Пари да се разплатят по дължимото към държавата няма, но представителите на Мюсюлманското изповедание у нас са подели истински поход за възстановяване на огромен брой имоти, разпръснати по цялата територия на страната.
След арестите на протестиращите през миналата седмица пред Пловдивския апелативен съд по повод делото за карловската Куршум джамия през тази седмица бе насрочено делото за архитектурния паметник в Дупница. Той носи името „Джамията“ (дело № 655 от 2012-а), но само заради архитектурата си. Бившето тюрме (затвор) в града никога не е било действащ мюсюлмански храм. Това обаче не е попречило на Главното мюфтийство да я включи в исковете си сред „нефункциониращи джамии“ и да предяви претенциите си към сградата. Стремежът на ходжите да получат собствеността върху нея – а там никога не е имало минаре и е построена върху основите на православния храм „Свети Харалампий „, е повече от скандален, при положение че в града не живее почти нито един мюсюлманин.
Според редица източници, въпросната сграда датира още от късните години на XV век, със съответната архитектурна и историческа стойност за града. Според историческата литература тя е построена върху основите на православна черква, която е играла важна религиозна роля в онези тъмни векове. Строителите й умишлено са оставили християнски знак върху фасадата, който да напомня, че това е било място, където са се молили последователи на Христос, и да вдъхва частица кураж на потиснатото българско население. На лицевата й страна оцветени в жълто камъни са вградени така, че да оформят кръст. Вдясно от портала пък са поставени няколко гранитни блока, вероятно християнски надгробни паметници. За един от тях това е безспорно, тъй като личи гравиран символ на голгота с двуреден надпис.
През 1968-а „Джамията“ е обявена за паметник на културата, а днес в нея влизат почитатели на изкуството. На този етап спорът за собствеността върху нея е в съда. Но не е изключено той да вземе решение, което трудно би било възприето за справедливо от дупничани.
Тъй като темата е прекалено „гореща“, точно в седмицата, когато цялата българска нация се преклони пред паметника на обесения по времето на османската империя апостол на свободата Васил Левски, в. „БАНКЕРЪ“ се зае да проучи по-детайлно претенциите на Мюсюлманското вероизповедание.
Натъкнахме се на едно, меко казано, скандално решение на Софийския градски съд от 4 април миналата година. От него става ясно, че ходжите са предявили искане да бъде установена правоприемственост между вероизповеданието и описани в десетина страници (с дребен шрифт) негови местни поделения. Изредени са над хиляда български села в областите Благоевград, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Кърджали, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, където съществували такива поделения. Хора, просветени в замисъла, твърдят, че това е една първа стъпка, подготвяща предявяването на претенции за собствеността върху различни имоти в тези населени места. Оказва се обаче, че в някои от посочените села реално не живее нито един мюсюлманин. Запознати с етническата карта на страната посочват, че такова е положението в Ловешкото в с. Дерманци – там няма нито един мюсолманин. В Берковица е същото, а в Хисаря вече повече от 50 години не са виждали човек, изповядващ вярата в Аллах…
Сочим тези три места като пример – защото след искането на мюфтийството в цитираното решение, подписано от съдия Николай Марков, той е признал във всички тях наличие на мюсюлманска „приемственост“. За някои специалисти това решение не просто отговаря зелена улица за претендиране на собственост върху имоти, а е своеобразна
прелюдия към реставрация на османското наследство
в България…
Докато проучвахме въпроса с имотите, се натъкнахме на една издадена през миналата година у нас книга с, меко казано, любопитно заглавие: „Пътеводител за османска България“. Нейни автори са Димяна Трънкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов (бивш директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет от април 1993-а до октомври 1996-а) а свободната енциклопедия Уикипедия пише, че след 1982-а той е бил агент на Държавна сигурност под псевдонима Петър. И още, че научната колегия аргументирано го обвинява в плагиатство…?!).
Въпросното четиво е илюстрирано още по-впечатляващо. На страниците му е публикувана карта, озаглавена „Османското наследство в България“ (виж. факсимилето). Многобройни „лилии“ върху нея са истински „пътеводител“ за претенциите на Мюсюлманското изповедание към различна собственост в България (които не са и за малко пари).
След всичко казано нека припомним за претенциите на Турция за собственост над османските паметници в България, предявени в началото на август миналата година. Скандалът тръгна от Анадолската агенция, която очаквано бе опровергана от всички възможни официални източници. Турският посланик в София отрече да има такива претенции, говорител на вицепремиера Бекир Боздаг – също. Вицепремиерът Зинаида Златанова и президентът Росен Плевнелиев обявиха, че не са водили разговори да връщаме каквито и да е имоти. За всеки допрял се до дипломатическите служби обаче е ясно, че такива неща не се говорят на официални, та даже и на неофициални срещи между политици. Претенциите се анонсират по малко по-различен начин. В случая се говореше за символичен подарък от Боздаг за мюфтията на Русе – каталог на османските имоти на Балканите. Според казаното описът на имотите е направен по данни от регистрите на полицията в Османската империя, която е отговаряла за събирането на данъците. Затова можело да се вярва, че е прецизен. Важно е и кой направи този подарък – от дипломатическите среди обясняват, че Боздаг се занимава изключително с проблемите на т.нар. външни турци – за която цел ходи не само в България, но и в Гърция, в Албания и Сърбия.
Покрай тези истории на българските експерти им направи впечатление интересът на Боздаг, към сроковете за промените в Закона за вероизповеданията, които предвиждат автоматично и връщане на имоти, принадлежали някога на Българската православна църква и на мюсюлманските общности.
Този интерес едва ли е бил случаен. Но за Турция надали е важно имотите да станат нейна собственост. Но едва ли би имала нещо против те да са под шапката на Главното мюфтийство…
Тиражират се, разбира се, и твърдения от сферата на клюката и интригата – че турската дирекция по вероизповеданията е осигурила на мюфтийството хиляди евро, за да плати държавните такси по заведените дела за имоти. От главното мюфтийство отначало твърдяха, че са поискали да им се върнат само…13 джамии – паметници на културата. Ставало дума за храмовете в Кюстендил и в гр. Гоце Делчев, които били пред срутване, и за джамиите в Самоков, Дупница и Разград. После стана ясно, че мюфтийството се канело завело 58 дела за имоти, но само 26 от тях са в ход, за другите не били платени държавни такси. И тъй като става въпрос за хиляди декари земи и за сгради за милиони левове, и таксите вероятно са за милиони…
