Когато мнозинството в Народното събрание си науми, че трябва да преобрази една държавна структура така, че да може да я контролира и да я използва възможно най-лесно за своите цели, внасянето и приемането на необходимите за това проекти става с бясна скорост. Минаха само десетина дни от изслушването на председателя на Сметната палата Валери Димитров в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, където в прав текст му бе заявено, че моделът, по който работи палатата, ще бъде сменен, и ето че нужният за това закон вече е внесен в парламента. Както можеше да се очаква, това не е някакъв законопроект за изменения и допълнения, а чисто нов Закон за Сметната палата. Той предвижда сегашното ръководство на върховния одитиращ орган, което включва председател и двама заместници, да бъде подменено с колегиален орган от девет членове с председател. С други думи, да бъде върнат моделът отпреди 2010 година. Приемането на подобен закон, както вече в. „БАНКЕРЪ“ писа, е единствената възможна законова форма за отстраняване на част или на цялото ръководство на независимата одитна институция преди изтичането на мандатите му. Което само по-себе си вече ще един вид политическа екзекуция.
По-неприятното е друго. Колегиалният модел за управление на Сметната палата, поне в България, е доказал, че позволява създаване на една порочна структура, която накратко може да бъде характеризирана като държава в държавата. Отделните членове на колегията, които по правило се избират на принципа на партийните квоти в парламента, отговарят за отделни ресори, чиито финанси се проверяват – например здравеопазване и образование, земеделие и икономика, финансово министерство и БНБ, общини и така нататък. Всеки от членовете на колегията на практика ще е последна инстанция при възлагането, изготвянето и проверката на одитните доклади за своя ресор. На него и на никой друг ще са подчинени одиторските екипи, изготвящи докладите. Тази схема създава предпоставки за трайно капсулиране на одитната дейност в отделните ресори и изготвяне на доклади, които са силно повлияни от политическите сили, стоящи зад съответния член на колегията.
Освен това внесеният в парламента проектозакон значително намалява нивото на специализация, а оттам и на експертност на лицата, които могат да работят като одитори в палатата. За момента това могат да бъдат хора, успешно положили изпит пред самата палата. В новия проектозакон такова изискване липсва. Там само се казва, че за одитори ще се назначават хора, спечелили конкурс. Редът за неговото провеждане ще се урежда във вътрешния правилник на палатата. Само че този конкурс може и да не изисква полагането на изпит. А това важно условие всеки, който се занимавал с одитите в палатата, знае, че става дума за много специфична дейност, която не може да се сравнява с работата на инспекторите на Агенцията за държавен и финансов контрол, нито с тази на одиторите, заверяващи фирмени баланси и отчети по международните счетоводни стандарти. Вярно е, че представителите на БСП и ДПС твърдят, че на работа ще бъдат назначавани солидни експерти с дългогодишен професионален опит в одитната дейност. Но в случая не е важно дали в палатата ще работят хора, които са били 10 години експерт-счетоводители, а дали имат опит като одитори на държавни финанси, и то по критериите на палатата. Именно за установяване на тези изисквания в сега действащия закон е заложено правилото за изпит и издаване на сертификат, което управляващите не предвиждат в своя законопроект.
Опасенията на опозицията са, че с предлаганите промени БСП и ДПС целят да превърнат палатата в инструмент за саморазправа с неудобните на властта лица – най-вече с кметовете на ГЕРБ. Ако се абстрахираме обаче от тези дежурни политически надцаквания , ще видим, че е безсмислено да се правят кардинални промени в независим орган за финансов надзор, срещу чиято работа до момента в публичното пространство не е отправена нито една аргументирана критика.
