресор е там. Въпросът е какво може да предложи страната ни приоритетно на пазара в чужбина. Ще дам пример с Швеция и Норвегия. Там пиещите хора ги качват на корабчета и толкова. Никой не страда от факта, че някои са решили да се наливат. В Испания такива туристи се настаняват извън комплексите.
Проблемът тук е, че нашите пакети се предлагат от чуждестранни туроператори. Те дори включват забрана друга фирма да осъществява допълнителни атракциони. А това е некоректно нарушаване на нормалната конкурентна среда.
Защо например хотелиерите у нас не предлагат обиколки по културно-исторически обекти? Това трябва да стане тяхно задължение.
А с пушенето на обществени места как ще постъпите?
– Бих предложила да има референдум две в едно – за пушенето и за изборното законодателство. В крайна сметка нека хората да си кажат думата. Но, горкият президент. На другия ден след като поиска допитване, Цецка Цачева каза, че ако решим да вкараме мажоритарния вот, то няма смисъл от референдум по този въпрос. Изключително некоректно е 2-3 месеца преди вота за Брюксел да искаме това. Ние трябва да кажем какво искаме да става в Европа чрез тези избори. Защото то определя в много голяма степен какво ще се случва в България.
Един колега от ГЕРБ например каза, че щеше да е много по-лошо, ако предложението за референдум беше дошло преди местните избори. Защото тогава хората нямало да могат да дебатират по важните за тях въпроси. А сега следвали европейски избори и затова не било важно. Ужасни са тези аргументи.
Проблемът в случая е, че трябва да се промени законът за допитванията. Г-н Борислав Цеков от „Модерна България“ ми предостави техния вариант за проект, който е съгласуван с много неправителствени организации. Експертите директно се намесват във възможностите хората да поискат референдум. Защото смисълът е именно този.
Ние от гражданската квота в „Коалиция за България“ имаме идея да внесем този текст за обсъждане. Трябва да помислим и по още два въпроса. Единият е времето, което е необходимо за дебат. Защото има желания за много и различни допитвания. Не може в последния момент вътре в едни избори да влезеш и да сложиш някаква тема. Добрата практика от Швейцария е около година. В този смисъл приветствам президента – дава прекрасна възможност сега да дебатираме темата за референдумите.
Знам, че ще прозвучи лошо, но демокрацията е скъпо удоволствие. Ако искаме референдуми, не трябва да замърсяваме полето на политическия дебат по време на избори. Защото на практика нито единият, нито другият дебат ще са изчерпателни. Само ще дадем огромна възможност за манипулации в двете посоки. Всеки може да използва другата тема, за да изтегли вниманието в една или в друга посока. В този смисъл хората правят референдуми, правят пряка демокрация. Да, тя струва пари. Но за сметка на това спестява много грешки, които също струват пари.
А какво се случва във Вашата парламентарна група? Румен Йончев отива в „България без цензура“. Страхил Ангелов не се съобрази с ръководството и отиде в Сирия… Възможно е тези депутати да станат независими и без това крехкото мнозинство да застане под въпрос.
– Въпросът за дисциплината и отговорността е на дневен ред в групата ни. Вярно е, че в БСП хората са свикнали често да имат свободни мнения, независимо от общата политика на партията, но в парламента нещата не стоят така. Имаме правила и те категорично трябва да се спазват от всички.
Ще имаме сериозен разговор в тази посока. Ако г-н Йончев има намерение да е говорител на друга партия, добре ще е да стане независим депутат по самостоятелната си воля. Защото ще е абсурдно да съвместява двете неща.
По принцип в пропорционалните листи проличават проблемите с политическата култура на българина. По света, когато даден политик напуска една партия, напуска и парламента. Или минава в друга група – ясно и откровено.
Г-н Йончев е от партия, която е подписала коалиционно споразумение в рамките на „Коалиция за България“ (б. авт. Земеделски народен съюз – ЗНС). Той трябва да проведе разговор и със собствената си партия, тъй като в политиката не можеш да си просто единица.
Що се отнася до мнозинството, то е динамично във всяко Народно събрание.
