В окръжния съд в Стара Загора се води дело за култовия комплекс „Ески джамия“ и за прилежащия терен към него от 529 кв. метра. Първото решение на местните магистрати бе да прекратят производството. Но то бе отменено от пловдивски апелативен състав въз основа именно на цитираното решение на съдия Марков за установена правоприемственост между мюсюлмански общности.
„Ески джамия“ е комплекс от реликви
и в момента е Музей на религиите. Джамията се намира в границите на античния град Августа Траяна, което е позволило вграждането на автентична улица от града в приземния му етаж. В салона на джамията пък е вградена древна християнска църква, на свой ред построена върху езическо светилище на траките, посветено на тракийския конник. Защо след толкова векове точно мюсюлманите ще получат този уникален архитектурен обект, при положение че исторически към него биха могли да предявят претенции и.. италианците например.?!
В Пловдив претенции за собственост вероизповеданието предявява към турските гробища. Води се дело и за собствеността на
„Чифте баня“ в центъра на Пловдив
(построена през XVI век), в „пакет“ с паркинга до нея и със старите турски гробища, чиято площ е 32 декара. В момента банята е общинска собственост и се използва за Център на съвременното изкуство.
Иск има и за „Таш кюпрю джамия“ в града, която в момента се използва за ресторант, както и за сграда на ул. „Княз Александър Батенберг“, превърната в картинна галерия. За Таш кюпрю джамия е водено дело и през 90-те години, но мюфтийството го е загубило.
Дело има и за възстановяване на собствеността над старите турски гробища до Моста на Адата в Пловдив. Преди няколко месеца те бяха заградени с двуметрова ограда, за да бъдат предпазени от посегателства. В момента там не се извършват погребения. Мюсюлманите си ги искат, защото за тях това е свято място и имало гробове от османско време. Стената е издигната със средства на общината и на джамийското настоятелство, съобщи преди време председателят му Ахмед Пехливан. Справки в архивите сочат, че мястото е било отчуждено през 1949 година.
Дело се води и за
джамията „Саид паша“ в Русе
Вярно е, че тя е повече от занемарена, сградата е напукана, но това е една от забележителностите на града. Построена е в стил левантийски барок през 1876-а и е архитектурен паметник на културата. Преди да бъде затворена, в нея се е пазил косъм от брадата на пророка Мохамед, който е изнасян на празника Сакаллъ.
Повече от 30 години стои затворена джамията „Ибрахим паша“ в Разград. Тя е включена в каталога на ЮНЕСКО като третата по големина джамия на Балканите. Легендата разказва, че след завършване на строителството й Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не построят на друго място такава хубава джамия. Те обаче разбрали намеренията му и започнали да си правят дървени криле, с които да избягат. Когато крилата им били готови, майсторите литнали към Балкана. Но брадвите, привързани към крилете натежали и те загинали.
Във Видин
се искат четири имота, сред които и емблематичната сграда – музей „Конака“.
Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи е предявил иск срещу общината и за дворните места на „Катку джамия“, и на „Яхя Паша джамия“, както и за старата турска поща до джамията „Осман Пазвантоглу“ в централната градска част.
В Берковица пък, където както вече казахме няма мюсюлманско население, мюфтийството има претенции за собственост върху банята, известна под името „Горната баня“. Вярно е, че тя е известна още като Турската баня, но е паметник на културата и е публична общинска собственост. Нещо повече, откритата в нея плоча през 1938-а доказва, че тя е построена от римските легиони, пребивавали тук. По време на турското робство просто е била ползвана от османците.
Мюсюлманското вероизповедание е поискало и
банята „Дели Хамам“ (по известна като римската баня) в Ловеч
Обектът според тях бил вакъфски имот. Навремето се е използвал за лечебница, а събраните от благотворителност средства са били предавани на бедни мюсюлмани. Тук основанията за иска са… придобиване по давност. След Освобождението обаче банята е била използвана от цялото население за хигиенните му нужди срещу заплащане и е била под контрола на общината.
Банята в града край Осъма е строена през XVII век. Обявявана е два пъти за национален паметник на културата – през 70-те и през 90-те години на миналия век. През 2011-а държавата предоставя обекта за управление на община Ловеч. Администрацията в града стартира значим проект за възстановяването й с 4.5 млн. лв. еврофинансиране. Съдебният иск на главното мюфтийство обаче може да го забави, дори и да го спре напълно, опасяват се от общината.
Претенциите са насочени и към сградата и парцела на
Историческия музей в Кърджали
На този етап окръжният съд е оставил без уважение искането да бъде приет като доказателство двукратен акт за завзет държавен имот от 1950-а и от 1994-а, съставен от община Кърджали. Назначена е съдебно-техническа експертиза, която включва оглед на имота и картовите материали за него, описание на регулационната история на парцела, чиято площ е 10 709.57 кв. м, и на построената върху него триетажна масивна сграда. Тя е трябвало да служи като медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е функционирала като такава, нито е била действащ ислямски храм. През годините с държавни решения е предоставена за разполагане на музейната експозиция. Медресето е построено в периода 1923-1928-а и според твърденията на претендентите за собствеността му до 1949-а е било използвано като училище и общежитие за питомците, но също за настаняване под наем на войскови части от 10-а дивизионна област, отдавано е и на тютюневи търговци. В двора на медресето е имало и лозе, което тогава отдавали под наем. За изграждането на медресето местната мюсюлманска община е закупила нива – с договор от 23 септември 1922 година. Според нотариалния акт на мировия съдия парцелът е от „11 дюлюма и 2 лехи, равни на 11 200 кв. метра“. Днес обаче реститутите мюсюлмани претендират за по-голяма площ – от 18 400 кв. м – размер, който според тях се доказвал в по-късни документи. В списъка на вакъфските имоти, притежание на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, посочено, че медресето е със застроена площ 1200 кв. м, а незастроената – е 17 200 кв. метра. Същите параметри са отбелязани и в данъчна книга за периода 1935-1940 година. Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 3 017 740 лева.
Тук е нужно да отбележим, че експертният съвет на Националния институт за паметници на културата (с протокол от 5 март 2004-а) определя регионалния исторически музей в категория с „национално значение за архитектурно-строителния паметник на културата“. С акт от 16 декември 2008 г. на музейната управа е възложено управлението на тази собственост (земята и сградата). От 80-те години на ХХ век в сградата се помещава изключително богатата експозиция на тукашния исторически музей. Иначе тя е построена в 20-те години на миналия век по проект на руския архитект Померанцев, професор в Художествената галерия на Санкт Петербург.
Освен за връщане на собствеността върху уникалната музейна сграда в стила на азиатската архитектура и на парцела й лидерите на мюсюлманската общност в България настояват да влязат във владение и на сегашната Арена „Спартак“, която е в съседство. Претенцията е да бъде осъдена община Кърджали да предаде имота на мюсюлманското изповедание в София, т.е. на Главното мюфтийство. Парцелът е с площ от 8100 кв. м и служи като спортна площадка и летен театър, както и за политически митинги и концерти. Такова е било предназначението на имота още когато местните жители с доброволен труд и дарения са го изграждали през 1954 година.
