Тия дни, докато преглеждах данъчната си декларация, ми мина мрачната мисъл, че ако не дай си Боженещо се случи с мен, няма какво да оставя на децата. Хората правят струват, но все нещичко завещават – я апартамент, я вила, даже сметки в швейцарска банка. Е, вярно е, че повечето от тях са депутати, политици или магистрати, но и те са хора, и те деца имат и се грижат за тях.
Четох наскоро, че някакъв магистрат вписал в декларацията си 300 000 евро, които очевидно няма да замъкне на оня свят, ако стане нещо с него. Записал, че тези бели пари за черни дни ги бил взел като кредит от банка. Как става тая работа, не знам. Лично мен банката ме оценява далеч по-евтино. Както и да е, важното е, че в моя и в случая с магистрата има мисъл за бъдещето на нацията, каквито са децата. Аз обаче освен две-три хиляди лева под формата на дългове към топлофикация, неплатени данъци към общината и няколко глоби от КАТ, нямам какво да им завещая.
И тъкмо когато между двата Трифон Зарезана – по нов и стар стил- гемиите ми вече потъваха, ме осени идея. Що не взема да се сертифицирам по чл.7 от Закона за културното наследство и новия Наказателен кодекс като културно-историческа ценност? В закона се казва, че "културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност". Посочен е и времеви критерий – ценност е нещо на възраст над 50 години.
Едното изискване очевидно съм го покрил, тъй като карам 56-ата си година. Освен количествените мисля, че притежавам и някои качествени натрупвания, които са особен вид нематериално свидетелство за присъствието и дейността ми през годините и според мен имат значение както за мен като индивид, така и за обществото.
Реших, че е време да докажа своята историческо-културна стойност, и се запътих към съответната комисия, която да ме идентифицира и да ми издаде сертификат. Съпругата ми беше очевидно скептична. Тя обясни решението ми с ефекта от количественото натрупване на изпитото качествено купажно вино от премерени съотношения мерло, каберне, памид и хамбурски мискет. Но ми пожела успех, все пак.
И така се явих пред комисията. Искам да ме сертифицирате като културно-историческа ценност, казвам аз. Основанията за това мое желание са сериозни. Най-напред съм покрил времевия критерий. Второ, аз съм свидетел на няколко културно-исторически периода, които са сложили ясен отпечатък върху живота и ценностната ми система, и оценката за тях от дистанцията на времето е част от духа на нашата съвременност, заявих аз.
Да чуем какви точно, обърна се към мен някакъв историк, зле прикривайки съмнението си. Самата ми поява на бял свят е резултат на специфични обществено-политически отношения от епохата на наливането на основите на социализма, обясних аз. Очевидно е, че зачатието ми до голяма степен се дължи на искрицата, хвърлена от разкъсалия оковите на култа към личността исторически априлски пленум на БКП, продължих аз. Възмъжавах в условията на зрелия социализъм и трупах знания, осенен от Указ 56 за стопанската дейност. Освен това, съчетавайки принципите на социалистическия реализъм и вземащия връх структурализъм в литературата, станах част от младата художествено-творческа интелигенция, какъвто съм и до днес. Изчел съм два вагона с книги, дори и Карл Май, който според някои последни социологически проучвания е важен автор, определящ развитието на обществено-политическите отношения в епохата на прехода, обърнах се към историка.
А ще ми кажете ли в обратен ред имената на членовете на ЦК на БКП от 1956 г., заяде се той. Разбира се, не можах. Не става за сертификат, обърна се историкът към колегите си. Защо да не дадем шанс на човека, плахо се обади млад брадясал археолог. Все пак става дума за особен вид артефакт, посочи ме той. Преди обаче да го идентифицираме като такъв, ми се струва, че трябва да мине през обичайната процедура – закопаваме го и след това го откриваме, предложи той.
Тук вече не издържах и избягах. Отчаян от липсата на перспектива, легнах възнак върху асфалта, белким по-скоро дойде краят. Дойде обаче някакъв катаджия. Аман от пияници, ядно рече той. Я ставай, бе, ще ми се правиш на легнал полицай, ревна той. Опитах се да му обясня, че макар и несертифициран, все пак съм културно-историческа ценност. Това го вбеси още повече. Сложи ми белезници и ме задържа за подигравка с орган на полицията и неизпълнение на разпорежданията му. В полицията ме идентифицираха и ми взеха отпечатъци. И сега съм в очакване съдът да ме докаже като едър хулиган по чл.325 от НК. Все пак и това е сертификат, нали…
