Без дълги обсъждания в петък предиобед депутатите успяха да приемат промените в Закона за потребителския кредит. Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев изчете становището на комисията, а депутатът от "Коалиция за България" Румен Гечев го представи от името на вносителите. Депутатите бяха запознати с основните изменения в закона. Това са ограничаването на размера на таксите за предсрочно погасяване, въвеждането на общодостъпни индекси при формирането на лихвените проценти, отменянето на някои такси за разглеждане и одобрение на заема и така нататък. Никой от депутатите така и не попита как всички тези промени ще се отразят върху цената на потребителските и жилищните ипотечни кредити. Никой не поиска анализ за движението на българските и международни лихвени индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР. Оказа се, че няма народен представител който да е обърнал внимание на факта, че в проектозакона има текст, който забранява промяната във фиксираната надбавка при формирането на лихвата. Което априори означава, че дори и да искат, банките няма да имат право да я намаляват за периода, в който действа договорът за кредит. Но основният въпрос тук е: защо толкова некомпетентни хора гласуват финансовите закони, които определят бъдещето на цялата нация.
Защото един по-внимателен и професионален прочит на всички промени в Закона за потребителския кредит ще покаже, че единственият ефект от тях ще е повишаване на цената на заемите за граждани, които ще се сключват след приемането на измененията. А тези, които вече имат кредити, няма да получат облекчение. Нещо повече, дори и тяхното положение може да се влоши. Внимание на това обърна депутатът от ГЕРБ Емил Радев. При обсъждането на проекта за промени той заяви, че въобще не е съгласен с предложения текст на параграф 7. "С него банките се задължават в едномесечен срок от обявяването на кредита за предсрочно изискуем да пристъпят към принудително изпълнение", каза Радев в пленарната зала. По-късно за репортер на вестник "БАНКЕРЪ" той обясни следното: "Знаете ли какво означава този текст на параграф 7? Той ограничава времето на банките, през което те могат да преговарят с длъжника за разсрочване или друга трансформация на проблемното задължение, така че то да може да бъде обслужвано редовно. Кредиторите трябва да направят това в рамките на по-малко от месец, иначе по презумпция ще загубят правото да пристъпят към процедурата за бързо изпълнение. При това положение коя банка въобще ще тръгне да преговаря? С този текст вносителите на промените в закона буквално тласкат банките да не водят преговори с гражданите длъжници, а след първата просрочена вноска да прибягват към незабавно изпълнение. Това е абсурдно."
Тези негови аргументи обаче останаха глас в пустиня. Депутатите явно бързаха да се приберат преди 8 март по родните си места и въобще не бяха в настроение за дебати. Така проектът за промени в закона бе приет на първо четене.
