76 …, 89…, 102 … Заседанието се прекратява поради липса на кворум.
Картинката ни е добре позната от лятото на 2013-а. Странното е, че се повтаря вече осем месеца. Парламентът отдавна не е обсаден от протестиращи, ГЕРБ почти свикна с мисълта, че е опозиция, а мнозинството вече оцелява и без подкрепата на „Атака“. Условията за пълноценна законодателна дейност уж са налице, но пленарната зала отново е празна, а в кулоарите припламват позабравени от близкото минало страсти.
Удобният кворум, тихата опозиция и негласната подкрепа на националистите („при нужда“) в един момент очертаваха безметежен мандат на 42-ото Народно събрание. Вместо това се стигна до тежка апатия сред депутатите, а писането и приемането на закони постепенно се превърна в скучна процедура за отбиване на време. По този повод някой депутати осмислят дейността си с дузина временни комисии за разследване на скандали. Други наблегнаха на социалните мрежи и медийните изяви, което от само себе си налага извода, че
това вече не е парламент
„Много депутати се питат дали има смисъл да продължават работа по този начин“, призна преди броени дни Георги Кадиев от „Коалиция за България“ и дори си пожела предсрочни избори. Подкрепи го задочно и бившият земеделски министър Мирослав Найденов (сега лидер на БАСТА), според който народните представители се чувстват безполезни, защото са изпаднали в безвремие. Скучно им е дори на националистите, независимо че не изневеряват на навика си да провалят пленарни заседания, когато мнозинството ги игнорира. Настроението им не приповдигна дори последната случка от понеделник (17 февруари), когато цялата група на „Атака“ напусна залата и прекрати извънредното второ четене на новия Изборен кодекс, защото никой не пожела да гласува протестната им проектодекларация, осъждаща изказването на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов от предишната седмица.
И какво друго може да се очаква от парламента, когато от началото на календарната 2014 г. там все по-трудно се събират повече от 200 избраници, а решенията се вземат с гласовете на не повече от 80-100 души. По традиция залата опустява след първия час и половина на парламентарния ден, а предварителната регистрация на едва 150-160 депутати осигурява удобен нисък кворум, за да не се провалят често заседанията, дори когато хората от „Атака“ не са в залата.
Разбира се,
това не се случва без благословията на ГЕРБ
която мобилизира не повече от 60 свои представители (след като може да осигури далеч по-представителната бройка от 94) и често отсъства по теми, които не я вълнуват.
Математиката става сложна, когато гласовете „за“ са повече от тези „против“ и „въздържал се“, но не успяват да прехвърлят установения кворум за деня. Тогава ключовата дума е „прегласуване“ и част от опозицията мигом се изпарява, а редиците на БСП и ДПС бързо се попълват с 15-20 от наличните депутати. И така до момента, в който дори управляващите загубят интерес към собственото си законотворчество, прекратявайки заседанието поради липса на кворум.
По тази схема от началото на годината за разглеждане в пленарната зала са влезли двайсетина нормативни документа, сред които измененията в Закона за горите и тези за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за енергията от ВЕИ, Закона за лекарствата и Закона за защита на потребителите. Едва ли е нужно да припомняме, че промените в Закона за кредитните институции се придвижиха до второ четене с гласовете на 90-те присъстващи депутати от БСП и ДПС на първото за годината им заседание, след като ГЕРБ се отчете само с 20 „въздържали се“, а „Атака“ едва с трима присъстващи.
Народните представители очевидно не придават подобаващо значение на присъствието си в зала, но когато два часа след началото на парламентарния ден 85 души обсъждат Закона за защита на потребителите (при необходим кворум от 88), и дума не може да става за нормотворчество.
„Не мисля, че българските граждани ни плащат заплатите, за да научават, че сме прекъснали заседанието в 11 часа. Това положение да броим гласовете всяка сутрин няма да издържи дълго. По-добре наистина
да отиваме на нови избори“
Такъв бе първият коментар, който даде знак, че парламентарният дух отново е напът да излети от бутилката.
Истинското напрежение се отпуши в сряда (19 февруари), когато лидерът на „Атака“ Волен Сидеров недвусмислено демонстрира, че установеното статукво не му понася. Бързо си припомни най-атрактивните моменти в политическата си платформа и постави ултиматум с 10 точки на управляващите в замяна на своята „златна“ подкрепа. Ако депутатите от БСП и ДПС не направят необходимото, за да паднат новините на турски език, да се въведе нулева ДДС ставка за лекарства и учебници, да се премахне плоският данък, да се развалят договорите с ЕРП-та и концесиите за злато, както и пенсиите да се вдигнат до 500 лв., националистите заплашиха да напуснат Народото събрание. Нищо ново под слънцето за българския парламентаризъм, но все пак отдушник за скуката в пленарната зала.
На въдицата се хвана опозицията
защото съзря удобна възможност за дълго подтискания си стремеж към еманципация. „Ако „Атака“ напусне парламента, и ние ще го направим. С това ще се сложи край на агонията на това 42-ро Народно събрание“, убедено заяви заместник-председателят на ГЕРБ Цецка Цачева. Разбира се, без да си дава сметка, че парламентарната й група е твърде ангажирана с проблемите на вътрешното си разцепление, за да мисли за предсрочни избори сега.
„Див популизъм“, логично отсече в отговор водачът на ДПС Лютви Местан от Азербайджан, без да се трогва от познатия сценарий, който вече неведнъж е бил разиграван. „Ако някой иска да напуска парламента, да го напуска“, запази хладнокръвие лидерът, лаконично допълвайки, че по така поставената тема няма какво повече да се каже.
И вероятно цялата олелия щеше да приключи мирно и тихо, ако броени часове по-късно един друг новоизлюпен лидер не беше обявил, че още другата седмица ще има двама свои депутати в парламента, с които ще разбие статуквото и ще принуди четирите управляващи партии да се явят на предсрочен вот.
„Тази събота на национален съвет Земеделският народен съюз ще реши дали неговият депутат Румен Йончев да напусне парламентарната група на „Коалиция за България“, а самият съюз да започне коалиционни преговори с нас. Ще привлечем и неопетнените членове на ГЕРБ. До дни към нас преминава техен народен представител икономист“, хвърли поредната бомба водачът на „България без цензура“ Николай Бареков. Накрая обрисува и новата схема на кворума в пленарната зала – по 119 депутата от двете страни и неговите двама по средата. Очевидно без да включва в кривите си сметки независимите.
В крайна сметка многобройните прогнози за скорошния разпад на 42-ото Народно събрание влязоха в графата „времето ще покаже“ и не провалиха повече пленарни заседания. Останаха обаче съмненията за вероятно преразпределение на силите в парламента. И макар на хоризонта да не се задава извънреден вот, новото преброяване на депутатите вече е в ход.
ВЕРСИЯ
Георги Кадиев, депутат от „Коалиция за България“:
На банките им трябва неработещ парламент
„Ако някой има интерес да няма парламент в момента, това е банковият сектор“ изненадващо представи своята версия за проблемите в пленарната зала депутатът от „Коалиция за България“ Георги Кадиев. В интервю за една от националните телевизии той уточни, че не визира заговор от финансовите институции, но подозира, че им е по-изгодно депутатите да не приемат предложените поправки в Закона за потребителския кредит. „Не казвам случайно тези неща, защото ако аз бях в сектора, нямаше да искам текстовете да се гласуват. Не знам как ще изглежда окончателният вариант, но най-засегнати ще са компаниите за бързи кредити, за които ще има много по-големи ограничения“.
