Сентенция, сътворена от фон Клаузевиц и цитирана по-късно от Ленин и Троцки, гласи, че „войната е продължение на политиката с други средства“. Извадената на публичен показ през последните седмици „интернет война“ за масово поразяване на противници и дори просто на иначе мислещи е логично продължение на мръсния, непродуктивен и убийствен за обществения морал начин на правене на политика в България.
Както за много други нелицеприятни (меко казано) страни на българския преход, и за това сме се досещали. Форумите – дори на качествените, спазващи някакви професионални и етични правила, медии отдавна са се превърнали в нежелано място за нормалния човек. Фейсбук не от вчера е много далеч от място за приятелско общуване. Още по-малко може да се твърди, че сме били неприятно изненадани от
поредното мизерно превъплъщение на политиците
Единственото нещо, с което те биха могли да ни изненадат, е някоя естествена, добра човешка постъпка „на полза роду“.
Но въпреки това, появилите се разкрития, в повечето случаи подплатени с доста убедителни доказателства (доколко са придобити по законен и морален начин е друг въпрос) шокират и поставят настойчиво въпроса как да се спасява едно от последните убежища на свободното мислене? Дали действията могат да бъдат определени и извършени като някаква „Операция чисти форуми“, може да се спори, но няма съмнение, че става дума за реален и активно развиващ се пазар на услуги, в който важна роля играят и двете страни – тези, които търсят, и тези, които предлагат. Както се случва в повечето случаи на пазара – ако няма търсене, предлагането автоматично спада, затова е логично да започнем с потребителите (възложителите) на мръсните интернет поръчки.
Всъщност това, което става, е напълно логично.
Онлайн и офлайн са двете страни на една монета
Процесите онлайн , поведението на хората в интернет наистина е функция на събитията и поведението офлайн , т.е. в материалния обществен живот. Отдавна е приета предпоставката, че новите информационни и комуникационни технологии могат да бъдат мощно средство за усъвършенстване на демокрацията, за изява на гражданите, за обмяна и изработване на становища и политики, но не по-малка е възможността те да бъдат ефективно използвани за постигане на противоположни цели.
Иначе казано, ако хората, които избираме и по някаква инерция наричаме свои представители, по своята същност, по ценностите и нагласите си са лицемери, манипулатори, егоисти, те ще продължат да бъдат такива, когато използват интернет – в това число и форумите, социалните мрежи, блоговете. Като стана дума за блоговете, се натъкваме на един от най-абсурдните примери. Блогът, грубо казано, е отворен за публичен прочит дневник. Когато един политик възложи на някой друг да му поддържа блога (или личната страница във Фейсбук), това е също толкова абсурдно, като да поръчаш на
наемник да попълва дневника ти от твое име
Можем да направим още една аналогия. В миналото, особено през последните 100 години, са били изобретявани редица високоефективни средства за убиване. Но колкото и голямо да е било изкушението да се използват, ужасяващите последици от тях са принудили военните и политиците да се споразумеят за забраната им. Няма значение дали става дума за взривяващи се куршуми, замаскирани като играчки бомби, отровни газове, биоагенти или някакъв друг извратен продукт на науката. Всички те са били възприети като непригодни за постигане на целта, т.е. противоречащи дори на крайно спорната в етично и прагматично отношение максима, че войната е продължение на политиката с други средства. Разбира се, имало е и има случаи тези международни споразумения да бъдат нарушавани, но последиците обикновено се стоварват като бумеранг върху нарушителите – те се наказват най-малкото с отлъчване от цивилизованата общност.
Нещо подобно трябва да стане и при (зло)употребата на политиците с интернет и въобще с масовите комуникации. Нарушението в случая е двойно и поради това заслужава особено внимание и сурово наказание. Защото сме изправени пред
злоупотреба и с целта, и със средствата
Целта е ясна – да се заблуди, манипулира, подмами обществото или голяма част от него към нагласи и действия, противоречащи на законния и демократичен път за вземане на демократични решения. От друга страна, нормалната (поне в някакви неизбежно необходими граници) публична комуникация е жизненоважна за всеки аспект на съвременното общество. Подкопаването на доверието, чрез наливане на отрова в мрежата, има поразяващ ефект далеч извън границите на политиката и политическото. Огромното мнозинство от хората имат жизнена необходимост от основано поне на минимум доверие общуване и в бизнеса, и в личните си контакти, и при участието си в различни граждански инициативи, посветени на истински, а не на мними или несериозни каузи.
