Който отпечатва бюлетини за гласуване в нарушение на изборните правила, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева. Това записаха депутатите в разпоредбите на Изборния кодекс. Същото наказание те предвидиха и за лице, което противозаконно държи или разпространява бюлетини за гласуване. Санкциите важат както за избори, така и за референдум.
В двумесечен срок от постъпване на искане Конституционният съд (КС) ще се произнася по законността на изборите за народни представители (на народен представител) и на избора на член на Европейския парламент от България, предвиди парламентът. Това автоматично налага промени в Закона за КС. Мустафа Карадайъ от ДПС поиска текстът да отпадне, но предложението беше отхвърлено.
Междувременно стана ясно, че в 15-дневен срок от влизането в сила на Изборния кодекс Народното събрание трябва да избере и президентът да назначи нови членове на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това решиха още депутатите при второто гласуване на новия изборен закон.
Най-големите скандали в пленарната зала в петък (21 февруари) бяха свързани с принципа на уседналост. Лидерът на ДПС Лютви Местан обяви, че ще сезира КС, след като на среднощно заседание в четвъртък депутатите отхвърлиха всички предложения на парламентарната му група. От ДПС отдавна настояват терминът „живял“ в България да бъде заменен с по-лекото изискване за адресна регистрация, главно в услуга на собствения му електорат в съседна Турция. По-облекченият режим позволява на българските граждани в чужбина, които са запазили българското си местожителство, да гласуват за всички избори в страната. Мнозинството в парламента обаче се опасява, че така твърде много хора зад граница ще подменят волята на тези, които работят и плащат данъците си в България. Затова и не посегна на действащите разпоредби. Според окончателно приетите текстове, за кметове и общински съветници могат да гласуват само български граждани, живели най-малко шест месеца в съответното населено място в страната ни, а за евродепутати – само тези, живели поне три месеца в България или друга страна от Европейския съюз. В допълнителните разпоредби на кодекса те са приравнени на избирателите с постоянен и настоящ адрес в страната.
По-рано през нощта депутатите приеха и по-нисък праг за зачитане на преференцията на избори за Европейски парламент. В действащия кодекс партийните кандидати могат да оглавяват евролистите, ако за тях са гласували 6 на сто от избирателите. Занапред това ще става при праг от 5 на сто. Мнозинството веднага бе обвинено, че въвежда двойни стандарти, тъй като изискването за зачитане на преференциите на парламентарни избори бе фиксирано на далеч по-високите 7 процента. Авторът на текста Мая Манолова обаче обясни, че при евровот подобен праг ще е твърде висок, тъй като партиите се явяват с една листа за цялата страна, а гласовете за всеки от кандидатите могат да достигнат стотици хиляди.
В същото време лидерът на ДПС Лютви Местан изобличи ГЕРБ, че нямат интерес от въвеждането на преференциалния вот. Без дебат обаче мнозинството прие предложението на депутата от ДПС Мустафа Карадайъ – когато избирателят не посочи определен кандидат в партийната бюлетина, гласът му да се зачита като вот за първия в листата. По този начин се обезсмисля преференциалният вот, тоест възможността избирателите реално да могат да разместват партийните листи, посочвайки предпочитание за кандидат, различен от първия в бюлетината. „Ние сме за преференцията, обаче в български условия този принцип се изражда в нещо друго заради системата на разпределяне на мандатите“, коментира още Местан.
Окончателно бе отхвърлено искането на „Атака“ кандидатите за всички видове избори да декларират своята сексуална ориентация и дали принадлежат към тайни общества и организации. До редакционното приключване на броя проектът на нов Изборен кодекс не беше окончателно приет, а депутатите решиха да продължат работата си по текстовете в събота и неделя. В случай че и почивните дни се окажат недостатъчни, извънредни заседания ще има също в понеделник и вторник.
