Твърденията, лансирани в публичното пространство, че има опасност българите като етническа общност да се стопят или изчезнат и да бъдат заменени в демографско отношение от малцинствените групи в страната са абсолютно несъстоятелни, заявиха учени от БАН на форум за демографската политика.
Със сензационни новини, че се топим с 8 човека на час се всява паника, но без конкретни предложения за мерки, каза доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН. Тя припомни, че действително се отчитат негативни тенденции – имаме криза, но това не означава, че кризата е непреодолима.
Учените дадоха пример с това, че през 1887 г. българският етнос е 2,3 млн. души, или 73,7% от общото население на страната. Делът на малцинствените групи тогава достига 26,3%, което не пречи в следващите десетилетия България да преживее значителен икономически и културен възход. Според преброяването през 2011 г. българската етническа група е 5,6 млн. души, или 84,8% от деклариралите етническо самоопределение.
Доц. Христова посочи, че учените ще предоставят конкретни предложения на институциите, за да не се правят политически спекулации и да не се плаши обществеността, а да се говори оперативно. Мерките обхващат раждаемост, заетост, здраве и миграция.
В момента нямаме специален документ за миграцията. Задължително той трябва да бъде изработен, каза още доц. Христова. Според нея демографската ситуация може да бъде подобрена, ако към България бъдат обратно привлечени заминали българи.
„Политиката трябва да е насочена към връщането на качествени мигранти – хора с висше образование, които имат силни възможности да дадат интелектуален капацитет на държавата“, добави тя.