Именно защото политическата война в интернет поразява тотално публичното доверие, е необходимо тя да бъде поставена извън закона – ако не в буквалния смисъл на думата, поне чрез безкомпромисен остракизъм на всеки политик и всяка партия, използващи подобни методи. Например чрез създаване на масово движение (включително на Фейсбук група)
„Няма да гласувам за партия, ползваща услугите на тролове“
Същата санкция трябва да се персонализира – т.е. да важи за всеки отделен политик, независимо дали проявява самоинициатива , или просто участва в реализирането на партийната тактика. И не само за политиците, а за всички, които допринасят – с финансиране или експертиза – за това масово заразяване. Реалният пряк ефект от подобна инициатива може първоначално да не е особено висок, но ще бъде положена основата на един нов обществен микродоговор за допустимите средства в политиката. После договорът може да се разшири – например по отношение на купуването на гласове и всички останали механизми за контролиран вот. Между другото, това е още едно основание за цялостно прочистване на политическия и другите елити, тъй като прибягването до подобни мръсни средства е поредното убедително свидетелство за безпомощност, непродуктивност и безотговорност, съчетани с неистово желание да се запази властта на всяка цена.
Трябва да се обърне сериозно внимание и на другата страна –
субекта на предлагането
Това е преди всичко въпросът кой бизнес е допустим, по всякакъв начин ли е приемливо да се правят пари, и въобще – докъде може да се простира властта на парите? Съзнавам, че това е много труден въпрос, по който обществото няма изработена позиция – обяснимо положение предвид ужасяващия ценностен вакуум. Но тази трудност не бива да възпрепятства провеждането на една своеобразна операция „Чисти ръце“ в сектора на всички ключови обществени посредници в обмена на информация. Няма защо да се залъгваме – някои „ПР агенции“ (бих добавил – и „социологически“ агенции) изпълняват същите функции на фирми за прикритие, каквито за целите на бизнеса с една древна професия изпълняват някои агенции за манекени и фотомодели. Очевидно е, че за момента по редица причини съответните професионални общности не могат да се самопречистят. И след като катарзисът не е по силите или желанията им, алтернативното решение е чистилището –
чистилището на гражданската нетърпимост
към подобен нечестен, манипулативен, вреден бизнес. Решението по принцип е същото, като стратегията спрямо възложителите – изваждане на показ, приковаване на стълба на позора, бойкот, с една дума, демаркиране на „зоната на прокажените“. Тези, които не искат или не могат да правят политика (и да подпомагат правенето на политика) по нормален, почтен, човешки начин, постепенно ще се съберат в моралния изолатор.
Накрая, ще се наложи обществото да вземе отношение и към нововъзникващата професия на „трола“. Защото троловете са в крайна сметка конкретни лица, макар и изпълняващи поръчки на партии и фирми. Ще бъдем наивни, ако смятаме, че това ново поприще ще изчезне или ще се самоунищожи. Но всеки, особено младите хора, които са огромното мнозинство в този новопрохождащ „бизнес“, трябва да са наясно, че един ден могат да бъдат обект на публично порицаване. Отношението към трола да заприлича на отношението към професията на палача в стари времена.
Най-лошото ще бъде, ако допуснем естествената ни погнуса да доведе до защитна реакция като тази спрямо политиката и социологията. В интернет, както и в българската политика и в дейностите, представяни като „социологии“ у нас, наистина има много мръсни хора. Но това не означава, че всички там са такива, още по-малко – че самите дейности и професии са „мръсна работа“. Сами носим вината, че обявявайки ги за нечисто занимание, сме отворили широко вратата за нахлуването на лица с нечисти помисли в тях.
Александър Маринов
